Старосел
Старосел е село в Южна България, област Пловдив, община Хисаря. Старосел е селото с най-голямо землище в Пловдивска област. След откритите от д-р Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове придобива световна известност. Кмет на с.Старосел е Матея Гудев.
| Старосел | |
|---|---|
 |
|
  Старосел  Старосел |
|
| Общи данни | |
| Население |
934 души[1] (15 юни 2020 г.) 7,35 души/km² |
| Землище | 127 km² |
| Надм. височина | 358 m |
| Пощ. код | 4175 |
| Тел. код | 03176 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 69016 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
|
Община – кмет |
Хисаря Пенка Ганева (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Старосел Иван Жутев (независим) |
| Старосел в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Старосел се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най-високите върхове на планината около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м).
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в някои години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат. Зимата там е топла и мека поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Пролетта е ранна и сравнително топла. Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 0С.
През село Старосел минава река Пясъчник, която се влива в едноименния язовир, най-големият в района.
ИсторияРедактиране
Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7 – 8 хилядолетия. През 5 век пр.н.е. там е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село (османското Ени кьой – Ново село) са потомци на жителите на троянското село Старо село (1950-1991 Съево), които се заселват по тези места през 15 век.
През 1798 г. е построено килийното училище и малка църква, вкопана в земята. През 1819 г. властите в Цариград дават разрешение за построяване на нова голяма църква, която просъществува до Априлското въстание. В Старо Ново село непосредствено преди въстанието живеели около 2000 българи и няколко десетки цигани, които били предимно ковачи и железари. Селото наброявало 300 къщи и било важен стопански център в района. На река Пясъчник били разположени 17 мелници и 5 тепавици, а също и 13 гюлпани (розоварни) и много работилнички за коларски пособия и материали. Там бил и пазарът за едър рогат добитък. Васил Левски е посещавал селото през 1869 и 1871 година, като е основал революционен комитет. С.Старосел е от малкото селища с двама представители на Оборищенското Събрание което се провежда от 14 до 16 април 1876г. в местността Оборище край Панагюрище. То е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Това са: Михо Митков Кабаджов и Ненчо Искров-Налбантина.
По-късно селото взема масово участие в Априлското въстание.
Обезглавени от въстаналите староселци са 53 турци от с. Айрене. В Старосел, в резултат на създадените от Левски комитети, се събират въстаниците от селата Царацово с Иван Арабаджията, Синджирлий, Герене, Старо Железаре, Красново и Паничери.
С волски каруци, с децата си и взетата за преживяване покъщнина, керванът староселци се изнася към Дутова поляна и оттам, като от временен бивак и сборен пункт, се събират всички и тръгват към Копривщица.
Старосел дава много жертви – опожарени са всички къщи, църквата и училището. Разграбено са цялото имущество и хранителните запаси. Част от населението на Ени кьой е избито, друга част се преселва в Северна България. По-голямата част се връща на старото си поселище, но от суеверие не издига наново опожареното и опустошено село, а построяват ново на 2 – 3 км надолу по реката. Наричат новото си село Ески ени кьой (Старо Ново село – на старото място ново село), което название остава до 1930-те години, когато е преименувано на Старосел.
На 25 май 1876 г. на моста на река Марица в Пловдив са обесени 12 мъже от Старо Ново село (Старосел) – участници в Априлското въстание. Техните имена са: Поп Атанас Ненков, Михо Митков Кабаджов, Найден Иванов Сланинков, Поп Марко, Тодор Стоянов Начев, Танчо Георгиев Пройчев, Иван Гюмюшев, Илин Сарафов, Куман Дойчев Пъргов, Коста Кошелаков – Нягин, Никола Тарашев, Пенчо Копарански.
Със смъртни присъди са още 88 мъже от това героично село. Поради намесата на Международната комисия техните присъди са заменени със затвор в Анадола.
Двама от въстаниците – Андрей Митков Пройчев и Иван Добрев Овнаров – успяват да преминат река Дунав и оттам се озовават в Русия! След обявяването на Руско-турската война тези смели мъже се включват в опълченските дружини. Участват в боевете на Шипка и при Стара Загора. За проявената от тях храброст са наградени с Георгиевски кръст – високо руско войнско отличие. Андрей Пройчев е живял дълго след Освобождението. За изключителната му храброст по време на Руско-турската война получава още и позлатена чаша – специален подарък от император Александър Втори.
В героичната Битката при Каймакчалан по време на Първата световна война загиват трима Староселци от 43-ти пехотен полк, 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
Старши подофицер Митко Михайлов Вълков - 26 г. - 1-ва рота - Убит на Каймак-Чалан на 26 септември 1916 г. Погребан в общ гроб в гробището на върха.
