Севастократор Александър Асен е вторият син на цар Иван Асен I и царица Елена.

Александър Асен
български севастократор
Роден
края на 12 век
Починал
Семейство
БащаИван Асен I
МайкаЕлена
Братя/сестриИван Асен II
ДецаКоломан ІІ Асен
Кампания на Севастократор Александър срещу унгарците в 1233 г.

След убийството на цар Калоян през 1207 година заедно с брат си Иван Асен II бяга при куманите, а по-късно в южноруските земи, в Галичкото княжество или Киевска Рус (под заплаха от смърт от узурпатора Борил). През 1217 година се завръща от изгнание. С помощта на руски наемници през 1218 година Борил е отстранен от престола, а Иван Асен II провъзгласен за следващия български цар. След детронирането на цар Борил, Александър получава севастократорско достойнство, а София и областта му е предоставена като апанаж. Успява да спре унгарско нападение над Белградската област през 1232 година. В 1233 г. българска войска, водена от брата на Иван Асен II, севастократор Александър, настъпва срещу унгарците, разбива ги край Видин, в Олтения и край Браничево и възстановява българското владение на окупираните от тях области.

Александър има син Калиман (Коломан), който след убийството на Михаил II Асен през 1256 година заема за няколко месеца българския царски престол под името Калиман II, след което е свален и убит.

Родословие Редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен (родоначалник на династията Асеневци)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Асен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Урош I
 
 
 
 
 
 
 
Завида
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Диогениса
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена (Иван Асен I)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследник на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници Редактиране

  • В. Гюзелев, Ив. Божилов. „История на средновековна България VII-XIV век“
  • Й. Андреев, Ив. Лазаров, Пл. Павлов. „Кой кой е в средновековна България“. София, 1995, стр. 10.