Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд.

Аделхайд Анжуйска или Бланш, Бланка (на френски: Adélaïde-Blanche d’Anjou; * ок. 950; † 29 май 1026, вер. в Авиньон) е френска благородничка от фамилията на графовете на Анжу (Първи Дом Анжу или Ингелгеринги), графиня от Арл и чрез женитби – графиня на Тулуза и Прованс.

Аделхайд Анжуйска
графиня на Тулуза и Прованс
Починала
1026 г.
ПогребанаАрл, Франция
РелигияКатолическа църква
Управление
Други титлиграфиня от Арл;
графиня на Жеводан и Бургундия;
кралица на Аквитания
Семейство
СъпругЛуи V
Гилем I
ДецаКонстанца Арлска
Вилхелм II
Аделхайд Анжуйска в Общомедия
 
Изображение на Аделаида от 19 век

Тя е дъщеря на Фулк II Добрия († 958), граф на Анжу, и първата му съпруга Герберга. Сестра е на граф Готфрид I, който е неин опекун след смъртта на баща им през 958 г.

Аделхайд се омъжва няколко пъти.[1] На 12 – 15 години тя е омъжена (950/960) за Стефан (Étienne), граф на Жеводан. Той е един от могъщите в Източна Аквитания.

След смъртта на нейния първи съпруг малко преди 975 г. тя се омъжва за граф Раймунд (V) от Тулуза и княз на Готия, който умира ок. 978 г.

През 982 г. Аделхайд се омъжва трети път, за Луи V, бъдещия крал на Франция (Каролинги), и през 984 г. го напуска, преди да стане крал.

Аделхайд се омъжва през 984/986 г. за Вилхелм I от Прованс (952 – 993/994), граф и по-късно от 979 г. маркграф на Прованс и от 970 г. граф на Арл от младата линия на фамилията Дом Прованс. Тя е втората му съпруга.

Аделхайд е регентка на децата си. Тя се омъжва преди 1016 г. за Ото Вилхелм (958 – 1026) от граф на Бургундия (Иврейска династия), бащата на нейната снаха Герберга († 1020/23), вдовица на нейния син граф Вилхелм II.

От брака си със Стефан, граф на Жеводан, има четири деца:

  • Понс I († 1016/1018), от 1011 граф на Гéваудан и Форез
  • Бертранда
  • Етиен, епископ на Пуи от 996 до 998 г.
  • Хумберга (наричана също Ерменгарда), ∞ Вилхелм от Клермон

От брака си с граф Раймунд (V) има един син:

От брака си с Вилхелм I от Прованс има децата:

Според някои източници Аделхайд е майка и на:

Литература

редактиране
  • Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de France. Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6
  • Hartmut Hoffmann: Richer von Saint-Remi. Historiae (= Monumenta Germaniae Historica (MGH). Scriptores. Band 38). Hahnsche Buchhandlung, Hannover 2000, 3. Buch, Nr. 92 – 95 (online Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.)
  • Eliana Magnani Soares-Christen: Les femmes et l’exercice du pouvoir comtal dans le Midi. Autour d’Adélaïde Blanche d’Anjou, comtesse de Provence († 1026). Armel Nayt-Dubois (Hrsg.), Emmanuelle Santinelli-Foltz (Hrsg.): Femmes de pouvoir, pouvoir des femmes dans l’Occident médiéval et moderne. Presses Universitaires de Valenciennes, Valenciennes 2009, ISBN 978-2-905725-99-8, S. 273 – 289.
  • Thierry Stasser: Adélaïde d’Anjou, sa famille, ses unions, sa descendance. État de la question. Le Moyen Âge. Revue d’histoire et de philologie. Band 103, Heft 1. Brüssel 1997, ISSN – 2841 0027 – 2841, S. 9 – 52.
  • Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). VMA, Wiesbaden 2001, ISBN 3-928127-80-2, S. 69 – 70.

Източници

редактиране