Ефрейтор Гатю Петров Начев - 31 г. - 1-ва рота - Убит на КаймакЧалан на 28 септември 1916 г. Погребан в отделен гроб в гробището на върха.
Редник Дранго Митрев Костадинов - 35 г. - 5-а рота - Убит на Каймак-Чалан на 26 септември 1916 г. Погребан в общ гроб в гробището на върха.
В годините на Втората световна война от Старосел излизат 21 партизани. Два пъти (през май и юли 1944 г.) селото е овладяно от участниците в съпротивата. В бой на 9 юли 1944 г. падат убити шестима партизани, а други двама са тежко ранени и впоследствие умират от раните си.
Част от свода на тракийския хероон
Антифашистки паметник в селото
Църква „Света Неделя“
Читалище „Гео Милев“
Кметството и църквата
Културни и природни забележителностиРедактиране
Културни забележителностиРедактиране
Тракийският култов комплекс в „Четиньовата могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.
На 30 м южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.
Могила „Хоризонт“ е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. Докато на други места има по 1 – 2 колони, там броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.
Комплексът е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Други могили – в района около Старосел и съседните села има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения.
„Кози грамади“ е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва уникална царска резиденция с няколко монументални сгради, опасана с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II и Аматок, както и двойни брадви (лабрис), символ на царската власт у траките. Проучванията се ръководят от доц. д-р Иван Христов от НИМ.
Природни забележителностиРедактиране
- Защитената местност „Барикадите“ се намира в областта на село Старосел, община Хисар. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора
- Защитената местност „Чивира“ се намира в областта на с. Старосел, община Хисар. Площта на защитената територия е 106,5 ха. с вековна букова гора, широколистни гори.
- В скалните образувания „Кози грамади“ гнездят редки птици – скален орел, бухали, сови.
- Язовир „Раковица“ е чист планински язовир, зарибен.
Редовни събитияРедактиране
Местният събор се провежда всяка година на Спасовден в местността „Манастира“. Това е и патронния празник на малкия манастир „Св. Спас“, който се намира до тракийския храм с колоните.
На 2 юни всяка година е традиционният събор на с.Старосел.
Ритуалът „Дионис“ се представя на тракийския култов храм и е свързан с предназначението на храма и намиращата се там древна „винарна“. Виното е било основна част в орфическите ритуали. Чрез огън и вино жреците са гадаели бъдещето. Под знака на виното са минавали и шумните тържества в чест на бог Дионис. Ритуалът се изпълнява по предварителна заявка в Информационен туристически център – Хисар.
ДругиРедактиране
Туристически маршрути:
- „Свещените ловни полета на тракийските царе“ – от Старосел през почивна станция „Бяло камене“, хижите „Чивира“, „Фенера“ до Хисар;
- „Старият римски път“ – от Старосел през почивна станция „Бяло камене“, хижите „Чивира“, „Барикадите“, „Бунтовна“ и село Кръстевич.
ЛичностиРедактиране
- Родени
- Андрея Пройчев – (1848-1914) Български Опълченец от IV Дружина, IV Рота.
Участва в боевете на Шипка и при Стара Загора. За изключителната му храброст по време на Руско-турската война е награден с Георгиевски кръст – високо руско войнско отличие и позлатена чаша – лично от император Александър Втори.
- Стоянка Груйчева – състезателка по академично гребане
- Рангел Геровски – български състезател по борба класически стил
- Илиян Казийски бронзов медалист от Световното по Волейбол 1986. Баща на Матей Казийски.
- Починали
- Георги Китов (1943 – 2008), български археолог
ЛитератураРедактиране
- Георги Китов, Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна 2002; Тракийски култов център Старосел, (2-ро издание), Варна 2005, 23 с. (същото на английски и немски език).
- Дончо Нанов Дончев „Епопея на незапомнените от Старо ново село“
- „Повече от 100 археологически открития в България“, Фют, София 2005, 46 – 47.
- Georgi Kitov, A Thracian Cult Complex Near Starosel. Chetinyova Mogila in Light of the Investigations in 2000, – Early Symbolic Systems for Communications in Southeast Europe. Vol. 2. Oxford 2003, 505 – 518.
- Евгени Паунов, Преоткриване и репроблематизация на първата тракийска гробница при с. Старосел, Пловдивско. – Анали 8, № 1, София 2002, 82 – 93.
- Иван Христов. Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на одриските царе.V-ІV век пр. Хр. В. Търново, 2006.
- Иван Христов. Храмът на безсмъртните. Проучване на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство. София 2010