Алигерн
Алигерн (на латински: Aligernus; на италиански: Aligerno) e военачалник на остготите в Готската война през VI век, един от последните вождове в съпротивата им срещу Византия.
| Алигерн | |
| остготски военачалник | |
| Служи на | Остготско кралство |
|---|---|
| Битки/войни | Млечната планина • 552 Волтурно • 554 |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Родства | Тея |
Алигерн е най-малкият брат на последния остготски крал Тея.
Според хрониста Агатий Алигерн е син на мъж на име Фритигерн, който не е победителят от Адрианопол през 378 Фритигерн. Пак според Агатий Алигерн пази готското царско богатство в Куме, на латински: Aligernus Cumani dux praesidii.[1]
Когато византийският генерал Нарсес заплашва кралството на готите, брат му Тея започва битка с него. След загубата и смъртта на Тея в битката при Млечната планина (mons lactarius) близо до Неапол, Позитано и Везувий на 30 октомври 552 г. с Нарсес, останалите още готи се бият и на другия ден и накрая изпращат благородници да преговарят с Нарсес. Те се предават след обещаното им оттегляне с част от готското кралско съкровище, след което напускат Италия.[2]
Алигерн се предава с богатството след защита в ръцете на византийците, a не на франките, които се появяват пред вратите на Куме и искат да създадат франко-остготско царство в Италия. Той помага в битката при Капуа през 555 г. да се унищожи франкската войска.[3]
Така свършва Втората готска война. Някои готски гарнизони се съпротивляват на византийците до 562 г.
Литература редактиране
- Manso, Geschichte des ostgothischen Reiches in Italien, Hamburg 1824. – Dahn, die Könige der Germanen II, München 1862. S. 237 f.; – Urgeschichte der germanischen und romanischen Völker, I, Berlin 1880.
- Hodgkin, Italy and her invaders IV, London 1885, S. 738 f.
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Clüver, Johannes (1593 – 1633): Historiarum totius mundi epitome
- ↑ Composées de mercenaires barbares, notamment de Lombards, d'Hérules et de Huns
- ↑ Прокопий, bellum Gothicum IV 26 – 35, ed. Dindorf, Bonn 1833. – Agathias, historiarum libri quinque I, 1 – 12, ed. Niebuhr, Bonn 1828.