Азиатска късоноктеста видра

	Азиатска късоноктеста видра
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Порови (Mustelidae)
род:	Безнокти видри (Aonyx)
вид:	Азиатска късоноктеста видра (A. cinerea)
	Научно наименование
	Aonyx cinerea (Illiger, 1815)
	Разпространение
	Азиатска късоноктеста видра в Общомедия
	[ редактиране ]

Азиатската късоноктеста видра (Aonyx cinerea) е хищен бозайник от семейство Порови и е най-малкият вид видра в света,^[2] с тегло по-малко от 5 kg. Отличителна характеристика на вида са крайниците с особено къси нокти в края на разделените с ципи пръсти. Тази особеност дава на вида особена ловкост на крайниците с възможност да се храни с мекотели, раци и други водни животни.

Разпространение и местообитание

Обитава мангровите тресавища и сладководни мочурища в Бангладеш, Мианмар, Индия, южен Китай, Тайван, Лаос, Малайзия, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам.^[3] Видът може да бъде открит в крайбрежните региони от южна Индия до Южен Китай, югоизточна Азия, островите Суматра, Ява и Палаван. Известна е и във всички райони на Сабах и Саравак, Бруней и по-голямата част от остров Борнео.

Местообитание

Азиатските късоноктести видри обитават сладководни мочурливи местности, блата, меандри на реки, включително и в обилно напоявани оризови ниви. Не обичат голите открити местности, които не им предлагат защита. В крайречните системи предпочитат местности с ниска растителност и за отглеждане на малките избират леговища, издълбани в калта. Видът прекарва по-голямата част от времето си на сушата, за разлика от повечето други видове видри.

Азиатската късоноктеста видра живее в семейни общности, в които само алфа-двойката се чифтосва, а поколенията от предишни години помагат в отглеждането на малките. Поради постоянно редуцираната площ на местообитанията на вида, замърсяване и незаконен лов в някои области, азиатската късоноктеста видра е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове като уязвим вид.^[4]

История

Видът в миналото е смятан като единствен представител на рода Amblonyx;^[3] но след анализи на митохондриалната му ДНК през 1998 година е потвърдена принадлежността на вида към рода Aonyx.^[5] Друг таксономичен синоним за азиатската късоноктеста видра е името Aonyx cinereus.^[6]

Физическо описание

Азиатската късоноктеста видра е най-малкият от всички видове видри. Общата му дължина варира от 70 до 100 cm, от които опашката е около 30 cm. Теглото може да варира от 1 до 5,4 kg.^[7] Тялото на видрата е слабо, стройно и гъвкаво. Тъмна, сиво-кафява козина покрива почти цялото ѝ тяло с малко по-светло оцветяване на коремната област, както и особено на лицевите части и врата. Козината на азиатската късоноктеста видра е с относително къси косми, по-къси от 2,5 cm на дължина и е мека, плътна и кадифена.

Азиатска късоноктеста видра, Единбургски зоопарк, Шотландия

Главата е сплескана, вратът е къс и набит, очите са разположени фронтално на главата, ушите са малки и закръглени и имат структурата на клапа, която се затваря, когато видрата плува под водата. Носът е тъмен или розовеещ на цвят, муцуната има мустаци от двете страни. Тези мустаци са чувствителни на допир и с тях видрите долавят подводни вибрации, които им помага да усещат движенията на плячката им.

Както и другите видри, и азиатската късоноктеста видра има относително къси крака, пригодени за плуване, тичане, пощене и хващане на плячката. Стъпалата са доста тесни и с плавателни ципи между всички, с изключение на последните два пръста. Ципите не покриват цялата дължина на пръстите, което отличава вида от другите видове видри. Така частично свързани с ципи, крайниците на азиатската късоноктеста видра имат отлично осезание за допир и координация, което придава на азиатските късоноктести видри повече сръчност от другите видове с пълно оципяване между пръстите. За разлика от другите видове видри, те хващат плячката си с пръстите на крайниците, вместо с устата.

Опашката е дълга, съставлява около една трета от общата дължина на тялото. Тя е дебела в основата, мускулеста, гъвката и се заостря на края. В основата на опашката са разположени подкожни жлези, с които видрите отделят миризлив секрет. С опашката видрата си помага да се изтласква напред с висока скорост при плуване, да се направлява при бавно плуване и да балансира докато стои на задните си крака.

Размножаване

Две азиатски късоноктести видри спят в Националния зоопарк във Вашингтон, САЩ

Азиатската късоноктеста видра формира моногамни двойки, които остават заедно до края на живота си. Цикълът на женската е 28-дневен. Годишно женската може да роди два пъти с по едно до шест малки в котилото, като продължителността на бременността ѝ е около 60 дни.

Новородените видри са относително недоразвити: при раждането си тежат около 50 g, нямат зъби, очите им са затворени и са практически неспособни да се движат. Остават в леговището и прекарват първите няколко седмици от живота си в сън и бозаене. Бозаят на всеки 3-4 часа за по 10-15 минути. Отварят очи след около 40 дни и биват напълно отбити на възраст от 14 седмици. През следващите 40 дни след отбиването малките започват да се хранят с твърда храна, а три месеца по-късно започват да плуват.

Младите видри остават с майка си до раждането на следващото поколение. Мъжките видри помагат на женските за изграждане на леговището и им набавят храна след раждането. Продължителността на живота на този вид се оценява на около 11-16 години.

