Отваря главното меню

Агрометеорологията изучава метеорологичните, климатичните, хидрологичните и почвените условия в тяхното взаимодействие с обектите и процесите на селскостопанското производство. Т.е., тази наука се намира във взаимодействие с редица други науки – географията, метеорологията, климатологията, агрономическите и животновъдните науки, биологията, почвознанието, физиологията на растенията и животните, математиката и статистиката и др.

Основни познанияРедактиране

Изучаването на науката Агрометеорология предполага получаването на информация по следните основни теми:

Задачи на агрометеорологиятаРедактиране

Най-важните задачи на агрометеорологията са:

  1. Изучаване и описание на закономерностите при формиране на метеорологичните и климатичните условия за аграрното производство в пространството и времето;
  2. Разработка на методи за количествена оценка на влиянието на метеорологичните фактори върху състоянието на почвата, развитието, растежа и продуктивността на културите, развитието и разпространението на болестите и неприятелите;
  3. Разработка на методи за агрометеорологични прогнози;
  4. Агроклиматично райониране на нови култури, сортове и хибриди; обосновка на рационалното използване на климата за повичаване на добивите от културите;
  5. Агроклиматична обосновка на технологиите на производство, в т.ч. по време и място на всички аграрни практики;
  6. Разработка на методи и опрогнози за растителна защита;
  7. Отчитане на екологичните въздействия на аграрното производство и методи за опазване на околната среда и др.
  8. Агрометеорологично обслужване – обслужване на селскостопанско производство с метеорологични, хидрологични и агрометеорологични данни, информация и прогнози.

Агрометеорологична информацияРедактиране

Агрометеорологични наблюдения се извършват в районите на метеорологични станции, представителни за разпространените в България почвени разновидности, като се отчитат и географско разположение, релефни особености, както и разпространените полски, зеленчукови и фуражни култури, а също и трайните горски и земеделски насаждения. Борави се с методи на други науки, както и със собствени методи.

Агрометеорологичната информация съдържа данни за:

  • средните декадни и месечни температури на въздуха (обработена от наблюдения в метеорологичните станции);
  • средните декадни и месечни стойности за влажността на въздуха (от метеорологични данни);
  • декадни и месечни суми на валежите (от метеорологични данни);
  • характеристики на снежната покривка;
  • съдържание на влага в почвата – за две дати в месеца и в различни посеви;
  • радиационна, минимална и среднодневна температура на почвата;
  • агрометеорологичен анализ на зимния и вегетационния сезони;
  • баланс на атмосферното овлажняване;
  • фенологични данни за земеделските култури;
  • анализ на презимуването на зимните култури;
  • анализ на състоянието на земеделските култури през вегетационните месеци;
  • анализ на условията за провеждане на агротехнически мероприятия.

Хидрометеорологичната информация се ползва на три нива:

  • За предприемане на оперативни стопански решения;
  • За разработка на планови решения в средносрочен аспект;
  • За избор на дългосрочни програми за развитие на земеделието.

Вижте същоРедактиране