Аканджали
Аканджали или Аканджели или Акинджали (на гръцки: Μουριές, Муриес, катаревуса: Μουριαί, Мурие, до 1926 година Ακίντζαλη, Акиндзали[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония със 798 жители, според преброяването от 2001 година.
| Аканджали Μουριές | |
| — село — | |
  Аканджали  Аканджали  Аканджали | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 182 m |
| Население | 395 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 610 03 |
| Телефонен код | 2341 |
География редактиране
Селото е разположено на 38 километра северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро. Църквата „Свети Георги“ в селото е дело на Андон Китанов.[2] Към селото принадлежат махалите Савджели (Платаниес) на северозапад, Хаджоглу (Психовриси) и Литото на североизток, Карали (Сикаминия) на изток и Буламачли (Акакиес) на югоизток.
История редактиране
В местността Пезули на 1950 m от езерото и на север от потока, който се влива в него е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник. Открити са повърхностна керамика и монети от елинистическо време.[3]
В Османската империя редактиране
В XIX век Аканджели е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Аканджали (Acanjali) е посочено като село в Дойранска каза със 75 къщи и 36 жители мюсюлмани и 272 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Аканджели има 470 жители българи, 80 турци и 12 цигани.[5]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аканджали (Akanjali) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
През Балканската война в селото влизат части на българската армия.
В Гърция редактиране
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според Карнегиевата анкета през лятото на 1913 година гръцките войски избиват 365 души българи, които са се струпали в селото. Паралелно извършват и грабежи и други насилия, а накрая подпалват селото. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Мурие.[7] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 60 семейства и 257 жители бежанци.[8] Бежанците заселени в 1922 година са от чорленското село Чингене Сарай. На 28 юни 1924 година пристигат бежански понтийски семейства. Тракийските жители на селото са имали църква, посветена на Успение Богородично. В Аканджали посторяват в 1930 година църква „Св. св. Константин и Елена“.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дервент[10] | Ντερβέν | Перасма | Πέρασμα[11] | река на З от Аканджали, на границата със Северна Македония[10] |
| Кара дере[10] | Καρά | Маврорема | Μαυρόρεμα[11] | река на З от Аканджали[10] |
| Комитаджи[10] | Κομιτατζή | Рема | Ρέμα[11] | реката, преминаваща през Аканджали[10] |
| Чатал чешме[10] | Τσατάλ Τσεσμέ | Дикрунос | Δίκρουνος[11] | местност в Беласица на СЗ от Аканджали на границата със Северна Македония[10] |
| Политлик[10] или Палутлук[12] | Πολιτλίκ Μεσάδες | Псародасос | Ψαρόδασος[11] | местност на СИ от Аканджали[10] |
| Секи[10] | Σεκή | Пезули | Πεζούλι[11] | възвишение на Ю от Аканджали (170 m)[10] |
| Ходжа дере[10] | Χόντζια | Рема | Ρέμα[11] | река на Ю от Аканджали[10] |
Личности редактиране
- Родени в Аканджали
Дино Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[13]- Иван Кочев (? – 1932), председател на младежкия македонски съюз в Кючук Париж, Пловдив, убит от протогеровисти[14]
- Мито Гюзелев, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[15]
- Стойчо Куюмджиев, български просветен деец, учител, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[15]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου // Посетен на 27 януари 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 816 – 817.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.