Алексица
Скално светилище „Алексица“ се намира на едноименния връх над село Старосел, (Област Пловдив) на територията на същинска Средна гора.
Алексица | |
![]() Връх Алексица и част от скалното светилище | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | ![]() |
Област | Област Пловдив |
Археология | |
Вид | Скално светилище |
Период | XII-VII век пр. Хр. |
Епоха | ранна Желязна епоха |
Откритие
редактиранеСветилището е открито през лятото на 2013 г. при обход в билната част на Същинска средна гора от археологически екип ръководен от българския археолог доц. д-р Иван Христов. Култовото място е поредното скално светилище използвано от древните траки и маркира западната периферия на големия високопланински култов комплекс с център връх Кози грамади.[1]
Описание и особености
редактиранеАрхеологическият обект е разположен на връх Алексица (1535 м. н. в) и представлява скална кулминация разположена върху сравнително равното било на планината на запад от връх Фенера (1480 м. н.в.). Връх Алексица е сред планинските върхове на Средна гора, които ясно се очертават и дават възможност за наблюдение от десетки километри. Според доц. Христов новооткритият обект е безспорно култов предвид липсата на открити селища в тази част на планината и агресивната климатична среда. По същество той маркира и пределната надморска височина в Планинска Тракия на разположение на светилища.[2]
Под термина светилище доц. Христов разглежда пространство, предназначено за почитане на една или повече космологични сили. То е отделено от заобикалящия го свят и там се събират членовете на култови общества с цел извършването на лични или колективни обреди пред определен ритуален фокус. Според доц. Христов обектът спада към определена категорията светилища на планински върхове в тази част на Средна гора с преобладаваща скална основа.[3][4]
Проучване и датировка
редактиранеВ източната част на връх Алексица около група скали екипът археолози ръководени от доц. Христов открива струпване на керамични фрагменти ръчно изработени съдове. Керамичните фрагменти са открити силно раздробени на повърхността в диаметър 3 m. Учените предполагат, че вероятно тяхното количество в миналото е било ограничено поради факта, че по склоновете на Алексица не са открити други керамични фрагменти. Керамиката се отличава със силно измит повърхностен слой, сиво-кафяв цвят на повърхността след изпичане и едри и дребни пясъчни частици в глината. Неравномерният цвят на лома свидетелства за кратковременно открито опалване.
Преобладаващи са фрагментите от дебелостенни съдове. Украсата е предствена от релефна лента с прищипвания или коси насечени черти.
Според оформянето на релефните елементи археолозите ги определят като характерни най-общо за периода VI–IV век пр. Хр.[5] Разтрошаването на керамични съдове и затрупването им с дребни камъни и късове скала е регистрирано и при другите древнотракийски светилища в района на връх Кози грамади. Доц. Христов отбелязва, че тази практиката се повтаря и при цялостно проученото светилище на връх Кози грамади от VІІІ в. пр. Хр. до ІV в. пр. Хр.6; при връх Сборови грамади; връх Фенер; връх Гидика (1044 м. н.в.), както и по-ниско разположените върхове Марков камък, Каменица и Елдермен (землище на с. Старосел, Община Хисаря). Голямата концентрация на култови паметници около връх Кози грамади, чийто елемент е обекта на връх Алексица обяснява защо през ІV в. пр. Хр. в югоизточното подножие на Кози грамади е построена одриска владетелска резиденция.[6]
Нейното изграждане е било съобразено с вече утвърдения култ към скалата и респективно планината в зона която доц. Христов нарича „Свещената планина на Одрисите“.[7] Доц. Христов отбелязва, че коментираната зона е най-наситената с култови обекти област на Средна гора, където разстоянието между светилищата по въздушна линия е средно 1 km, според Христов, който и да е бил владетеля използвал удобствата на укрепената резиденция определено сред неговите задължения е било да осъществява връзката между простосмъртните и боговете в духа на запазените писмени сведения на Атеней, който припомня сведенията на Теопомп за историята на Филип Македонски.[8]
Предания и легенди
редактиранеНаименованието на връх Алексица е познат и под формата Алесица и според преданията, запазени в Старосел, носи името си от Алес или Александър. Според доц. Христов скритият митичен герой зад името на върха е „стар генерал, войвода или цар“. Христов допуска, макар и в сферата на свърхинтерпретацията, че името на средногорския връх е свързано с Александър Македонски.
