Тувинци
Тувинците (на тувински: тыва или тывалар) са малък тюркски народ, който живее в руската република Тува. Традиционният им поминък е скотовъдството, отглеждат стада от кози, овце, камили, елени, якове. Живеят в плъстени юрти или колиби от брезова кора и чергаруват през цялата година. Поради многовековното управление на монголите тувинците възприемат много от монголската и будистката култура – народни носии, монголски заемки в езика, религиозни вярвания, обществена организация. Тувинците са будисти, макар че се срещат и известен брой, които имат шаманистични вярвания. След разпадането на Съветския съюз шаманизмът става все по-популярен.
Тувинци тыва, тывалар | |
![]() Тувинци в Русия | |
Общ брой | около 300 000 |
---|---|
По места | ![]() ∟ ![]() ![]() ![]() ![]() |
Език | Тувински език, руски език, Монголски език |
Религия | Будизъм,[1][2] Шаманизъм,[1][2] православие[1][2] |
Сродни групи | якути, хакаси, алтайци |
Тувинци в Общомедия |
История
редактиранеНа територията на Република Тува са открити скални рисунки от праисторически хора. Най-важните открития през последното десетилетие представляват скитските погребения от Аржан, където са открити мумии на европеиди. Вероятно на тези далечни прародители се дължи наличието на тувинци с руси коси, сини или зелени очи и монголоидна физиономия.
Руският автор П. А. Чихачев, посетил Източен Алтай през 50-те години на XIX век, пише, че тувинците „изповядват култ към Ламата“, смятан за „изопачен от грубо шаманство“.[3] През 1931 година в Тува има 725 шамани, 314 от които са жени. Подложени са на репресии от просъветската власт в Тувинската народна република.[4]
Култура
редактиранеТувинците са известни с особеното си гърлено пеене (хоомей), при което певецът може да изпълнява няколко тона едновременно.
Бележки
редактиране- ↑ а б в www.pravmir.ru
- ↑ а б в cyberleninka.ru
- ↑ Сагалаев, Андрей М. Мифология и верования алтайцев. Центрально-азиатские влияния, Новосибирск, 1984, с. 81.
- ↑ Таброн, Колин. В Сибир, София, 2013, с. 132 – 133.