Отваря главното меню

Алтайците са разнороден тюркски народ, който обитава Южен Сибир и планината Алтай в Русия и съседните области Тува и Монголия. Към алтайците често се включат етническите групи телеути, теленгити, кумандинци, тубалари.

алтайци
алтайцы
Altais.jpg
Общ брой 200 хил.
Значителен
брой в
Русия, Алтай
Език алтайски език
Религия православие, тибетски будизъм, шаманизъм
Сродни етно групи телеути, теленгити

ИсторияРедактиране

Смята се, че поне част от алтайските групи произлизат от енисейските киргизи.

През ХІІІ-XIV век алтайските племена влизат в улуса на Джучи.[1] В летописа Алтан Тобчи сред „горските народи“, покорени от Джучи, са посочени теленг.[2]

Към XVII век се формират основните черти на стопанството и културата на алтайските племена и различията между тях. Южните алтайци се занимават с номадско скотовъдство и лов във високите степи, а северните - с мотично земеделие, лов в тайгата и риболов.[1]

В средата на XVII век северните и южните алтайски племена са обложени с данък от Джунгарското ханство. В 1703 година по заповед на джунгарския хан Цеван Рабдан телеутите са преселени в Джунгария. Джунгарите правят опити да наложат тибетския будизъм (ламаизма) сред алтайците и преследват местните шамани. След разгрома на Джунгарското ханство от Китай през 1755-1758 година телеути, тувинци и ойрати бягат на запад, включително в Западен и Централен Алтай, където се смесват с местното население.[1]

По времето на Руската империя алтайците са познати под името ойроти. През ХVІІІ - XIX век сред алтайците работят руски православни мисионери. Успехите им сред южните алтайци са по-скромни.[3]

Под руско и съветско влияние алтайците започват да водят уседнал начин на живот. Британският пътешественик Колин Таброн споменева за полуномадски начин на живот сред жителите на село Улаган в Източен Алтай в края на XX век.[4]

Много от алтайците са все още шаманисти или будисти.

БележкиРедактиране

  1. а б в Сагалаев, Андрей М. Мифология и верования алтайцев. Центрально-азиатские влияния, Новосибирск, 1984, с. 35-40, 79.
  2. Лубсан Данзан. Алтан Тобчи ("Золотое сказание"). Москва, 1973, с. 184
  3. Сагалаев, Андрей М. Мифология и верования алтайцев. Центрально-азиатские влияния, Новосибирск, 1984, с. 78-80.
  4. Таброн, Колин. В Сибир, София, 2013, с. 112.

Вижте същоРедактиране