Уикипедия

Алексей Навални

Алексѐй Анато̀лиевич Нава̀лни (на руски: Алексей Анатольевич Навальный) е руски опозиционен политик, юрист и обществен активист. Лидер е на партията „Народен алианс“ от 2013 г., която между 2014 и 2018 г. носи името „Партия на прогреса“, а през 2018 г. се трансформира в „Русия на бъдещето“, на която през 2019 г. Министерството на правосъдието на Руската федерация отказва регистрация[3]. Той е основател на организацията с нестопанска цел Фонд за борба с корупцията (Фонд борьбы́ с корру́пцией), която през юли 2020 г. обявява ликвидация като юридическо лице и е регистрирана с друго юридическо наименование – „Фонд за защита правата на гражданите“ (НО „ФЗПГ“).[4][5]

Алексей Навални
Алексей Навальный
руски политик
1000th Navalny's Cube 3359 (cropped).jpg
2011 г.
Роден
Алексей Анатолиевич Навални
4 юни 1976 г. (46 г.)
РелигияПравославна църква
Националноструснак
Учил вЙейлски университет[1]
Руски университет на дружбата на народите[2]
Работил вюрист, блогър
Политика
ПартияЯблоко (2000 – 2007),
Партия на прогреса (Русия)
/ „Русия на бъдещето“
(2013 – )
Убеждениянационал-либерализъм, центризъм
Семейство
БащаАнатолий Навални
МайкаЛюдмила Навалная
СъпругаЮлия Навалная
ДецаДария и Захар
ПодписSignature of Alexei Navalny.svg
Уебсайтnavalny.com

fbk.info

navalny.org

navalny.net
Алексей Навални в Общомедия

Обществена и политическа дейностРедактиране

Навални поддържа блог на обществено-политическа тематика, носещ неговото име (с подзаглавие „Последната битка между доброто и неутралността“). Сайтът е създаден през 2007 г.[6] и по данни на Similarweb има около 170 000 посещения месечно, в т.ч. около 78 500 уникални посещения (общо 500 000 посещения за тримесечието ноември 2021-януари 2022; за сравнение, за същия период журналист и влогър Иля Варламов генерира от два до четири пъти повече посещения месечно[7]). Към март 2022 г. в сайта на „Радио Свобода“ (Svoboda.org) има повече от 5000 съвпадения при търсене по името на Навални[8].

Навални разработва и ръководи антикорупционни проекти като „Умное голосование“, „Профсоюз Навального“, „РосПил“, „РосЖКХ“, „РосЯма“, „РосВыборы“ и „Добрая машина правды“. Те са част от създадения от него през 2011 г. „Фонд за борба с корупция“, който през октомври 2019 г. е обявен от руското министерство на правосъдието за „чуждестранен агент“[9], а през 2021 г. московската прокуратура издава искане Фондът за борба с корупцията и Фондът за защита на правата на гражданите да бъдат признати за екстремистки организации.[10]

През 2013 г. се кандидатира за кмет на Москва, подкрепен от дясноцентристката, либерално-консервативна политическа партия „Партията на народните свободи“ (ПАРНАС). Навални остава на второ място с малко над 27% от електоралните гласове като получава по-голяма подкрепа от гласоподавателите от Иван Мелников, Сергей Митрохин, Михаил Дехтярев и Николай Левичев (Справедлива Русия) взети заедно, но губи от временно изпълняващия длъжността кмет на Москва Сергей Собянин, който получава 51,37% от гласовете.

