Отваря главното меню

Александър Шулгин (на английски: Alexander Shulgin) е американски учен, химик, фармаколог, популяризирал веществото MDMA, по-известно като екстази. Синтезира над 230 психоактивни съставки и е автор (заедно със съпругата си) на книгите „PiHKAL“ и „TiHKAL“, известни с подробната енциклопедична информация относно психоактивните вещества.

Александър Шулгин
Alexander Shulgin
американски химик, фармаколог

Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Харвардски университет
Калифорнийски университет
Калифорнийски университет, Сан Франциско
Научна дейност
Област Химия, фармакология

Уебсайт Блог
Александър Шулгин в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 17 юни 1925 г. в Бъркли, Калифорния. Започва като студент по органична химия в Харвардския университет, но впоследствие завършва биохимия в Калифорнийския университет, Бъркли. Спечелва докторска титла по фармакологията и психиатрия, привлечен от интереса си към тези науки.

През 50-те, Шулгин за първи път опитва мескалин. Той е вдъхновен от преживяното, това му дава нова посока и той започва работа с психоактивните вещества.

Поради близките му контакти с управители от Бюрото по наркотичните вещества (DEA), воденето на семинари с агентите от DEA и работата му като консултант за правителствената организация, Шулгин получава лиценз за откриване на собствена лаборатория (намираща се зад къщата му) и разрешение за работа със забранени вещества.

Умира на 2 юни 2014 г. в Лафайет, Калифорния, на 88-годишна възраст.

Научна дейностРедактиране

През 1967 г., една от студентките от групата на Шулгин го запознава с вещество, синтезирано през 1912 г. от немската компания „Merck KGaA“. Веществото е получено при синтез на други субстанции, но се е смятало за безполезно и никога не е използвано. Наречено е MDMA. Чрез нов вид синтез, препаратът е разпространен в психиатричните среди и хиляди други психотерапевти са запознати с MDMA[1] и с новото му приложение, като средство за постигане на по-освободено мислене и говорене при психотерапия.

С малък кръг от приятели, Шулгин започва да изследва ефектите и на други психоактивни вещества, с които работи. Те създават нови методи за описание на техните ефекти върху психиката.

През 1994, след издаването на книгата „PiHKAL“ и години след началото на масовото разпространение на екстази, Бюрото по наркотичните вещества затваря лабораторията на Шулгин. Започва да се занимава с класифицирането на друг вид енциклопедична информация отнасяща се за психоактивните вещества. До края на живота си Шулгин остава защитник на разумното използване на MDMA с психотерапевтични цели.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. EcstasyAddiction.com History of Ecstasy

Външни препраткиРедактиране