Уикипедия

Хера

гръцка богиня

Хера (на старогръцки: Ήρα) в древногръцката митология е богиня, покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане. Трета дъщеря е на титаните Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс, и майка на няколко от главните богове-олимпийци, сред които: Арес, Хеба и Хефест.

Хера
гръцка богиня
Семейство
БащаКронос
МайкаРея
Братя/сестриЗевс
Хестия
Хадес
Посейдон
Деметра
СъпругЗевс
ДецаАрес
Илития
Хеба
Хефест
Ерида
Хеката
Хера в Общомедия

Женско съответствие на Зевс - царица на боговете, властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Римският аналог на Хера е богинята Юнона, в римската митология е съпруга на Юпитер. Неин задължителен атрибут, като символ на положението й, е диадемата.

Най-могъща от богините (в наподобяващата царски двор обстановка на Олимп, но не и в света изобщо), Хера се подчинява само на Зевс.

Сестра е на Деметра, Хестия, Хадес и Посейдон - също деца на Кронос и Рея. В началото на съществуването си, тя е погълната жива от Кронос, както и останалите му деца, освен Зевс, но после е освободена и участва в титаномахията на страната на олимпийците.

Нейното свещено животно е паунът.

Митология Редактиране

Зевс и Хера, като съпрузи и родители Редактиране

Според преданието за нея, тя е родена е при река Имбрас на остров Самос, до върба, която показвали все още през II век пр.н.е. и което според Павзаний било най-старото дърво в Гърция[1] Въпреки дълголетието си, богинята външно запазва образа на млада девойка, благодарение на водата от извора Канаф, в град Навплий, в която ежегодно се къпе.[2][3]

За да я спечели, царят на боговете си послужва с хитрост, като се преобразява в раздърпана и рошава кукувица, която тя хваща.[4][5] Бракът им остава в тайна[6] 300 години.[7] Сватбата между тях се състои в района на град Кносос, на остров Крит, в местност близо до река Ферена, където имало храм.[8]

Хера ражда някои от децата си (сред децата ѝ били и Арга и Ангела) неоспоримо от Зевс, но произходът на други от него е съмнителен според някои древни автори.[9] „Извън брачното ложе“, тя става майка на Хефест (според Омир, той също е син на Зевс).[10] Съществува версия, гласяща, че е заченала Арес без участието на мъжа си, получавайки от нимфата Хлорида цвете.[11]

За сметка на това, Зевс й изневерява непрекъснато - както с богини, така и със смъртни жени. Като богиня на брака, Хера е богиня и на ревността (като гаранция и защита на брака, като връзка) и я проявява всеки път и в бурни и жестоки форми, отмъщавайки на съперничките си, но понякога - и на мъжа си, а често и на децата, родени от прелюбодействените му връзки. Тя често разгневява Зевс с ревността си.

Особено големи страдания коства отмъстителността на Хера на Херакъл - син на Зевс и смъртната Алкмена. Други потърпевши от гнева й са Ехо, Ио, Лето. Последната е изгонена от Олимп от ревнивата богиня и след като е забранено да бъде подслонявана на сушата или в морето, тя едва намира къде да роди децата си Аполон и Артемида - на плаващ остров, по-късно закрепен неподвижен, наречен Делос.

Жертва на Херините интриги става и Семела, родила на Зевс бог Дионис. Също така, тя изпраща отровна змия на острова (остров Егина), където живеели Егина и нейният син от Зевс – Еак.