Тази хипотеза той обяснява с дълготрайното запазване на историческия мит за Александър Македонски, който е известен още от Елинистическата епоха. С посредничеството на историографията, на реторически съчинения и устни предания сюжетът на този мит преминава в романа за Александър и влиза в средновековния фолклор. Впоследствие романтичната традиция се предава в гръцки и български народни песни и в други жанрове на средновековната народна литература. Александър и неговият кон Буцефал изграждат типологична жанрова система, която е характерна за българските юнашки народни песни. В епохата на християнството, след IХ в. в българския фолклор ни се наблюдава симбиоза между образа на Александър Македонски, съхранен в народната памет, и Свети Георги Победоносец.[9]
Свързаност с други археологически обекти
редактиранеМежду 12 юли до 15 октомври 2013 г. на връх Кози грамади в Същинска средна гора са проведени археологически проучвания от екип под ръководството на доц. д-р Иван Христов на тракийско светилище, част от античен групов паметник от национално значение обхващащ площ от 61 дка.
На площ от 10 дка в най-високата част върха научната експедиция разкрива основите на съществувало светилище чието най-ранно функциониране започва през Ранно желязната епоха синхронно със скалното светилище на близко разположения връх Сборови грамади. Хронологически вероятно с известна приемственост следват ритуални структури от V в. пр. Хр. Стената в южния сектор на върха е играела ролята на периболос на свещеното пространство (теменоса). Според доц. Христов датирането на материали от пред Елинистическата епоха допълват съществуващият хиатус в усвояването на целия връх Кози грамади (владетелска резиденция в югоизточния скат на върха е построена около средата на IV в. пр. Хр).
През втората половина на III в. пр. Хр. на Кози грамади е функционирало открито скално светилище посветено на боговете Зевс и Хера. Християнски храм от края на IV и началото на V в. бележи финалния етап на развитие на култово място.
Връзката между обектите в района на връх Кози грамади и тези, разположени в землището на Старосел, са паметниците локализирани в местността Брезина поляна и тези, разположени около туристически комплекс Бяло камъне. Така например вече е доказано наличието на пътна връзка между подмогилните храмове и гробници от двете страни на Стара река, скалните светилища на Каменица и Марков камък със светилище и резиденцията на връх Кози грамади. Синхронното функциониране на повечето монументални паметници (подмогилни храмове и представителна постройка във владетелската резиденция на връх Кози грамади) е предпоставка да включим археологическите обекти на връх Кози грамади към големия селищен микрорайон разположен между река Красновска и Кошовица.[10]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Национален исторически музей – София, Известия, том ХХVI, 2014; Наблюдения в рамките на археологическа експедеция „Кози грамади – 2013“ с ръководител доц. д-р Иван Христов – финансирана от Министерство на културата.
- ↑ 2Христов, Ив. Планинска Тракия. Население, култура и религия в древността. В. Търново, 1999, стр.141
- ↑ T. Derks. Gods, Temples and Ritual Practices. The Transformation of Religious Ideas and Values in Roman Gaul. Amsterdam, Amsterdam University Press, 1998. стр.133.
- ↑ Христов, Ив. Поселищна система в древността по южните склонове на Същинска Средна гора (землище на селата Кръстевич, Красново, Старосел, Мътеница и Елешница – Община Хисаря) – Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII-I в. пр. Хр., том 2, София 2012, стр.136 – 137
- ↑ Ханджийска 2007: В. Ханджийска, „Традиции и тенденции в производството на керамика на ръка в днешна Югоизточна България през VI–I в. пр. Хр.“ – Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен доктор. София, 2007, стр. 23
- ↑ ."Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–I в. пр. Хр. том 1", София 2011; Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–I в. пр. Хр том 2, София 2012.
- ↑ Христов, Ив., „Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V средата на IV в. пр. Хр.“ София, 2010, стр.115 – 134.
- ↑ „Извори за старата история и география на Тракия и Македония“. София, 1949, стр. 368
- ↑ Христов, Ив., „Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V средата на IV в. пр. Хр.“ София, 2010, стр.137 – 142.
- ↑ Христов Ив., Вен. Ханджийска-Янкулова. Скално светилище на връх Сборови грамади – Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–I в. пр. Хр., том 1, София 2011,