Аделхайд Анжуйска или Бланш, Бланка (на френски: Adélaïde-Blanche d’Anjou; * ок. 950; † 29 май 1026 вер. в Авиньон) е френска благородничка от фамилията на графовете на Анжу (Първи Дом Анжу или Ингелгеринги) е графиня от Арл и чрез жентиби графиня на графство Тулуза и Прованс.

Аделхайд Анжуйска
графиня на графство Тулуза и Прованс
Bescher-Rois et reines de France en estampes-Blanche d'Aquitaine (cropped).jpg
Изображение от 19 век на Аделаида
Лични данни
Починала
Погребан в абатство Монмайор
Други титли графиня на Жеводан, кралица на Аквитания, графиня на Бургундия, графиня от Арл
Семейство
Баща Фулк II Добрия
Майка Герберга
Бракове Стефан
Раймунд IV, граф на Тулуза
Луи V
Гилем I
Ото Вилхелм
Потомци Вилхелм II, Констанца Арлска, Вилхелм III
Аделхайд Анжуйска в Общомедия

Тя е дъщеря на Фулк II Добрия († 958), граф на Анжу, и първата му съпруга Герберга. Сестра е на граф Готфрид I, който е неин опекун след смъртта на баща им през 958 г.

Аделхайд се омъжва четири пъти.[1] На 12-15 години тя е омъжена (950/960) за Стефан (Étienne), граф на Gévaudan. Той е един от могъщите в източна Аквитания. С него има четири деца:

  • Понс I († 1016/1018), от 1011 граф на Гéваудан и Форез
  • Бертранда
  • Етиен, епископ на Пуи от 996 до 998 г.
  • Хумберга (наричана също Ерменгарда), ∞ Вилхелм от Клермон

След смъртта на нейния първи съпруг малко преди 975 г. тя се омъжва за граф Раймунд (V) от Тулуза и княз на Готия, който умира ок. 978 г. С него тя има един син:

През 982 г. Аделхайд се омъжва трети път за Луи V, бъдещият крал на Франция (Каролинги) и 984 г. го напуска, преди да стане крал. Двамата нямат деца.

Аделхайд се омъжва през 984/986 г. втори път, против волята на папата, за Вилхелм I от Прованс (952–993/994), граф и по-късно от 979 г. маркграф на Прованс и от 970 г. граф на Арл от младата линия на фамилията Дом Прованс. Тя е втората му съпруга. С него има децата:

Според някои източници Аделхайд е майка и на:

Аделхайд е регентка на децата си. Аделхайд се омъжва четвърти път преди 1016 г. за Ото Вилхелм (958–1026) от граф на Бургундия (Иврейска династия), бащата на нейната снаха Герберга († 1020/23), вдовица на нейния син граф Вилхелм II. Двамата нямат деца.

ЛитератураРедактиране

  • Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de France. Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6.
  • Hartmut Hoffmann: Richer von Saint-Remi. Historiae (= Monumenta Germaniae Historica (MGH). Scriptores. Band 38). Hahnsche Buchhandlung, Hannover 2000, 3. Buch, Nr. 92–95 (online).
  • Eliana Magnani Soares-Christen: Les femmes et l’exercice du pouvoir comtal dans le Midi. Autour d’Adélaïde Blanche d’Anjou, comtesse de Provence († 1026). Armel Nayt-Dubois (Hrsg.), Emmanuelle Santinelli-Foltz (Hrsg.): Femmes de pouvoir, pouvoir des femmes dans l’Occident médiéval et moderne. Presses Universitaires de Valenciennes, Valenciennes 2009, ISBN 978-2-905725-99-8, S. 273–289.
  • Thierry Stasser: Adélaïde d’Anjou, sa famille, ses unions, sa descendance. État de la question. Le Moyen Âge. Revue d’histoire et de philologie. Band 103, Heft 1. Brüssel 1997, ISSN 0027-2841, S. 9–52.
  • Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). VMA, Wiesbaden 2001, ISBN 3-928127-80-2, S. 69–70.

ИзточнициРедактиране