Хера
Хера (на старогръцки: Ήρα) в древногръцката митология е богиня, покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане. Трета дъщеря е на титаните Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс, и майка на няколко от главните богове-олимпийци, сред които: Арес, Хеба и Хефест.
Хера | |
---|---|
гръцка богиня | |
![]() | |
Семейство | |
Баща | Кронос |
Майка | Рея |
Братя/сестри | Зевс Хестия Хадес Посейдон Деметра |
Съпруг | Зевс |
Деца | Арес Илития Хеба Хефест Ерида Хеката |
Хера в Общомедия |
Женско съответствие на Зевс - царица на боговете, властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Римският аналог на Хера е богинята Юнона, в римската митология е съпруга на Юпитер. Неин задължителен атрибут, като символ на положението й, е диадемата.
Най-могъща от богините (в наподобяващата царски двор обстановка на Олимп, но не и в света изобщо), Хера се подчинява само на Зевс.
Сестра е на Деметра, Хестия, Хадес и Посейдон - също деца на Кронос и Рея. В началото на съществуването си, тя е погълната жива от Кронос, както и останалите му деца, освен Зевс, но после е освободена и участва в титаномахията на страната на олимпийците.
Нейното свещено животно е паунът.
Митология Редактиране
Зевс и Хера, като съпрузи и родители Редактиране
Според преданието за нея, тя е родена е при река Имбрас на остров Самос, до върба, която показвали все още през II век пр.н.е. и което според Павзаний било най-старото дърво в Гърция[1] Въпреки дълголетието си, богинята външно запазва образа на млада девойка, благодарение на водата от извора Канаф, в град Навплий, в която ежегодно се къпе.[2][3]
За да я спечели, царят на боговете си послужва с хитрост, като се преобразява в раздърпана и рошава кукувица, която тя хваща.[4][5] Бракът им остава в тайна[6] 300 години.[7] Сватбата между тях се състои в района на град Кносос, на остров Крит, в местност близо до река Ферена, където имало храм.[8]
Хера ражда някои от децата си (сред децата ѝ били и Арга и Ангела) неоспоримо от Зевс, но произходът на други от него е съмнителен според някои древни автори.[9] „Извън брачното ложе“, тя става майка на Хефест (според Омир, той също е син на Зевс).[10] Съществува версия, гласяща, че е заченала Арес без участието на мъжа си, получавайки от нимфата Хлорида цвете.[11]
За сметка на това, Зевс й изневерява непрекъснато - както с богини, така и със смъртни жени. Като богиня на брака, Хера е богиня и на ревността (като гаранция и защита на брака, като връзка) и я проявява всеки път и в бурни и жестоки форми, отмъщавайки на съперничките си, но понякога - и на мъжа си, а често и на децата, родени от прелюбодействените му връзки. Тя често разгневява Зевс с ревността си.
Особено големи страдания коства отмъстителността на Хера на Херакъл - син на Зевс и смъртната Алкмена. Други потърпевши от гнева й са Ехо, Ио, Лето. Последната е изгонена от Олимп от ревнивата богиня и след като е забранено да бъде подслонявана на сушата или в морето, тя едва намира къде да роди децата си Аполон и Артемида - на плаващ остров, по-късно закрепен неподвижен, наречен Делос.
Жертва на Херините интриги става и Семела, родила на Зевс бог Дионис. Също така, тя изпраща отровна змия на острова (остров Егина), където живеели Егина и нейният син от Зевс – Еак.
Други дела на Хера Редактиране
Хера неспирно плете интриги срещу мъжа си, а понякога стига и по-далеч. Според една легенда, веднъж тя приспива Зевс, като част от общ с другите богове от Олимп заговор срещу него, и възползвайки се от временното си надмощие изпраща буря на Херакъл, отклонявайки го от остров Кос, за което Зевс я наказва тежко.[12] Според мита, Зевс дотолкова става нетърпим за повечето други богове, че Хера успява да ги убеди да се присъединят към нея за бунт. Ролята й в него е да го упои и да им го предостави безпомощен. Те привързват заспалия непробудно Зевс за леглото, като се постарават да завържат много възли. Но докато се разберат, какво да предприемат по-нататък, той се връща в съзнание, а Бриарей, който му се притичва на помощ, го развръзва. Зевс скача от леглото и сграбчва опонентите си, а те паднат на колене да молят за пощада. Когато разбира, че главният виновник за премеждието му е Хера, той си излива гнева върху нея, провесвайки я от небето на златни вериги, в което положение тя остава цяла нощ, плачейки от болка, без нито един от боговете да се опита да я защити. На следващата сутрин Зевс, комуто риданията й са досадили твърде много, я освобождава, принуждавайки я да му обещае занапред да не се бунтува. Тя обещава, но си остава също толкова лукава и подмолна, колкото и преди - дори повече.