На 18 юли 2013 г. Навални е осъден по т.нар. дело „Кировлес“ от съд в гр. Киров на 5 години затвор за присвояване на над 500 000 щатски долара (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина.[11] В началото на 2016 г. Европейският съд по правата на човека публикува решение по делото Navalnyy and Ofitserov v. Russia, взето единодушно, според което правото на Навални на справедлив процес при разглеждане на делото „Кировлес“ през 2013 г. е нарушено (по член 6 § 1 – право на справедлив процес, от Европейската конвенция за правата на човека). ЕСПЧ констатира, че съдът, издал осъдителната присъда на съобвиняемите, е формулирал присъдата си по начин, който може да бъде разгледан като увреждащ по отношение на предполагаемото участие на жалбоподателите в престъплението.[12] Според ЕСПЧ руските съдилища са признали жалбоподателите за виновни в действия, неразличими от обичайните търговски дейности, което означава, че наказателният закон е бил тълкуван произволно във вреда на жалбоподателите. В допълнение, руските съдилища не са успели да опровергаят оспоримото твърдение на Навални, че причините за неговото наказателното преследване са неговата политическа дейност.[12]

През същата 2016 година Навални обявява, че ще участва в президентските избори в Русия през март 2018 г. През 2017 г. Централната избирателна комисия в страната отхвърля кандидатурата му за регистрация за участие в изборите (спечелени с близо 77% от вота от Владимир Путин), въпреки събраните от Навални 500 подписа, необходими за регистрирането му, с мотива, че срещу него има издадена присъда за корупция[13]. През 2018 г. Европейският съд по правата на човека се произнася с ново решение срещу Русия, с което определя седемте ареста на Навални между 2012 до 2014 г. като политически мотивирани съгласно условията на Европейската конвенция за правата на човека, по която Русия е страна. В решението се казва, че арестите са целели „потискане на политическия плурализъм“, а руската държава е осъдена да заплати на Навални 63 000 евро – 50 000 евро като компенсация за морални щети, 1025 евро за материални щети и 12 653 евро разноски по делото. В коментара си за решението Навални отбелязва, че това решение е много важно не само за него, „но и за много хора в Русия, които ежедневно се сблъскват с подобни арести“.[14]

На 2 март 2022 г. Навални публикува в блога си и в своя удостоверен личен профил в Twitter изявление на английски език, с което заклеймява нападението на Русия над Украйна. В едно от свързаните съобщения той подчертава, че "Путин не е Русия", и допълва, че ако има нещо в Русия в момента, с което руските граждани може да се гордеят най-много, това са "тези 6824 души, които бяха задържани, защото - без никой да ги призовава - излязоха на улицата с плакати с надпис "Не на войната". За 48 часа изявлението му е препубликувано повече от 34 000 пъти, а близо 100 000 потребители на Twitter са заявили подкрепата си чрез функцията "харесвам".[15][16]

Опит за убийство и лишаване от свободаРедактиране

През август 2020 е направен опит за убийството на Навални чрез отравянето му с нервнопаралитичното вещество „Новичок“. Той колабира по време на полет над Сибир и е откаран по спешност в болница в Омск. Смята се, че това аварийно кацане спасява живота му. Базираната в Берлин, Германия, благотворителна организация „Фондация Кино за мир“ успява да убеди руските власти да разрешат транспортирането му по въздух до Берлин за лечение.[17] През септември германското правителство разкрива, че тестовете, извършени от военните, са открили „недвусмислено доказателство за химическо нервно-паралитично бойно вещество от групата „Новичок“.[18] Кремъл отрича каквото и да е участие и отхвърля резултатите от тестовете, доказали наличието на „Новичок“.[19]

След възстановяване, продължило няколко месеца, на 17 януари 2021 г. Навални се завръща в Москва и незабавно е задържан. Неговите поддръжници в страната организират масови протести в цяла Русия, на които полицията задържа над 5000 души за участие в неразрешени митинги. Съпругата на Навални Юлия е сред задържаните за участие в демонстрациите над 1600 души само в Москва.[20] Европейският съюз налага санкции на шестима висши руски служители и на Държавния научно-изследователски институт по органична химия и технология в Москва, като ги обвинява в пряко участие в отравянето.[21] В отговор на санкциите Русия издава забрана за влизането на територията на страната на няколко служители и институции на ЕС.[22]

