Алигаторова костенурка
Алигаторовата костенурка (Macrochelys temminckii) е вид влечуго от разред Костенурки. Това е най-голямата сладководна костенурка в Северна Америка. Видовото име temminckii е в чест на холандския зоолог Конрад Якоб Теминк.[2][3]
| Алигаторова костенурка | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1856 Troost, 1835 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Алигаторова костенурка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Алигаторовата костенурка се характеризира с голяма, тежка глава и масивна опашка. Карапаксът притежава три реда гребенести рогови щитчета, придаващи зловещ вид. Тези гребенести образувания са отличителна черта от сходния вид от същото семейство – каймановата костенурка, чийто карапакс е гладък.
Окраската е сива, кафява, черна или маслиненозелена. Около очите може да се забележат лъчеобразни жълтеникави петна, придаващи контури на окото и служещи за камуфлаж.
Повърхността на устната кухина е също с характерен камуфлаж. Върхът на езика притежава червеообразен израстък, служещ за примамване на малки рибки.
Челюстите на алигаторовата костенурка са изключително мощни и могат да нанесат сериозни увреждания на евентуален нападател.
Размери редактиране
Карапаксът може да достигне до 80 cm, а теглото на подобен екземпляр е около 80 kg. Мъжките екземпляри обикновено са по-големи от женските. Неподтвърден рекорд в теглото е 180 kg при екземпляр, хванат в река Неосо, Канзас през 1937 г.[4], но най-големият документиран екземпляр е този на зоологическата градина в Чикаго, Илиноис.
Разпространение редактиране
САЩ (долината на Мисисипи, Канзас, Югоизточна Айова, Илиноис, Западно Тенеси, Западно Кентъки, Мисури, Оклахома, Източен Тексас, Арканзас, Луизиана, Мисисипи, Алабама, Югозападна Джорджия, Северна Флорида).
Местообитание редактиране
Подобно на каймановата костенурка, алигаторовата живее педимно във водна среда, като бавно течащи потоци, езера и блата. Единствено по време на яйцеотлагането женските се отдалечават в сухи места, далеч от водоизточници. Алигаторовата костенурка е способна да издържи около час под вода, без да излиза на повърхността.
Поведение редактиране
Алигаторовата костенурка ловува, като стои неподвижно заровена в тинята с широко отворена уста. Червеообразният език имитира движението на червей и примамва риба към устата на животното. Костенурката е способна светкавично да затвори устата си, хващайки по този начин своята плячка.
Начин на хранене редактиране
Алигаторовата костенурка по предпочитание е хищник, но може да бъде и мършоядна. Поглъща всичко, което може да улови. Естествената и храна се състои предимно от риба, безгръбначни, земноводни и мърша, но се знае, че яде и змии, водна растителност и дори други костенурки.
В терариумни условия може да се храни с почти всякакъв вид месо, включително гризачи, телешко, пилешко и свинско.
Репродуктивни особености редактиране
Алигаторовата костенурка достига полова зрялост на около 12 години. Чифтосването става ежегодно през ранна пролет в южната част на ареала или късна пролет в северната част. Женската прави дупка, където отлага от 9 до 52 яйца, около два месеца след чифтосването. Полът на малките се определя от температурата, при която се инкубират яйцата. Високата температура продуцира предимно женски, а ниската предимно мъжки екземпляри. Яйцата се отллагат на сухи места, далеч от възможни източници на наводнение. Развитието на зародиша в тях продължава от 100 до 140 дни, при което малките се излюпват през есента.[5]
Продължителността на живот не е установена, но се предполага, че алигаторовата костенурка може да доживее, до около 100 години. В плен животът на алигаторовата костенурка е обикновено между 20 и 70 години.[6]
Генетични характеристики редактиране
Кариотип: 2n = 52 (24 макрохромозоми и 28 микрохромозоми)
Източници редактиране
- ↑ Macrochelys temminckii (Troost, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Biographies of People Honored in the Herpetological Nomenclature North America // Посетен на 9 юли 2006.
- ↑ Rhodin 2010, с. 000.92
- ↑ Smithsonian National Zoological Park: Alligator Snapping Turtle // Архивиран от оригинала на 2006-03-07. Посетен на 26 март 2006.
- ↑ Nashville Zoo: Alligator Snapping Turtle // Архивиран от оригинала на 2006-02-21. Посетен на 26 март 2006.
- ↑ WhoZoo: Alligator Snapping Turtle // Посетен на 26 март 2006.