Отваря главното меню


Александър Бегажев е български журналист, преводач, доктор по философия.

Александър Бегажев
журналист

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Александър Бегажев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
А. Бегажев шахматист
 
А. Бегажев сред школници в Княжево, 25 август 1918 г.
 
А. Бегажев мобилизиран в Македония през 1918 г.
 
А. Бегажев (отляво) на изложба на Георги Велчев (трети от ляво)

Роден е в 1898 година в Горна Джумая, в семейството на учителя Георги Багажев – участник в борбата за освобождение на Македония, заточеник от Диарбекир и сътрудник на Антон Новак в изграждането на Морската градина във Варна, и Жейна Ненкова Хаджипавлова от Жеравна.

Александър Бегажев учи стенография, завършва българска филология и право в СУ. Владее немски, френски, английски, руски и италиански език.

Работи за вестниците „Варненски новини“, „Варненска поща“ и „Черно море“. Заместник главен редактор и главен редактор на „Варненска поща“. Издава заедно с капитан Валентин Паспалеев списание „Морски сговор“. Пише художествена и театрална критика, превежда Виктор Юго и Чарлз Дикенс.

Александър Бегажев общува с Чудомир, Кирил Шиваров, Мими Балканска, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Инокентий Софийски и цар Борис III.

След отказа му през 1940 г. да отпечата растера на богинята на победата Нике в чест на германското оръжие е уволнен от в. „Варненски новини“. През 1944 г. превежда новините от Радио Москва за „Бюлетина на ОФ“ от 4 октомври 1944 в.

Бегажев участва в създаването на в. „Народно дело“. В началото е главен редактор, но по-късно, понеже е безпартиен, е понижен във външно-политически редактор. Работи в редакцията до 1949 г., когато е арестуван и откаран в Дирекцията на милицията в София по обвинения в англо-американски шпионаж. Мотив на обвиненията е излезлият в Лондон негов превод на мемоарите на капитан Валентин Паспалеев, началник на Щаба на ВМС от 19 януари 1948 г. След година е изпратен в трудово-изправително общежитие в Белене. Освободен е през 1953 г. и се прибира у дома стопен до 35 кг.

Неочаквано му предлагат да стане кореспондент на в. „L'Humanité Dimanche“ – органа на Френската комунистическа партия, но Бегажев категорично отхвърля.

До края на живота си се занимава с преводи и е секретар на шахматното дружество във Варна. Той е сред основателите на първия във Варна (22 юни 1922 г.) и втория в страната (след Търново) шахматен клуб. През същата година Бегажев участва в първия турнир на софийския шахматен клуб. Пръв в страната започва да поддържа шахматна рубрика – още през 1922 година в седмичника „Утрин“. Участва в първото неофициално републиканско първенство във Велико Търново през 1928 г., прекъснато от катастрофално земетресение.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране