Уикипедия

Хера

гръцка богиня

Хера (на старогръцки: Ήρα) в древногръцката митология е богиня, покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане. Според Илиада тя е първородно дете на титаните Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс, и майка на няколко от главните богове-олимпийци, сред които Арес, Хеба и Хефест. Тя казва на Зевс:

Хера
гръцка богиня
Семейство
БащаКронос
МайкаРея
Братя/сестриЗевс
Хестия
Хадес
Посейдон
Деметра
СъпругЗевс
ДецаАрес
Илития
Хеба
Хефест
Ерида
Хеката
Хера в Общомедия

Хитрият Кронос ме първа създаде[1]
и с двойна ме почит
щедро дари: със рода си и твоя съпруга да бъда.

Женско съответствие на Зевс – царица на боговете, властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Римският аналог на Хера е богинята Юнона, а в римската митология е съпруга на Юпитер. Неин задължителен атрибут, като символ на положението ѝ, е диадемата. В много случаи Хера се явява с бойна колесница.

Най-могъща от богините (в наподобяващата царски двор обстановка на Олимп, но не и в света изобщо), Хера се подчинява само на Зевс.

Сестра е на Зевс, Деметра, Хестия, Хадес и Посейдон – също деца на Кронос и Рея. В началото на съществуването си, тя е погълната жива от Кронос, както и останалите му деца, освен Зевс, но после е освободена и участва в титаномахията на страната на олимпийците.

Нейното свещено животно е паунът.

Митология

редактиране

Зевс и Хера, като съпрузи и родители

редактиране

Според преданието за нея, тя е родена при река Имбрас на остров Самос, до върба, която все още показвали през II век пр.н.е. и според Павзаний това било най-старото дърво в Гърция[2] Въпреки дълголетието си, богинята външно запазва образа на млада девойка, благодарение на водата от извора Канаф в град Навплио, в който ежегодно се къпе.[3][4]

За да я спечели, царят на боговете си служи с хитрост, като се преобразява в раздърпана и рошава кукувица, която тя хваща.[5][6] Бракът им остава в тайна[7] 300 години.[8] Сватбата се състои в района на град Кносос, на остров Крит, в местност близо до река Ферена, където имало храм.[9]

Хера ражда някои от децата си (сред децата ѝ били и Арга и Ангела) неоспоримо от Зевс, но бащинството му на други е съмнително според някои древни автори.[10] „Извън брачното ложе“, тя става майка на Хефест (според Омир, той също е син на Зевс).[11] Съществува версия, гласяща, че е заченала Арес без участието на мъжа си, получавайки от нимфата Хлорида цвете.[12]

За сметка на това, Зевс ѝ изневерява непрекъснато – както с богини, така и със смъртни жени. Като богиня на брака, Хера е богиня и на ревността (като гаранция и защита на брака, като връзка) и я проявява всеки път и в бурни и жестоки форми, отмъщавайки на съперничките си, но понякога – и на мъжа си, а често и на децата, родени от прелюбодействените му връзки. Тя често разгневява Зевс с ревността си.

Особено големи страдания коства отмъстителността на Хера на Херакъл – син на Зевс и смъртната Алкмена. Други потърпевши от гнева ѝ са Ехо, Ио, Лето. Последната е изгонена от Олимп от ревнивата богиня и след като е забранено да бъде подслонявана на сушата или в морето, тя едва намира къде да роди децата си Аполон и Артемида – на плаващ остров, по-късно закрепен неподвижен, наречен Делос.

Жертва на Херините интриги става и Семела, родила на Зевс бог Дионис. Също така тя изпраща отровна змия на острова (остров Егина), където живеели Егина и нейният син от Зевс – Еак.

