Александрово (област Бургас)
За останалите български села с това име вижте Александрово.
Алекса̀ндрово е село в Югоизточна България, община Поморие, област Бургас.
| Александрово | |
  Александрово  Александрово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 120 души[1] (15 март 2024 г.) 10,9 души/km² |
| Землище | 11.093 km² |
| Надм. височина | 79 m |
| Пощ. код | 8211 |
| Тел. код | 05933 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 00271 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ; 2011) |
География
редактиранеСело Александрово се намира на около 25 km север-североизточно от областния център Бургас, 15 km северно от общинския център Поморие и 11 km запад-северозападно от град Несебър. Разположено е в източното подножие на Айтоска планина, по десния (южния) долинен склон на река Ахелой, върху терен с наклон на север, към течащата покрай него река. Надморската височина в селото при църквата Света Троица е около 79 m.
Северозападно покрай селото минава третокласният републикански път III-906, правещ връзки с първокласния републикански път I-9 (Бургас – Варна) двукратно – на юг през град Каблешково и нататък до Бургас, а на север през Дюлинския проход– при варненското село Юнец.
Землището на село Александрово граничи със землищата на: село Порòй на запад и северозапад; село Оризаре на север и североизток; село Тънково на изток; град Каблешково на югоизток; село Медово на юг.[2]
На около 2,5 km северно се намира язовир Порой, построен на Хаджийска река, малка част от който в югоизточната му част при язовирната стена попада в землището на село Александрово.[2]
Числеността на населението на село Александрово по данните от преброяванията[3] от 1934 г. насам се променя както следва:[4]
|  |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
| Етнически групи | Численост |
| Общо | 102 |
| Българи | 95 |
| Турци | ... |
| Цигани | 0 |
| Други | ... |
| Не се самоопределят | 0 |
| Не отговорили | 4 |
История
редактиранеСлед Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Кара̀ кая̀ (от турски език „черната скала“) – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.[6] Преименувано е на Александрово от сливенския епископ през 1880 г.[7]
Училище в село Александрово има от 1880-те или 1890-те години (по предположение въз основа на данни в съхранени архивни документи от 1895 г. нататък.[8] Народно начално училище в село Александрово съществува от 1902 г. Разкрито е в стара сграда, която по-късно се ползва от читалището. През 1929 г. по инициатива на местното общество се решава да бъде построено ново училище. След 1949 г. започва изселване от селото, като броят на учениците намалява, което налага закриването на училището. За продължаването на образованието на децата от село Александрово те са извозвани до училището в Каблешково и обратно.[9]
Православната църква „Света Троица“ е основана през 2008 г.[10]
Читалище в село Александрово е учредено по инициатива на членовете на пенсионерския клуб в селото на 14 май 2013 г. Старата читалищна сграда, в която по това време се помещават кметството и пенсионерският клуб, вече се използва и по предназначението ѝ. Името на новото читалище е „Здравец – 2013".[11][12]
Религия
редактиранеВ село Александрово се изповядва православно християнство.
Обществени институции
редактиранеИзпълнителната власт в село Александрово към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[13]
В селото към 2024 г. има действащо читалище „Здравец - 2013 г.“[14] и Клуб на пенсионера.
Литература
редактиранеЛичности
редактиране- Николина Керчева Иванова – родена на 22 януари 1945 г. в село Гълъбец, Поморийско. Завършва полувисшия учителски институт „Христо Ботев“ в град Бургас и придобива правоспособност детска учителка. Завършва задочно Висшия педагогически институт – Благоевград[17] като магистър по предучилищна педагогика. Има втора професионално-квалификационна степен и висше педагогическо образование. Работила е последователно като детска учителка, педагог към детски ясли, методист, директор на Целодневна детска градина (ЦДГ) „Златна рибка“ и директор на ЦДГ „Райна Княгиня“ в град Бургас. Съавтор е на две програми по екология към община Бургас. Има 43 години педагогически стаж. Омъжена и живее в село Александрово. Продължава да работи като организатор на културни дейности при Народно читалище „Здравец – 2013“ в селото. Автор е на книгата „Село Александрово, Бургаска област“ (2019 г.) – исторически очерк за село Александрово.[16]
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Александрово > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Александрово, общ. Поморие, обл. Бургас Справка към 17.12.2024.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. АЛЕКСАНДРОВО (Кара кая) – село, в България от 1885 г. Преименувано през 1880 г.(Справка към 17.12.2024.)
- ↑ Следната информация е дадена за преименуването на села след 1878 г. от „Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989“ в предговора, стр. 8: „… През периода 1878 – 1912 г. отпадат 65 турски селищни имена, които съжителстват по време на робството с изконни български имена. Чрез местните органи на управление населението преименува и видоизменя без административни разпоредби на централната власт 49 селищни имена. Те се назовават предимно на прославени руски военачалници, на царя освободител и на членове от неговото семейство. В някои случаи селищните имена от чужд произход се превеждат на български език. С правителствени доклади и заповеди се променят имената на 423 селища, или 10,5%. Три четвърти от тези преименувания стават през 1906 г.“
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 375К „Народно начално училище „Климент Охридски“ – с. Александрово, Бургаско (1882 – 1944)“; Характеристика на документите.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 1479 „Групов фонд "Начални и основни училища в Поморийска селищна система" (1944 - )“; История на фондообразувателя. Народно начално училище „Климент Охридски“ – с. Александрово, Бургаско.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Александрово, област Бургас (Справка към 19 декември 2024 г.
- ↑ Poligraff. Информационният детектор на Бургас > Най-новото. „Учредиха читалище в село Александрово“, 16 май 2013. (Справка към 19 декември 2024 г.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Здравец – 2013“, село Александрово, община Поморие, област Бургас
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, общинска администрация - Поморие, кметски наместници.
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Здравец - 2013 г.“, село Александрово, община Поморие, област Бургас.
- ↑ Poligraff. Информационният детектор на Бургас. „Представиха първата книга за историята на село Александрово. Неин автор е Николина Керчева.“. 20 декември 2019. (Справка към 19 декември 2024 г.)
- ↑ а б Издателство „Либра Скорп“ > Автори. Николина Керчева. (Справка към 19 декември 2024 г.)
- ↑ От 1995 г. преобразуван в Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград.
Източници
редактиране
Външни препратки
редактиране- Източна Стара планина. Географска карта.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-044-3 Актуалност: 1984 г. Издание: 1989 г.
- Източна Румелия. Карта