На 2 февруари Московски съд издава присъда лишаване от свобода на Навални за 42 месеца за нарушаване на условията на условната присъда за измама срещу него от 2014 г. Той е обвинен, а съдът го намира за виновен, в неспазване на изискването да подава доклади редовно в полицията през 2020 г.[23] Неговият юридически екип заявява, че това е абсурдно, тъй като властите са знаели, че той получава спешна помощ в Берлин заради отравянето с „Новичок“ в Сибир. Той припомня на съда, че през част от това време е бил в кома. Самият Навални твърди, че между януари и август 2020 г., когато е отровен, е подавал доклади в полицията два пъти месечно и отхвърля делото за измама като измислено и целящо да го заглуши. Изправен пред съда, Навални повтаря обвинението си срещу президента на Руската Федерация, Владимир Путин, твърдейки, че той лично е наредил на държавни агенти да го отровят.[24]

Година по-късно, през февруари 2022 г., Съдът във Владимир, Русия, отхвърли искането на Навални за отмяна на статута му на „терорист“. Служители на Федералната служба по изпълнение на наказанията (ФСИН) казват по време на изслушването, че Навални е с този статут, защото „е извършил административни нарушения на законите и разпоредбите, основал е организация, която е призната за екстремистка, и защото срещу него е образувано наказателно дело на обвинения в екстремизъм“.[25] Междувременно на 7 май 2021 г. международна организация за защита на правата на човека Amnesty International публикува официална позиция относно титулуването на Алексей Навални „Затворник на съвестта“, като възстановява този негов статут и адресира начина, по който руското правителство се възползва в негативен за него и за основните човешки права план от казуса с оттеглянето му през февруари 2021 г.[26] Тогава организацията взема вътрешно решение да преустанови използването на термина „Затворник на съвестта“ за Навални, поради опасения, свързани с дискриминационни изявления, които може да представляват застъпничество на омраза и които той е направил през 2007 и 2008 г.

„ Amnesty International взе погрешно решение, което постави под въпрос нашите намерения и мотиви в критичен момент и се извинява за негативните последици, които това имаше върху Алексей Навални лично и активистите в Русия и по света, които неуморно се борят за неговата свобода. “

През февруари 2022 г. Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации Роскомнадзор заплашва да блокира осем уебсайта на RFE/RL, обслужващи аудиториите на медията в Русия, Украйна и Централна Азия, в т.ч.двата най-големи уебсайта на RFE/RL за руската аудитория – Radio Liberty и Current Time, ако незабавно не свалят статиите, свързани с разследванията за корупция на Навални. Въпросното съдържание включва разследванията на Навални за корупция, свързани с черноморския „дворец“ на руския президент Владимир Путин, свързания с Кремъл бизнесмен Евгений Пригожин, руския православен патриарх Кирил и други високопоставени фигури във властовите структури на Русия. Регулаторът отправя предупреждението и искането за сваляне чрез поредица от над 60 уведомления, изпратени едно след друго по електронна поща. Медията отговаря, че няма да се съобрази с искането и „да позволи на Кремъл да диктува нашите редакционни решения“, което президентът на RFE/RL Джейми Флай осъжда като акт на „политическа цензура“.[27]

На 22 март 2022 г. Навални е осъден на девет години затвор и на глоба от около 11 500 долара. Процесът се провежда в импровизирана съдебна зала в затвора край Москва, където той е държан повече от година. Тази присъда позволява на руските власти да преместят Навални в затвор с по-висока степен на сигурност по-далеч от Москва, което ще затрудни адвокатите и семейството му да го посещават.[28]

НаградиРедактиране

Навални е носител на наградата за свобода на мисълта „Сахаров“ за 2021 г., с която Европейският парламент отличава личности и организации, които се борят за правата на човека и основните свободи.[29] Дария Навалная приема наградата от името на своя баща на церемония на 15 декември 2021 г., тъй като Навални се намира в затворническа колония в Русия за извършване на принудителен труд.

Също през 2021 г. Навални става носител на наградата за храброст „Борис Немцов“, която съучредителите и настоятелството на "Фондация за свободата „Борис Немцов“ избират да връчат на него заради „изключителния му принос за разкриването на корупцията и увеличаването на ангажираността на гражданите с все още съществуващите политически процедури в Русия“. „През годините той се превърна в най-влиятелния опозиционен политик в Русия и символ на съпротивата срещу тиранията в целия свят“, казва се още в официалното съобщение по повод на присъждането на наградата на Навални.[30] Фондацията също призовава за незабавното освобождаване на Навални.

