Шатрово
Тази статия е за селото в Кюстендилско. За бившето село в Пиринска Македония вижте Шатрово (Пирин).
Шатрово е село в Западна България. То се намира в Община Бобов дол, област Кюстендил.
| Шатрово | |
|---|---|
 Кметството на село Шатрово |
|
  Шатрово  Шатрово |
|
| Общи данни | |
| Население | 115 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 12,013 km² |
| Надм. височина | 600 m |
| Пощ. код | 2684 |
| Тел. код | 07041 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 83082 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
|
Община - кмет |
Бобов дол Елза Величкова (Партия на зелените) |
| Шатрово в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Шатрово се намира в западната част на Община Бобов дол и е разположено на площ от 12 кв. км. с надморска височина 550 метра, на 15 км западно от Дупница, 25 км.югозападно от Бобов дол, 30 км източно от Кюстендил и 3 км северозападно от пътя Дупница-Кюстендил.
НаселениеРедактиране
Около 1940 година са живели между 900 и 1000 жители на селото, са 110 души и има около 90 къщи.
ИсторияРедактиране
Според преданието на мястото на селото се намирали шатрите на цар Самуил, откъдето идва името на селото.
През 1905 – 1906 година учител в селото е Александър Димитров, деец на Българския земеделски народен съюз и бъдещ вътрешен и военен министър, който издава по това време вестник „Шатровски глас“.[1]
- През 1944 г. е убит чиновника в кметството на село Шатрово – Яким Мацов от или с участието на бившия ратай от селото Кашукеев. Яким Мацов се помни като добър и умен човек. Веднъж, вървейки към дома на попа, видял ратая му Кашукеев да наднича, наблюдавайки обличащата се попска дъщеря. Възмутен, Яким прави остра забележка за неморалната ратайска постъпка. Ратаят не забравя това и след 9 септември 1944 г. успява да си отмъсти, обесвайки Яким с тел в местността Църна нива. Така става „активен“ борец против фашизма и се ползва от всичките облаги, полагащи се за „титлата“. Синът и дъщеря му са на отговорни длъжности...По-късно дъщеря му се самоубива.. Така се потвърждава поговорката „Няма ненаказано зло“.
- Името на Шатрово е антично, няма конкретни доказателства за произхода му. Останала е легенда, че името произхожда от думата шатри, от шатрите на брата на цар Самуил – Арон, които са се намирали на това място. Още през 16 век в турски документи се е споменавало името на Шатрово и неговото население. Сегашния вид на селото идва към края на 17-и и началото на 18 век. Стари предания разказват, а археолозите доказват, че през римско време е съществувало селище в местността „Орловица“, югоизточно от селищното разположение на Шатрово. Непосредствено до „Орловица“ се намира местността „Заграднята“. В тази местност има надгробна могила, наричана от местните жители „Чуката“-висока около 5 м с диаметър 15 – 17 метра. Могилата е от тракийско време и до началото на 20 век не е проучвана. Тези исторически данни се намират в „Архив селищна късна античност“ в Историческия музей в град Кюстендил.
РелигияРедактиране
Нашите предци седем години с доброволен труд и дарения изграждат селската черква, която е наречена „Света Троица“ и е открита през 1882 г. Интересно за черквата като средище на духовен живот е, че в Шатрово се създава една от първите земеделски дружби в България през 1901 г.
Обществени институцииРедактиране
- Читалище „Просвета“ е другото духовно средище в село Шатрово, учредено през 1902 г. по инициатива на местния учител Александър Димитров. По същото време е издаван и вестник „Шатровски глас“. Днес читалище „Просвета“ има 30 редовни членове, разполага с библиотечен фонд от 4895 тома книги. Честват се празници и се организират редовно екскурзии до забележителни местности. Читалище секретар на читалището е Росица Вергилова Стойнева и читалищно настоятелство от 5 члена.
ЗемеделиеРедактиране
Землището на село Шатрово е с шест дка обработваема земя и четири хиляди дка мери и пасища. Открай време в селото съществува ДЗС, ТКЗС, а от 1994 год е учредена кооперация, наречена „Шатрово-94“. Голяма част от обработваемата земя е засадена с черешови насаждения, се засажда сливова градина, а останалата част се сее жито. Кооперацията осигурява работни места на 15 души постоянна работа и на жителите от селото-сезонна. В селото има сграда, която е строена през 1870 г. и беше училище, което e пустеещо.
Редовни събитияРедактиране
- 7 юни – празник на селото.
ЛичностиРедактиране
- Васил Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[2]
- Кирил Василев (р. 1950) – български офицер, генерал-майор
ДругиРедактиране
- Снимки от Шатрово
Паметник на антифашисти
Външни препраткиРедактиране
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 152 – 153.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40