Анаврита (дем Гревена)

Анаврита или Вреащино (на гръцки: Αναβρυτά; до 1927 г.: Βραστόν, Врастон или Βράστινον, Врастинон[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Анаврита
Αναβρυτά
— село —
Гърция
40.06° с. ш. 21.2767° и. д.
Анаврита
Западна Македония
40.06° с. ш. 21.2767° и. д.
Анаврита
Гревенско
40.06° с. ш. 21.2767° и. д.
Анаврита
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина860 m
Население18 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

География

редактиране

Селото е разположено на 860 m надморска височина на 17 km западно от град Гревена, от лявата страна по горното течение на река Венетико, в подножието на източните разклонения на планината Пинд.[2]

Етимология

редактиране

Името Вреастино е от българското Брѣщино с обичайна графична замяна на б с β и предаване на ѣ с εα и на ш със σ.[3]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Вреащино е мюсюлманско гръкоезично село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година във Вреащино (Врашен) живеят 242 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Врастино (Βράστινο), Гревенска каза, живеят 500 валахади.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вреащино остава в Гърция.

В 1924 година населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени 29 бежански семейства[2] понтийски гърци бежанци от районите на Трапезунд и Самсун, Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 29 семейства или 106 души.[6]

През 1927 година името на селището е сменено на Анаврита.[2]

Населетието намалява поради изселване в големите градове. Селяните гледат тютюн, жито и се занимават и със скотовъдство.[2]

Основната селска църква „Свети Георги“ е издигната през 1955 година. По пътя в посока съседното село Калирахи (Вравонища) е параклисът „Свети Димитър“. Годишният селски събор се провежда на Духовден.[7]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 254[2][8] 212[2] 125[2] 179[2] 138[2] 158[2] 63[2] 55[2] 40[2] 43 23 18
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 111. (на македонска литературна норма)
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  5. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас, архив на оригинала от 22 август 2011, https://web.archive.org/web/20110822230822/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=26&Itemid=32, посетен на 5 юни 2010 
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012