Други дела на Хера Редактиране

Хера неспирно плете интриги срещу мъжа си, а понякога стига и по-далеч. Според една легенда, веднъж тя приспива Зевс, като част от общ с другите богове от Олимп заговор срещу него, и възползвайки се от временното си надмощие изпраща буря на Херакъл, отклонявайки го от остров Кос, за което Зевс я наказва тежко.[12] Според мита, Зевс дотолкова става нетърпим за повечето други богове, че Хера успява да ги убеди да се присъединят към нея за бунт. Ролята й в него е да го упои и да им го предостави безпомощен. Те привързват заспалия непробудно Зевс за леглото, като се постарават да завържат много възли. Но докато се разберат, какво да предприемат по-нататък, той се връща в съзнание, а Бриарей, който му се притичва на помощ, го развръзва. Зевс скача от леглото и сграбчва опонентите си, а те паднат на колене да молят за пощада. Когато разбира, че главният виновник за премеждието му е Хера, той си излива гнева върху нея, провесвайки я от небето на златни вериги, в което положение тя остава цяла нощ, плачейки от болка, без нито един от боговете да се опита да я защити. На следващата сутрин Зевс, комуто риданията й са досадили твърде много, я освобождава, принуждавайки я да му обещае занапред да не се бунтува. Тя обещава, но си остава също толкова лукава и подмолна, колкото и преди - дори повече.

Хера е известна и като покровителка на някои герои. Тя помага на Язон и неговите сподвижници в търсенето на Златното руно - аргонавтите.[13] Друг неин любимец е Евристей.

Култ Редактиране

 
Храм на Хера в Агридженто, Магна Греция

Хера е била почитана вероятно още в бронзовата епоха. Нейното име, заедно с тези на Зевс и Хермес, се среща в табличките с микенско писмо Линеар Б (Tn 316), открити в Пилос.[14]

Значението на култа към богинята през ранния Архаичен период личи от големите строежи в нейна чест. Най-големите са в два основни центъра – Самос и Арголида, където са издигнати най-ранните гръцки храмове през 8 век пр.н.е.[15]

Вероятно Хера е първата богиня, на която древните гърци посвещават покрито светилище на Самос около 800 г. пр.н.е. На същото място по-късно е построен храм – Херайон – един от най-големите гръцки храмове. Свещеният олтар, както и при другите древногръцки храмове, се намира на открито пред храма. Следват една след друга различни постройки, сред които - колосалната структура в йонийски стил на Ройкос и Теодорос от VI век пр.н.е. и т.нар. Храм на Поликрат, който е и с най-големите размери (55 х 108 м) и с 155 колони. Храм й е построен и на свещения остров Делос. На остров Евбея са се провеждали фестивали, известни като „Големи Дедалии“, посветени на Хера.

В континентална Гърция Хера е особено почитана в Арголида (Hera Argeia), в светилище между микенските полиси Аргос и Микена[16], където в нейна чест, като покровителка на земеделието и домашния добитък, там се провеждат празненства с процесии, наричани Heraia. Храмове на Хера е имало и в Олимпия[17], Коринт, Тиринт, Перахора.

Култът й е разпространен и в Магна Греция. В Пестум, Италия има два храма на Хера в дорийски стил, издигнати около 550 и 450 г. пр.н.е. Единият от тях дълго време е смятан за храм на Посейдон, но през 50-те години на XX век е посочен като втори храм на Хера.[18]

Източници Редактиране

  1. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. VII 4, 4; VIII 23, 5.
  2. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. II 38, 3.
  3. ↑ Павзаний, Описание на Елада. VIII, 23, 5
  4. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. II 17, 4.
  5. ↑ Вергилий, „Лидия“ 63 – 65 намек
  6. ↑ Омир, Илиада XIV 296
  7. ↑ Нон, „Деянията на Дионис“ XLI 324
  8. ↑ Диодор Сицилийски, Историческа библиотека V 72, 4
  9. ↑ Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 1
  10. ↑ Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 5
  11. ↑ Овидий, Фасти V 251 – 256
  12. ↑ Омир, Илиада XIV 249 – 262; XV 18 – 30
  13. ↑ Омир, Одисея XII 72
  14. ↑ John Chadwick, The Mycenaean World [Cambridge University Press] 1976:89
  15. ↑ O'Brien, Joan V. The Transformation of Hera: A Study of Ritual, Hero, and the Goddess in the Iliad. Rowman & Littlefield, 1993. ISBN 9780847678082. (на английски)
  16. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 3.13.6.
  17. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 5.16.
  18. ↑ P.C. Sestieri, Paestum, the City, the Prehistoric Acropolis in Contrada Gaudo, and the Heraion at the Mouth of the Sele (Rome 1960), p. 11 etc.

Вижте също Редактиране

Външни препратки Редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хера&oldid=11816409“.