Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Андреев.

Александър Иванов Андреев, наречен Чапата[2], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.

Александър Андреев
български революционер
Александър Стефчов Старото, пленен и убит от Сандански[1], Коце Марков, Петър Китанов и Александър Андреев Чапата.
Александър Стефчов Старото, пленен и убит от Сандански[1], Коце Марков, Петър Китанов и Александър Андреев Чапата.

Роден
Починал
1928 г. (44 г.)
Александър Андреев в Общомедия

БиографияРедактиране

Александър Андреев е роден на 20 юли 1883 година в град София. Завършва прогимназия в София и през 1901 година става четник Кръстю Асенов в Гевгелийската чета. По-късно е четник в четите на Христо Чернопеев и Иван Наумов Алябака, с когото действа в Кичевско и Велешко, а от август 1907 година става велешки районен войвода.

 
Прилепско велешката чета на ВМОРО, в средата Александър Андреев, Тане Николов и Мамин Кольо.
 
Четата на Стефан Кондаков и Александър Андреев[3] от 1903 година.

След Младотурската революция, през юли 1908 година се завръща в София, но когато на следната 1909 година Тодор Александров, Христо Чернопеев и други дейци възобновяват дейността на ВМОРО, Александър Андреев отново активно се включва в революционното движение. През май 1911 година отново е войвода на чета във Велешко, а в 1912 година действа с четата на Тане Николов в Солунско и Ениджевардарско.

Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война – в партизанските части, организирани и водени от ВМОРО. През първата световна война участва в потушаването на Топлишкото въстание под командването на Михаил Думбалаков.[4]

След 1918 г. се оттегля от активна революционна дейност и се установява да живее в София, където умира в 1928 година.[5][6][7]

БележкиРедактиране

  1. Пощенска картичка на Александър Стефчов
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.103
  3. Илюстрация Илинден, 1929-1930, бр.24, стр.3
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 310.
  5. Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД
  6. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 9.