Други дела на Хера

редактиране

Хера неспирно плете интриги срещу мъжа си. Според една легенда, веднъж тя приспива Зевс, като част от общ с другите богове от Олимп заговор срещу него, и възползвайки се от временното си надмощие, изпраща буря на Херакъл, отклонявайки го от остров Кос, за което Зевс я наказва тежко.[13] Според мита, Зевс става така нетърпим за повечето други богове, че Хера успява да ги убеди да вдигнат бунт. Нейната роля е да го упои и да им го направи безпомощен. Те привързват заспалия непробудно Зевс за леглото с много възли. Но докато се разберат какво да предприемат по-нататък, той се връща в съзнание, а на помощ му се притича Бриарей, който го развързва. Зевс скача от леглото и сграбчва опонентите си, а те падат на колене да молят за пощада. Когато разбира, че главният виновник е Хера, той излива гнева си върху нея, провесвайки я от небето на златни вериги, и тя остава така цяла нощ, плачейки от болка, без никой да се опита да я защити. На следващата сутрин Зевс, комуто риданията ѝ са досадили твърде много, я освобождава, като я кара да обещае занапред да не се бунтува. Тя обещава, но си остава също толкова лукава и подмолна. В няколко случая Хера участва в заговори с Посейдон срещу Зевс. Най-очевидният пример е когато в Илиада Хера омайва Зевс да заспи в „любовна наслада“, а Посейдон отива да се бие на страната на ахейците.[14][15] Зевс се събужда внезапно, вижда вилнеещия Посейдон и следва сериозен скандал между него и Посейдон, който в крайна сметка се оттегля.

Хера е известна и като покровителка на някои герои. Тя помага на Язон и неговите сподвижници (аргонавтите)q в търсенето на Златното руно[16]  Друг неин любимец е Евристей. В качеството на богиня-царица и богиня на военните победите/военната слава тя е покровителка на цар Агамемнон[17], който е неин основен фаворит. Тя е покровителка и на Ахил[17][18], Менелай.[19] и Диомед. Самата Хера обявява себе си за покровителка на три града – Микена, Спарта и Аргос[20]

Освен богиня на брака, Хера е богиня на воинското начало; самата дума херос (герой) идва от Хера.

В „Илиада“

редактиране

Когато Парис-Александър се явява съдия на конкурса за красота между Хера, Атина и Афродита, Хера му обещава войнски победи и слава, както и половин Азия, ако я избере за победителка. Озлобена от това, че наградата е дадена на Афродита, по-късно Хера активно подкрепя ахейците във войната им срещу Троя и дори участва в боевете. Когато троянците взимат превес след смъртта на Патрокъл, Хера заставя слънцето да залезе по-бързо, за да се прекрати временно битката.[18] Освен това изпраща своята вестителка Ирида, да наговори Ахил да се включи в битката за тялото на Патрокъл, докато тя отвлича вниманието на Зевс. В друга ситуация разпръсква гъста мъгла, та да пречи на троянците.[21] Двете с Атина Палада, огорчени от загубата на конкурса за красота често действат съвместно в действията си срещу троянците. Тя първа (и единствена) от всички богове се възпротивява на предложението на Зевс за мирно разрешение на конфликта (на Менелай да се върне Елена и съкровищата):

Зевсе Крониде безсрамен, какви ми ти думи надума?[22]

Мигар желаеш да сториш труда ми напразен, несвършен?

В пот се обливах обилно, сама изморих си конете,

свиквайки тази войска — за Приам и децата му гибел.

Действувай! Всичките други безсмъртни това не желаем.“

Хера е единствената от олимпийските богини, която си позволява да оспорва заповедите на Зевс (от боговете е известен един случай и на Посейдон). Вероятно не е без значение, че освен негова съпруга тя му е сестра, а също и първородно дете на Кронос и се чувства много по-равностойна на него от децата, племенниците и леля му.

