Отваря главното меню

Александър Родимцев

съветски генерал

Александър Илич Родимцев е съветски военачалник, генерал-полковник, 2 пъти герой на Съветския съюз.

Александър Родимцев
съветски генерал
Звание генерал-полковник
Служил на Втора испанска република
Командвания 13-та Червенознаменна гвардейска стрелкова дивизия
Битки/войни Гражданска война в Испания, Съветско-финландска война
Втора световна война
Награди герой на Съветския съюз

Роден
Починал
Друга дейност военен аташе в Албания
Александър Родимцев в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 8 март 1905 г. в село Шарлик (в тогавашната Оренбургска губерния), в бедно селско семейство. Член е на ВКП (б) / КПСС от 1929 г.

Записва се в Червената армия през 1927 г. Завършва военна школа през 1932 г. Участва в гражданската война в Испания. Званието „герой на Съветския съюз“ е присвоено на майор Родимцев на 22 октомври 1937 г. - за образцово изпълнение на особена задача в Испания. Участва в похода в Западен Беларус. През 1939 г. завършва Военната академия „Фрунзе“. На следващата година участва в Съветско-финландската война.

Родимцев командва 5-та бригада на 3-ти въздушно-десантен корпус, която през 1941 г. взима участие в отбраната на Киев. На 6 ноември управлението на 5-а бригада е превърнато в управление на 87-ма стрелкова дивизия, създадена от войските на 3-ти въздушно-десантен корпус. Дивизията е под командването на Родимцев. На 19 януари 1942 г. 87-ма стрелкова дивизия е превърната в 13-та гвардейска стрелкова дивизия (впоследствие става 13-та червенознаменна гвардейска стрелкова дивизия, 2 пъти носителка на орден „Ленин“). Тя влиза в състава на 62-ра армия, отбраняваща Сталинград.

От 1943 г. Родимцев е командир на 32-ри гвардейски стрелкови корпус (част от 5-та гвардейска армия от състава на Степния фронт на маршал Конев), с който воюва до Прага - столицата на Чехословакия. Втория си медал „Златна звезда“ генерал-лейтенант Родимцев получава на 2 юни 1945 г. - за умелото ръководство на войските при форсирането на река Одер на 25 януари същата година в района на Линден (Полша) за личен героизъм и мъжество.

След войната Родимцев завършва висшите академически курсове към Академията на Генералния щаб. Назначаван е за командир на съединение, помощник-командващ войските на Източносибирския военен окръг, главен военен съветник, военен аташе в Албания и помощник-командващ войските на Северния военен окръг. Избиран за депутат на втория конгрес на Върховния съвет на РСФСР и на третия конгрес на Върховния съвет на СССР.

Автор е на книгите: „Под небом Испании“, „На последнем рубеже“, „Люди легендарного подвига“, „Гвардейцы стояли насмерть“, „Твои, Отечество, сыны“, „Машенька из Мышеловки“.

Александър Родимцев умира в Москва на 13 април 1977 г.

Награди и отличияРедактиране

  • Бронзов бюст на Родимцев е поставен в родното му място.
  • Мемориални дъски има в Москва и Волгоград.
  • Името на Родимцев носят улици във Волгоград, Оренбург, Киев и Чернигов.

В Москва има музей, посветен на 13-та гвардейска дивизия, организиран и поддържан от Наталия Александровна Матюхина, дъщеря на генерал Родимцев.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Родимцев, Александр Ильич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.