Александър Димитров

Александър Димитров
	Александър Димитров
български политик
	Портрет на А. Димитров, правен в Прага около 1912 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	1878 г. Слокощица, Османска империя
Починал	22 октомври 1921 г. (43 г.) Горна Козница, България
	Народен представител в:; XIV ОНС V ВНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС
	Александър Димитров в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Димитров.

Александър Тенев Димитров, наричан Брадата, е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), един от водачите на неговото радикално крило. Той е вътрешен (1919 – 1921) и военен министър (1921) на България. Убит е от терористи от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Биография редактиране

Александър Димитров е роден през 1878 година в село Слокощица, Кюстендилско. През 1895 завършва Кюстендилското педагогическо училище, след което е учител в близките села Новоселяне, Горна Козница, Коркина, Бобов дол и Шатрово, където издава вестник „Шатровски глас“. В годините, прекарани там, той успява да развие широка учебна и извънучебна самодейност сред населението, както и широко да разпространява идеите за коопериране и модерно земеделие. По това време осъществява кореспонденция с Янко Забунов, а през 1899 година участва в основаването на БЗНС, от 1901 година е член на неговия Управителен съвет, от 1906 година касиер, а от 1910 година – секретар на организацията. През този период взема участие и в работата на ВМОРО, като е близък с групата на Яне Сандански.^[1]

Като един от водачите на БЗНС, Александър Димитров е избиран за народен представител от 1908 до смъртта си, с изключение на XV обикновено народно събрание, по време на изборите за което е изпратен в затвора за половин година. В XVII обикновено народно събрание той е председател на парламентарната група на БЗНС и един от най-активните противници на влизането на България в Първата световна война.^[1]

Публикация на Телеграма N°7975 / 21 декември 1919 г. от Ал. Димитров до окръжните управители, околийските и градоначалниците с копие до началниците на дивизионите области да вземат всички потребни мерки срещу закононарушения в навечерието на Транспортната стачка.

През 1919 Димитров става министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски. В края на 1919 и началото на 1920 ръководи насилственото прекратяване на Транспортната стачка.^[2] Участва в създаването на Временната комисия на македонските братства в България, предшестваща Македонска федеративна организация. През 1921 година става министър на войната.^[1]

С цел да подобри отношенията със съседните държави, най-вече с Югославия и Гърция, Димитров не одобрява и прави и опити да ограничи въоръжените нападения на ВМРО в граничните райони, заради което на 22 октомври 1921 е убит в Конявската планина^[1] по нареждане на Тодор Александров от четата на Иван Бърльо. Погребан е в близкото село Горна Козница.^[1]

Оценки редактиране

В надгробното си слово за него, Александър Стамболийски казва: „Александър Димитров е един великан като човек, като другар, като публицист, като политик, като оратор, като борец, като кооператор и като държавник! Той имаше девствен морал...“ и още „Аз ценя живота на човека не по количеството на изживените години, а по количеството и качеството на изпълнения дълг!“. Приживе отново Стамболийски свидетелства „Аз и Димитров представлявахме едно цяло: аз бях кроячът, той – шивачът...“, а през 1920 в очерка си за него пише: „Той е Васил Левски на Земеделския съюз!“

Журналистът Петър Карчев, активист на Националлибералната партия, много от водачите на която са арестувани от Димитров, пише за него:

„

...Александър Димитров, дясна ръка на Стамболийски, суров и фанатичен в привързаността си към интересите на БЗНС, така както те се мяркаха в партизанското му въображение. Но Александър Димитров беше политически деец от провинциален мащаб, с доста тесен хоризонт. Неговият умствен ръст не стигаше, за да се защитят с достатъчен разум интересите на съюза. Що се касае до преценката на държавните, широкообществените интереси – силите му бяха съвсем недостатъчни.^[3]

“

Библиография редактиране

Събуден селянин (1899)
Мисли и мечти (1899)
Нещастна сирота (1900)
Пропорционалната изборна система (1906)
Сдружените земеделци и изборната борба (1908)
Наръчната книжка за сдружения земеделец (1909)

Допълнителна литература редактиране

Димитрина Петрова - Самостоятелното управление на БЗНС, 1920-1923, Наука и Изкуство, София, 1988

Джон Д. Бел - Александър Стамболийски и Българския земеделски народен съюз, 1899-1923, ИК Детелина 6, София, 1993

Бележки редактиране

^[4]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 152 – 153.
↑ Обнова – Всекидневен вестник. Обществен орган за политика, стопанство, търговия / Сахаров – Варна; печ. Зора, брой 235, 24 декември 1919 г., стр. 1.
↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 508.
↑ Паун Генов 1989 Земята беше твоят жребий – Книга за Стамболийски

[tt-1] а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 152 – 153.

[2] Обнова – Всекидневен вестник. Обществен орган за политика, стопанство, търговия / Сахаров – Варна; печ. Зора, брой 235, 24 декември 1919 г., стр. 1.

[3] Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 508.

[4] Паун Генов 1989 Земята беше твоят жребий – Книга за Стамболийски

[1]

[2]

[3]

[4]