„Навални“ (документален филм)Редактиране

Събитията, свързани с отравянето на Навални и работата му с разследващия журналист от Белингкат Христо Грозев, в резултат на която са идентифицирани агентите на Федералната служба за сигурност на Руската федерация, участвали в отравянето, са представени в документален филм на режисьора Даниел Роер.[31] Премиерата на филма, продуциран от HBO Max и CNN Films, се състои на 25 януари 2022 г. на филмовия фестивал „Сънданс“. Той е сред номинираните в категорията за документално кино на 95-те награди на Филмовата академия на САЩ, печели наградата за най-добър политически документален филм на седмите награди Critics' Choice[32] и наградата за най-добър документален филм на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство[33]. В речта си при получаването на статуетката за „Навални“ на церемонията на 76-тите награди на БАФТА през февруари 2023 г. създателите на филма изказват благодарност и посвещават наградата на Грозев, който е сред главните действащи лица във филма, заедно с Мария Певчих — главен следовател на Фондацията за борба с корупцията на Навални. Съпругата и дъщерята на Навални - Юлия и Дария - присъстват на церемонията, за разлика от Грозев.[34] В съобщение, което публикува в своята профилна страница в Twitter, Грозев обявява, че му е "забранено" да присъства на церемонията по връчването на наградите в Лондон, защото представлява "риск за сигурността".[35][36]

Филмът е показан премиерно на голям екран в България на 27 септември 2022 г. в кино „Люмиер“ в София, а след края на прожекцията се състои дискусия с Христо Грозев, водена от журналистката Ирина Недева.[37] Три месеца по-късно Грозев е обявен за федерално издирване в Русия.[38]

