Адолфо Биой Касарес

Адолфо Биой Касарес (на испански: Adolfo Bioy Casares) е аржентински писател, журналист и преводач. Приятел на сънародника си Хорхе Луис Борхес и автор на „Изобретението на Морел“ – роман, смятан от мнозина за една от най-добрите фантастични творби.

Адолфо Биой Касарес
Адолфо Биой Касарес през 1968
Адолфо Биой Касарес през 1968
Псевдоним Онорио Бустос Домек (съвместно с Борхес)
Роден 15 септември 1914 г.
Починал 8 март 1999 г. (84 г.)
Буенос Айрес, Аржентина
Известни творби Изобретението на Морел (1941)
Съпруг Силвина Окампо (1940)
Деца Марта Биой Окампо, Фабиан Биой
Уебсайт
Адолфо Биой Касарес в Общомедия

БиографияРедактиране

Адолфо Биой Касарес е роден в Буенос Айрес и е потомък на успешния ирландски имигрант Патрик Линч. Написва първия си разказ („Ирис и Маргарита“) на 11-годишна възраст.

През 1932 Виктория Окампо го запознава с Борхес. Биой и Борхес често пишат заедно под псевдонима Онорио Бустос Домек. През 1940 Биой Касарес се жени за сестрата на Виктория – Силвия Окампо.

Сред наградите, присъдени на Биой са „Gran Premio de Honor“ на Аржентисното писателско общество (1975), френския Орден на почетния легион (1981), и наградата на името на Мигел де Сервантес (връчена през 1991 в Алкала де Енарес).

Адолфо Биой Касарес е погребан в гробището Ла Реколета в Буенос Айрес.

„Изобретението на Морел“Редактиране

Най-известният роман на Биой Касарес е „Изобретението на Морел“. Повествованието разказва за мъж, избягал от правосъдието на остров, за който се смята, че е заразен с мистериозна смъртоносна болест. Опитвайки се да разбере защо всичко сякаш се повтаря, той осъзнава, че всички, които вижда там, са всъщност записи, направени със специална машина, изобретена от Морел. Машината може да записва не само триизмерни образи, но и гласове и аромати, като по този начин записите стават неразличими от реалността. Историята смесва реализъм, фентъзи, научна фантастика и хорър. Борхес написва пролог, в който определя историята като работа на „обосновано въображение“ и я свързва с творчеството на Хърбърт Уелс. Борхес и Октавио Пас описват романа като „съвършен“. Твърди се, че историята е вдъхновила „Миналата година в Мариенбад“ на Ален Рене[1], а също и че е повлияла сериала „Изгубени“.[2]

Преводи на български езикРедактиране

Адолфо Биой Касарес „Изобретението на Морел “, София: Рива, 2009, ISBN 978-954-320-242-3, (прев. Анна Златкова)

Онорио Бустос Домек (Борхес и Биой Касарес) „Шест задачи за дон Исидоро Пароди“, прев. Анна Златкова, 2014

БележкиРедактиране

  1. Thomas Beltzer, Last Year at Marienbad: An Intertextual Meditation; филмът е по идея и сценарий на Ален Роб-Грийе, който бил чел книгата, за разлика от Ален Рене, вж. Benayoun R., Alain Resnais: arpenteur de l'imaginaire, Paris: Ramsay, 2008. p.98
  2. В 1967 по френската телевизия е излъчен L'invention de Morel и през 1974 Емидио Греко(E. Greco) снима филма L'Invenzione di Morel

Външни препраткиРедактиране

  • „В памет на Паулина“ (разказ) сб. Латиноамериканска фантастика, Пловдив: Хр. Г. Данов 1979, прев. Анна Златкова
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adolfo Bioy Casares“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.