Алдомировци

селище в България
Тази статия е за селото в Западна България. За хребет в Антарктика вижте Алдомировски хребет.

Алдомировци е село в Западна България. Намира се в община Сливница, Софийска област.

Алдомировци
Централната част на Алдомировци
Централната част на Алдомировци
България
42.8484° с. ш. 22.9837° и. д.
Алдомировци
Софийска област
42.8484° с. ш. 22.9837° и. д.
Алдомировци
Общи данни
Население1351 души[1] (15 март 2024 г.)
36,9 души/km²
Землище36.582 km²
Надм. височина613 m
Пощ. код2222
Тел. код07177
МПС кодСО
ЕКАТТЕ00223
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Сливница
Васко Стоилков
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Алдомировци
Тодор Петков
(ГЕРБ)
Адрес кметство
с. Алдомировци, ул. „Алдомировска“ 93
Алдомировци в Общомедия

География редактиране

Село Алдомировци се намира в полупланински район, на 4 km от град Сливница и на 28 km от София.

На около 2 km от селото се намира жп гара Алдомировци, откъдето преминава влаковата линия Калотина запад – Свиленград. На 1 km от жп гарата се намира известното Алдомировско блато.

История редактиране

 
Паметник на загиналите в сражението край Алдомировци, Сръбско-българска война, 1885, първият войнишки паметник в България

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Алдомировче е отбелязано като село в каза Шехир кьой, султански хас, със 165 домакинства, 15 неженени и 7 вдовици.[2]

В околностите на Алдомировци се провеждат част от бойните действия по време на Сръбско-българската война и Отбранителното сражение при Сливница на 5-7 ноември 1885. Тук са разположени частите на „Преславския редут“ и „Знаменития люнет“. На височината Мрамора край село Алдомировци (на 4 км от гр. Сливница) се намира Първият войнишки паметник в България. В тази братска могила са положени костите на българи и сърби. Паметникът е посветен на разградските и преславските войници и офицери, дали живота си за Родината в боевете от Сръбско-българската война през 1885 г. При освещаването на паметника е присъствал и княз Фердинанд, съществува снимка, която документира присъствието му.

При честване на годишнини от битката при Сливница, до паметника на геройски загиналите, заедно с българския трибагреник се е поставял и италианският флаг, в чест на италианските работници работили по жп линията, които участват в строежа на защитните съоръжения около селото.

 
„Освещаване на паметника в Алдомировци“, 1890 година. Снимката е публикувана в българското списание „Искра“, 1891 година, автор: Иван А. Карастоянов (1853 – 1922), придворен фотограф, София

Религии редактиране

 
Православен храм „Свети Спиридон“ 1856 г.

Населението изповядва източното православие.

В самия център на Алдомировци се намира ремонтираният православен храм „Свети Спиридон“, построен през 1856 г.

Обществени институции редактиране

  • Селото е с много добре развита инфраструктура и е много добре благоустроено. Има поща и здравен център.
  • В селото има много добре уредено читалище – „Светлина“, в което традиционно се развива фолклорен танцов състав.
  • Има голямо основно училище – „Иван Вазов“, това е и най-старото работещо училище в Софийска област. Открито е през 1854 г. от свещеника Величко Станоев.

Културни и природни забележителности редактиране

 
Алдомировското блато

В района на селото има няколко изкуствени водоема за спортен риболов: яз. Радуловци – на около 4 км, до село Радуловци, язовир „Братушково“, до едноименното село и язовир „Извор“, между с. Алдомировци и с. Извор, и един естествен – Алдомировското блато.

От 2014 г. в селото има и две екопътеки – „Войнишка памет“ и „Чешма“.

Редовни събития редактиране

Празникът на селото се отбелязва на деня на Свети дух.

Други редактиране

На Алдомировци е наречена улица „Алдомировска“ в София (Карта).

Външни препратки редактиране

Галерия редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 159.