Поведение

Късоноктеста видра в Животинското царство на Дисни

Азиатска късоноктеста видра си играе с речно камъче, зоопарк Уелингтън, Нова Зеландия

Азиатските късоноктести видри са дневни животни и обитават отдалечени области, далеч от човешко присъствие.

Продължително време пощят козината си, с което поддържат изолационните ѝ качества. Изсушават се, като се търкалят по земята и се отъркват о пънове или друга растителност.

Представителите на вида са отлични плувци; плуват, като движат задните си крайници и опашката. Когато плуват с висока скорост, те движат вълнообразно телата и опашките си, като направляват тялото нагоре-надолу със задните си крака. Могат да се гмуркат под водата и да остават под вода за около 6-8 минути.

Този вид видри оставят малки количества изпражнения, които служат за общуване между видрите.

Като цяло видрите спят или почиват на сушата – както в леговищата си, така и на открито.

Това са доста социални животни, живеещи в големи семейни общности от по около 12 екземпляра. Често могат да бъдат видени да си играят и да се спускат по кални брегове във водата. Защитават териториите си с драскане, а понякога и със схватки.

Общуване

За общуване видът използва звуци, териториално маркиране и купчинки изпражнения. Регистрирани са поне 12 различни по вид звуци, които видът издава, но основният начин на комуникация остава секретирането на миризлив секрет, особено с цел маркиране на границите на територията. На опашката си видрите имат жлези, през които излъчват мускусна миризма върху изпражненията, които оставят в корените на дърветата, на големи скали, по крайбрежията. Купчинките с изпражнения са визуалните индикатори за присъствие на видрата.

Освен по тези начини, видрите от вида общуват и тактилно посредством групово пощене и позиране.

Азиатска късоноктеста видра плува заедно с носорог в зоопарка в Базел

Хранене

Азиатската късоноктеста видра се храни основно с безгръбначни животни като раци и ракообразни, мекотели и земноводни. Горните ѝ предни зъби са широки и мощни, специализирани в трошенето на екзоскелетите на раците и друга плячка с твърда черупка. Ядат също така и насекоми, както и малки риби. Допълват менюто си с гризачи и змии.

Менюто им варира според сезона. За търсене на храна използват мустачките си, с които във водна среда долавят движенията на плячката. Използват предните си лапи за да хванат плячката, за разлика от повечето видри, които използват устата си.

Ровят в калта и пясъка по дъното в търсене на черупчести мекотели като миди и раци. За да извадят месото от черупката те с крайници и зъби чупят черупката или я оставят на слънцето, докато се разтвори.

Икономическо значение

Азиатската късоноктеста видра консумира малки раци, които са смятани за вредители, макар че понякога изравя с корените растенията в оризищата. Видрите имат принос за контролирането на популациите от ракообразни вредители.

Природозащитен статус

Видрите от този вид са заплашени от бързото намаляване на местообитанията им, лова и замърсяванията. Популацията им има тенденция към намаляване, въпреки че са обявени за защитен вид.

Източници

↑ Aonyx cinerea (Illiger, 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
↑ Foster-turley, Pat и др. The Species Survival Plan for the Asian small-clawed otter Aonyx cinerea // International Zoo Yearbook 27 (1). януари 1988. DOI:10.1111/j.1748-1090.1988.tb03199.x.
↑ ^а ^б Wozencraft, W. C. (2005). Order Carnivora. In Wilson, D. E.; Reeder, D. M. Mammal Species of the World (3rd ed.). Johns Hopkins University Press. pp. 532–628. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494.
↑ Hussain SA & de Silva PK (2008). Aonyx cinerea. In: IUCN 2008. IUCN Red List of Threatened Species. Посетен на 6 май 2008.
↑ Koepfli, K.-P. & Wayne, R.K. 1998. Phylogenetic relationships of otters (Carnivora: Mustelidae) based on mitochondrial cytochrome B sequences. J. Zool. 246, 401-416.
↑ IUCN Otter Specialist Group: Aonyx cinereus (Illiger, 1815), the Asian Small-Clawed Otter.
↑ www.arkive.org Архив на оригинала от 2010-01-26 в Wayback Machine. (2011).

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oriental small-clawed otter в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Aonyx cinerea (Illiger, 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

[yearbook-2] Foster-turley, Pat и др. The Species Survival Plan for the Asian small-clawed otter Aonyx cinerea // International Zoo Yearbook 27 (1). януари 1988. DOI:10.1111/j.1748-1090.1988.tb03199.x.

[msw3-3] а ^б Wozencraft, W. C. (2005). Order Carnivora. In Wilson, D. E.; Reeder, D. M. Mammal Species of the World (3rd ed.). Johns Hopkins University Press. pp. 532–628. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494.

[iucn-4] Hussain SA & de Silva PK (2008). Aonyx cinerea. In: IUCN 2008. IUCN Red List of Threatened Species. Посетен на 6 май 2008.

[5] Koepfli, K.-P. & Wayne, R.K. 1998. Phylogenetic relationships of otters (Carnivora: Mustelidae) based on mitochondrial cytochrome B sequences. J. Zool. 246, 401-416.

[6] IUCN Otter Specialist Group: Aonyx cinereus (Illiger, 1815), the Asian Small-Clawed Otter.

[7] www.arkive.org Архив на оригинала от 2010-01-26 в Wayback Machine. (2011).

[2]

[1]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]