Отваря главното меню

Агова махала

селище в Гърция

Агова махала (на гръцки: Αδελφικό, Аделфико, катаревуса: Αδελφικόν, Аделфикон, до 1927 Άγκω Μαχαλά, Аго Махала[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 526 жители (2001).

Агова махала
Αδελφικό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 11 m
Население 526 души (2001)

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век Агова махала е чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Агова махала (Ago-mahala) има 35 домакинства със 118 жители българи.[2] Гръцка статистика от 1886 година показва Аго махалас (Άγκο Μαχαλάς) като село със 150 християни.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Агова махала, чифлик на серския доктор Атанасаки на ЮЗ от града близу 3 часа. Ако и да е до реката и при същите условия като горните два чифлика,[4] но с усилията на притежателя Агова махала много надминува съседните си села. 30 къщи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 240 жители българи-християни.[6]

В първото десетилетие на XX век населението на Агова махала (Agova-Mahala) е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 248 българи патриаршисти гъркомани и 18 цигани.[7] Гръцка статистика от 1908 година показва Аго махале (Άγκο Μαχαλέ) като екзархийско – „210 православни гърци под българския терор“.[3]

Селяните от Агова махала се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Агова махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Част от българското му население се изселва в България и на негово място са настатени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Агова махала е смесено местно-бежанско село със 74 бежански семейства и 344 души бежанци.[10]

В 1952 – 1953 година в центъра на селото е построена църквата „Свети Атанасий“.[11]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 292 жители
  • 1920 – 152 жители
  • 1928 – 564 жители
  • 1940 – 690 жители
  • 1951 – 734 жители
  • 1961 – 915 жители
  • 1971 – 758 жители
  • 1981 – 581 жители
  • 1991 – 531 жители
  • 2001 – 526 жители[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Агова махала
  •   Стела Соломиду, водеща
  •   Тодор Карамфилов (1893 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[12]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άγκω Μαχαλά -- Αδελφικόν
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118-119.
  3. а б в Демография на селата в Дем Копеки
  4. Джами махала и Камила.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 842.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.200-201.
  8. Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.339 и 826.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Ιερός Ναός Ἁγίου Ἀθανασίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 декември 2017.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.339.