Определения за Хера

редактиране

Омир си служи с най-различни определения за Хера, които целят да подчертаят нейната царственост – „волоока“, „златотронна“, „преславна съпруга на Зевса“

Култ

редактиране
 
Храм на Хера в Агридженто, Магна Греция

Хера е била почитана вероятно още в бронзовата епоха. Нейното име, заедно с тези на Зевс и Хермес, се среща в табличките с микенско писмо Линеар Б (Tn 316), открити в Пилос.[23]

Значението на култа към богинята през ранния Архаичен период личи от големите храмове в нейна чест. Най-големите са в два основни центъра – Самос и Арголида, където са издигнати най-ранните гръцки храмове през VIII век пр.н.е.[24]

Вероятно Хера е първата богиня, на която древните гърци посвещават покрито светилище на Самос около 800 г. пр.н.е. На същото място по-късно е построен храм – Херайон – един от най-големите гръцки храмове. Свещеният олтар, както и при другите древногръцки храмове, се намира на открито пред храма. Следват една след друга различни постройки, сред които колосалната структура в йонийски стил на Ройкос и Теодорос от VI век пр.н.е. и т.нар. Храм на Поликрат, който е и с най-големите размери (55 х 108 м) и със 155 колони. Храм ѝ е построен и на свещения остров Делос. На остров Евбея са се провеждали фестивали, известни като „Големи Дедалии“, посветени на Хера.

В континентална Гърция Хера е особено почитана в Арголида (Hera Argeia), в светилище между микенските полиси Аргос и Микена[25], където в нейна чест, като покровителка на земеделието и домашния добитък, там се провеждат празненства с процесии, наричани Heraia. Според Омир, Хера обявява на всеослушание „три града известни имам любими - Аргос безводен, и Спарта, и широкодрумна Микена“.[20] Храмове на Хера е имало и в Олимпия[26], Коринт, Тиринт, Перахора.

Култът ѝ е разпространен и в Магна Греция. В Пестум, Италия има два храма на Хера в дорийски стил, издигнати около 550 и 450 г. пр.н.е. Единият от тях дълго време е смятан за храм на Посейдон, но през 50-те години на XX век е посочен като втори храм на Хера.[27]

Източници

редактиране
  1. ↑ Илиада IV глава 59-60
  2. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. VII 4, 4; VIII 23, 5.
  3. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. II 38, 3.
  4. ↑ Павзаний, Описание на Елада. VIII, 23, 5
  5. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. II 17, 4.
  6. ↑ Вергилий, „Лидия“ 63 – 65 намек
  7. ↑ Омир, Илиада XIV 296
  8. ↑ Нон, „Деянията на Дионис“ XLI 324
  9. ↑ Диодор Сицилийски, Историческа библиотека V 72, 4
  10. ↑ Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 1
  11. ↑ Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 5
  12. ↑ Овидий, Фасти V 251 – 256
  13. ↑ Омир, Илиада XIV 249 – 262; XV 18 – 30
  14. ↑ Илиада 8 песен ст. 200-212 https://chitanka.info/text/2033/8#textstart
  15. ↑ Илиада 14 песен, 355-360
  16. ↑ Омир, Одисея XII 72
  17. ↑ а б Илиада, I песен стихове 208-209
  18. ↑ а б Илиада Осемнадесета песен
  19. ↑ Илиада, четвърта песен, стихове 7-8
  20. ↑ а б Илиада IV 50-55
  21. ↑ Илиада 21, 5-6 https://chitanka.info/text/2033/21#textstart
  22. ↑ Илиада, IV глава ст. 25-30
  23. ↑ John Chadwick, The Mycenaean World [Cambridge University Press] 1976:89
  24. ↑ O'Brien, Joan V. The Transformation of Hera: A Study of Ritual, Hero, and the Goddess in the Iliad. Rowman & Littlefield, 1993. ISBN 9780847678082. (на английски)
  25. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 3.13.6.
  26. ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 5.16.
  27. ↑ P.C. Sestieri, Paestum, the City, the Prehistoric Acropolis in Contrada Gaudo, and the Heraion at the Mouth of the Sele (Rome 1960), p. 11 etc.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хера&oldid=12568577“.