Отваря главното меню

Аканджали или Аканджели или Акинджали (на гръцки: Μουριές, Муриес, катаревуса: Μουριαί, Мурие, до 1926 Ακίντζαλη, Акиндзали[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония със 798 жители, според преброяването от 2001 година.

Аканджали
Μουριές
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Дойранска котловина
Надм. височина 182 m
Население 798 души (2001)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 38 километра северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро. Църквата „Свети Георги“ в селото е дело на Китан Петров.[2]

ИсторияРедактиране

В местността Пезули на 1,950 m от езерото и на север от потока, който се влива в него е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник. Открити са повърхностна керамика и монети от елинистическо време.[3]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Аканджели е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Аканджали (Akanjali) е посочено като село в Дойранска каза със 75 къщи и 36 жители мюсюлмани и 272 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Аканджели има 470 жители българи, 80 турци и 12 цигани.[5]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аканджали (Akanjali) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

През Балканската война в селото влизат части на българската армия.

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според Карнегиевата анкета през лятото на 1913 година гръцките войски избиват 365 души българи, които са се струпали в селото. Паралелно извършват и грабежи и други насилия, а накрая подпалват селото. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Мурие.[7] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 60 семейства и 257 жители бежанци.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Аканджали
  •   Иван Кочев (? – 1932), председател на младежкия македонски съюз в Кючук Париж, Пловдив, убит от протогеровисти[9]
  •   Мито Гюзелев, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[10]
  •   Стойчо Куюмджиев, български просветен деец, учител, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[11]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ακίντζαλη - Μουριές
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 190-191.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 163.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 100-101.
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр. 816-817.
  10. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 9549514560
  11. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 9549514560