Аканджали или Аканджели или Акинджали (на гръцки: Μουριές, Муриес, катаревуса: Μουριαί, Мурие, до 1926 година Ακίντζαλη, Акиндзали[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония със 798 жители, според преброяването от 2001 година.

Аканджали
Μουριές
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областДойранска котловина
Надм. височина182 m
Население395 души (2021 г.)
Пощенски код610 03
Телефонен код2341
Документ на Смесената гръцко-българска емиграционна комисия на бежанци от Аканджели, 25 февруари 1929 г.
Документ на Смесената гръцко-българска емиграционна комисия на бежанци от Аканджели, 7 май 1929 г.

География редактиране

Селото е разположено на 38 километра северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро. Църквата „Свети Георги“ в селото е дело на Андон Китанов.[2] Към селото принадлежат махалите Савджели (Платаниес) на северозапад, Хаджоглу (Психовриси) и Литото на североизток, Карали (Сикаминия) на изток и Буламачли (Акакиес) на югоизток.

История редактиране

В местността Пезули на 1950 m от езерото и на север от потока, който се влива в него е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник. Открити са повърхностна керамика и монети от елинистическо време.[3]

В Османската империя редактиране

В XIX век Аканджели е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Аканджали (Acanjali) е посочено като село в Дойранска каза със 75 къщи и 36 жители мюсюлмани и 272 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Аканджели има 470 жители българи, 80 турци и 12 цигани.[5]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аканджали (Akanjali) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

През Балканската война в селото влизат части на българската армия.

В Гърция редактиране

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според Карнегиевата анкета през лятото на 1913 година гръцките войски избиват 365 души българи, които са се струпали в селото. Паралелно извършват и грабежи и други насилия, а накрая подпалват селото. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Мурие.[7] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 60 семейства и 257 жители бежанци.[8] Бежанците заселени в 1922 година са от чорленското село Чингене Сарай. На 28 юни 1924 година пристигат бежански понтийски семейства. Тракийските жители на селото са имали църква, посветена на Успение Богородично. В Аканджали посторяват в 1930 година църква „Св. св. Константин и Елена“.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Аканджали на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дервент[10] Ντερβέν Перасма Πέρασμα[11] река на З от Аканджали, на границата със Северна Македония[10]
Кара дере[10] Καρά Маврорема Μαυρόρεμα[11] река на З от Аканджали[10]
Комитаджи[10] Κομιτατζή Рема Ρέμα[11] реката, преминаваща през Аканджали[10]
Чатал чешме[10] Τσατάλ Τσεσμέ Дикрунос Δίκρουνος[11] местност в Беласица на СЗ от Аканджали на границата със Северна Македония[10]
Политлик[10] или Палутлук[12] Πολιτλίκ Μεσάδες Псародасос Ψαρόδασος[11] местност на СИ от Аканджали[10]
Секи[10] Σεκή Пезули Πεζούλι[11] възвишение на Ю от Аканджали (170 m)[10]
Ходжа дере[10] Χόντζια Рема Ρέμα[11] река на Ю от Аканджали[10]

Личности редактиране

Родени в Аканджали
  •   Дино Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[13]
  •   Иван Кочев (? – 1932), председател на младежкия македонски съюз в Кючук Париж, Пловдив, убит от протогеровисти[14]
  •   Мито Гюзелев, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[15]
  •   Стойчо Куюмджиев, български просветен деец, учител, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[15]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου // Посетен на 27 януари 2020 г.
  10. а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  12. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  14. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 816 – 817.
  15. а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.