Хаджийска река
Хаджийска река (до 29 юни 1942 г. Хаджи дере)[1] е река в Югоизточна България, област Бургас. Протича през общините Руен, Поморие и Несебър и се влива в Несебърския залив на Черно море. Дължината ѝ е 55 km, която ѝ отрежда 78-о място сред реките на България.
Хаджийска река | |
Устието на Хаджийска река в Черно море | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Бургас Община Руен Община Поморие Община Несебър |
Дължина | 55 km |
Водосб. басейн | 356 km² |
Отток | 0,64 m³/s |
Начало | |
Място | на 1 km югозападно от село Добра поляна, Община Руен, Еминска планина |
Координати | |
Надм. височина | 482 m |
Устие | |
Място | Несебърски залив, Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 0 m |
Хаджийска река в Общомедия |
Хаджийска река води началото си от 482 m н.в. в западната част на Еминска планина, на 1 km югозападно от село Добра поляна, община Руен. Първите 4 km тече на юг, а след това на изток в широка долина между Еминска планина на север и Айтоска планина на юг. След село Гълъбец завива на югоизток, протича през големия язовир „Порой“ и се влива в Несебърския залив на Черно море, в южната част на курортния комплекс „Слънчев бряг“.
Площта на водосборния басейн на Хаджийска река е 356 km2[2]. На север границата на басейна ѝ следи билото на Еминска планина и го отделя от водосборния басейн на река Двойница, а на юг по билото на Айтоска планина преминава границата с водосборния басейн на река Ахелой.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Куртдере
- ← Чобандере
- ← Чекракчия
- → Бяла река
Реката е със среден годишен отток от 0,64 m3/s при село Гълъбец, като максимумът е през февруари и март, а минимумът – август и септември.
По течението на реката са разположени 4 села:
Водите на реката се използват главно за напояване, като по течението ѝ е изграден големият язовир „Порой“.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-44. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 219.
- ↑ Географски речник на България, София 1980, с. 517.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 517.