Айватовци
- Тази статия е за селото в Скопско, Северна Македония. За селото в Солунско, Гърция вижте Айватово.
Айватовци (понякога книжовно Хайватовци, на македонска литературна норма: Ајватовци) е село в рамките на община Белимбегово (Илинден), Северна Македония.
Айватовци Ајватовци | |
— село — | |
Гледка на Айватовци от Айватовски рид | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Белимбегово |
Географска област | Скопско поле |
Надм. височина | 1046 m |
Население | 232 души (2002) |
Пощенски код | 1041 |
МПС код | SK |
Айватовци в Общомедия |
География
редактиранеАйватовци е разположено в източната част на Скопската котловина на няколко километра от магистралата Скопие - Куманово.
История
редактиранеВ края на XIX век Айватовци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 190 българи християни.[1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хайватовци има 176 българи екзархисти.[2]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Айватовци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Айдовце (Ajdovce) като село с неясен етнически състав.[5]
Според преброяването от 2002 година в Айватовци живеят 232 жители.[6]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 231 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Айватовци
- Милан Арсов Аврамов, земеделец, македоно-одрински опълченец, Кюстендилска дружина, Втора рота на Втора скопска дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[7]
- Тодор Стоянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[8]
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 21 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 680.