БележкиРедактиране

  1. ↑ worldfellows.yale.edu. Посетен на 27 септември 2020 г.
  2. ↑ aif.ru. Посетен на 27 септември 2020 г.
  3. ↑ Верховный суд ликвидировал партию „Россия будущего“. Из-за нее Навальный не смог зарегистрировать свою партию. // Meduza. 2019-09-21. Посетен на 2022-03-03.
  4. ↑ Навальный объявил о закрытии ФБК. Вместо фонда создадут новую организацию. // BBC News Русская служба. 2020-07-20. Посетен на 2022-03-03.
  5. ↑ Свидетельство о государственной регистрации
  6. ↑ Navalny.com в DomainTools
  7. ↑ Compare navalny.com vs varlamov.ru. // Similar Web. Посетен на 2022-03-03.
  8. ↑ Резултатите при търсене с ключова фраза „Алексей Навальный“ в svoboda.org
  9. ↑ Русия обяви организацията на Навални за „чуждестранен агент“. // БНР Новини. 2019-10-09. Посетен на 2022-03-03.
  10. ↑ Alexei Navalny: Moscow court outlaws 'extremist' organisations. // BBC News. 2021-06-10. Посетен на 2022-03-03.
  11. ↑ Алексей Навални беше осъден на 5 г. за злоупотреби. // „Сега“ АД, 18 юли 2013. Посетен на 23 юли 2013.
  12. ↑ а б ECHR 071 (2016) 23.02.2016 Opposition activist’s conviction of embezzlement: result of arbitrary application of the law
  13. ↑ Russian presidential election: Alexei Navalny barred from competing. // BBC News. 2017-12-25. Посетен на 2022-03-03.
  14. ↑ Roth, Andrew. Alexei Navalny: arrests in Russia politically motivated, ECHR rules. // The Guardian. 2018-11-15. Посетен на 2022-03-03.
  15. ↑ Изявлението на Навални в Twitter от 2 март
  16. ↑ Навальный, Алексей. Обращение Алексея Навального: выходите на улицы против войны. // Navalny.com. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-04.
  17. ↑ Johnson, Ian P. The German NGO behind Alexei Navalny's rescue. // Deutsche Welle. 2020-08-23. Посетен на 2022-03-03.
  18. ↑ Zeit Online;, Reuters. Genesung von Alexej Nawalny macht Fortschritte. // Zeit Online. 2020-10-06. Посетен на 2022-03-03.
  19. ↑ Alexei Navalny: Russia's jailed vociferous Putin critic. // BBC News. 2021-10-08. Посетен на 2022-03-03.
  20. ↑ Russia: More than 5,000 arrested as Alexei Navalny supporters defy protest ban, says monitor. // Deutsche Welle. 2021-01-31. Посетен на 2022-03-03.
  21. ↑ Michael Peel;, Max Seddon. EU imposes sanctions on 6 Russian officials over Navalny poisoning. // Financial Times. 2020-10-15. Посетен на 2022-03-03.
  22. ↑ Russia hits EU with sanctions in backlash over Navalny sting. // BBC News. 2020-12-22. Посетен на 2022-03-03.
  23. ↑ Aitkhozhina, Damelya. Russian Court Rules to Jail Navalny. // Human Rights Watch. 2021-02-02. Посетен на 2022-03-03.
  24. ↑ Alexei Navalny: Russia's jailed vociferous Putin critic. // BBC News. 2021-10-08. Посетен на 2022-03-03.
  25. ↑ RFE/RL's Russian Service. Court In Russia Rejects Navalny's Request To Cancel His Status Of 'Terrorist'. // Radio Free Europe/Radio Liberty. 2022-02-01. Посетен на 2022-03-03.
  26. ↑ Statement on Alexei Navalny’s status as Prisoner of Conscience. // Amnesty International. 2021-05-07. Посетен на 2022-03-03.
  27. ↑ Russia Slams RFE/RL With Demands To Remove Navalny Investigations. // Radio Free Europe/Radio Liberty. 2022-02-05. Посетен на 2022-03-03.
  28. ↑ Anton Troianovski;, Valeriya Safronova. Aleksei Navalny, Fiery Putin Critic, Given Additional 9-Year Prison Sentence. // The New York Times. 2022-03-22. Посетен на 2022-03-22.
  29. ↑ Пресслужба на Европейския парламент. Награда „Сахаров“ за 2021 г.: Европейският парламент отличава Алексей Навални. // Официален сайт на Европейския парламент. 2021-12-15. Посетен на 2022-03-03.
  30. ↑ Премия Бориса Немцова за смелость-2021 присуждена Алексею Навальному. // Boris Nemtsov Foundation for Freedom. 2021-02-27. Посетен на 2022-03-03.
  31. ↑ Навални (2022) на Sofia Documental 2022. // Посетен на 2023-02-25.
  32. ↑ Critics Choice Awards в Twitter: Congratulations to crew behind Navalny. The documentary has won the #criticschoice Documentary Award for Best Political Documentary. #Navalny @hbomax @cnnfilms @wbpictures@navalny @NavalnyDoc #documentaryawards | Публикуван на 2022-11-14| Посетен на 2023-02-25
  33. ↑ 2023 EE BAFTA Film Awards: The Winners. // British Academy of Film and Television Arts [BAFTA.org]. 2023-02-19.
  34. ↑ "Навални" спечели БАФТА, екипът благодари на Христо Грозев. // DW. 2023-02-20. Посетен на 2023-02-25.
  35. ↑ Davies, Alys. Baftas: Journalist Christo Grozev banned over security risks. // BBC News. 2023-02-18. Посетен на 2023-02-25.
  36. ↑ Съобщение на Христо Грозев в Twitter от 17 февруари 2023 г.
  37. ↑ Бюро на Европейския парламент в България. Прожекция на филма „Навални“ в кино „Люмиер“ и дискусия с разследващия журналист Христо Грозев. // www.europarl.europa.eu. 2022-09-14. Посетен на 2023-02-25.
  38. ↑ Григоров, Ангел. Българският журналист Христо Грозев е обявен за федерално издирване в Русия. // Програма „Хоризонт“ на БНР. 2022-12-27. Посетен на 2023-02-25.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алексей_Навални&oldid=11697973“.