Хера е известна и като покровителка на някои герои. Тя помага на Язон и неговите сподвижници в търсенето на Златното руно - аргонавтите.[13] Друг неин любимец е Евристей.
Култ Редактиране
Хера е била почитана вероятно още в бронзовата епоха. Нейното име, заедно с тези на Зевс и Хермес, се среща в табличките с микенско писмо Линеар Б (Tn 316), открити в Пилос.[14]
Значението на култа към богинята през ранния Архаичен период личи от големите строежи в нейна чест. Най-големите са в два основни центъра – Самос и Арголида, където са издигнати най-ранните гръцки храмове през 8 век пр.н.е.[15]
Вероятно Хера е първата богиня, на която древните гърци посвещават покрито светилище на Самос около 800 г. пр.н.е. На същото място по-късно е построен храм – Херайон – един от най-големите гръцки храмове. Свещеният олтар, както и при другите древногръцки храмове, се намира на открито пред храма. Следват една след друга различни постройки, сред които - колосалната структура в йонийски стил на Ройкос и Теодорос от VI век пр.н.е. и т.нар. Храм на Поликрат, който е и с най-големите размери (55 х 108 м) и с 155 колони. Храм й е построен и на свещения остров Делос. На остров Евбея са се провеждали фестивали, известни като „Големи Дедалии“, посветени на Хера.
В континентална Гърция Хера е особено почитана в Арголида (Hera Argeia), в светилище между микенските полиси Аргос и Микена[16], където в нейна чест, като покровителка на земеделието и домашния добитък, там се провеждат празненства с процесии, наричани Heraia. Храмове на Хера е имало и в Олимпия[17], Коринт, Тиринт, Перахора.
Култът й е разпространен и в Магна Греция. В Пестум, Италия има два храма на Хера в дорийски стил, издигнати около 550 и 450 г. пр.н.е. Единият от тях дълго време е смятан за храм на Посейдон, но през 50-те години на XX век е посочен като втори храм на Хера.[18]
Източници Редактиране
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. VII 4, 4; VIII 23, 5.
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. II 38, 3.
- ↑ Павзаний, Описание на Елада. VIII, 23, 5
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. II 17, 4.
- ↑ Вергилий, „Лидия“ 63 – 65 намек
- ↑ Омир, Илиада XIV 296
- ↑ Нон, „Деянията на Дионис“ XLI 324
- ↑ Диодор Сицилийски, Историческа библиотека V 72, 4
- ↑ Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 1
- ↑ Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 5
- ↑ Овидий, Фасти V 251 – 256
- ↑ Омир, Илиада XIV 249 – 262; XV 18 – 30
- ↑ Омир, Одисея XII 72
- ↑ John Chadwick, The Mycenaean World [Cambridge University Press] 1976:89
- ↑ O'Brien, Joan V. The Transformation of Hera: A Study of Ritual, Hero, and the Goddess in the Iliad. Rowman & Littlefield, 1993. ISBN 9780847678082. (на английски)
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 3.13.6.
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 5.16.
- ↑ P.C. Sestieri, Paestum, the City, the Prehistoric Acropolis in Contrada Gaudo, and the Heraion at the Mouth of the Sele (Rome 1960), p. 11 etc.
Вижте също Редактиране
Външни препратки Редактиране
- Проект Богове, Хера Хера в класическата литература и изкуство
- Музеят в Самос: Архив на оригинала от 2007-03-01 в Wayback Machine. култови предмети открити в храма на Хера на о. Самос