Трабзон

(пренасочване от Трапезунд)

Тра̀бзон (на старогръцки: Tραπεζοῦς; на турски: Trabzon; на грузински: ტრაპიზონი) е град в Североизточна Турция на Черно море, административен център на едноименния вилает Трабзон.

Трабзон
Trabzon
— град —
Trabzon,harbour.jpg
Turkey relief location map.jpg
41.005° с. ш. 39.7225° и. д.
Трабзон
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
РегионЧерноморски регион (Турция)
ВилаетТрабзон
Площ188,85 km²
Надм. височина0 m
Население312 060 души (2012)
1652 души/km²
КметМурат Зорлуоглу
Пощенски код61000
Телефонен код(+90) 462
МПС код61
Официален сайтwww.eskisehir-bld.gov.tr
Трабзон в Общомедия

Тъй като е разположен на историческия Път на коприната, в града се смесват различни религии, езици и култури в продължение на векове. Намира се на стратегически път към Персия на югоизток и към Кавказ на североизток.[1] Венециански и генуезки търговци посещават Трабзон през средновековието, продавайки коприна, лен и вълна. И двете републики създават търговски колонии в пределите на града.[2] Трабзон образува основата на няколко държави през дългата си история и служи като столица на Трапезундската империя в периода 1204 – 1461 г.

Има население от 312 060 души (преброяване от 2012 г.). Метрополният му регион е населяван от 811 901 души.

ИсторияРедактиране

Селището е основано през 756 г. пр.н.е. под името Трапезус от преселници от Синоп. Това е едно от най-източните древногръцки селища по това време. Градът просперира под римска власт, докато не е разрушен и плячкосан от готите след победата им над силите на император Валериан I през 257 г. Тъй като е византийското пристанище най-близо до Армения и е разположен на критично важна граница на империята, градът е построен наново и играе ключова роля в източните кампании на император Юстиниан I (527 – 565). През 9 век градът става столица на новата военна провинция Халдия.[3]

След плячкосването на Константинопол от кръстоносците през 1204 г., двама внуци на Андроник I Комнин избягват и основават независимо разклонение на Византия в Трапезус, на което император става принц Алексий I Велики Комнин. Макар от време на време да е доминирана от селжукските турци, монголците и визнтийците, Трапезундската империя оцелява сравнително дълго време, благодарение на изолираността ѝ, трудния достъп до нея и враждите между противниците ѝ. Просперира отчасти заради износа на продуктите си: желязо, сребро, стипца, дрехи, вино и отчасти заради данъците, които налага на преминаващите търговци към и от западните части на Персия. През 1461 г. Трапезунд е подчинен от Османската империя. Той остава турски град с изключение на кратък период на руска окупация през Първата световна война, от 1916 до 1918 г. Към началото на 20 век Трабзон губи значението си, поради построяването на железопътната линия Анкара – Ерзурум.[3]

 
Трабзон ок. 1868 г.
 
Централната част на града

В днешно време Трабзон е запазил голяма част от средновековния си аспект. Сърцевината на града е разположена върху триъгълно плато между две дълбоки долини. В основата му са запазени останки от римското пристанище. Градският център е ограден от изток и от запад със стени, датиращи от византийско време. Търговският квартал е обособен около базар и парк в източната част на града близо до стария генуезки замък Леонтокастрон.[3]

Историческите паметници включват повечето от градските стени, част от замъка на Комнини и няколко византийски църкви, преустроени в джамии. Сред църквите най-запазена и най-забележителна е „Света София“, която днес е музей с изглед към морето. Изрисувана е през 13 век. Сред по-известните османски паметници е джамията и мавзолея на Гюлбахар хатун – съпруга на Баязид II.[3]

ИкономикаРедактиране

Към 1920 г. британците считат Трабзон за най-важното черноморско пристанище на Османската империя. Търговските пътища на града достигат Табриз и Мосул. Трабзонският тютюн е известен с големите си листа и ярък цвят.[4] Местният зелен фасул се изнася за Европа и към 1920 г. е единственият зеленчук, който се изнася от провинцията.[4] По това време са били развити също птицевъдството и бубарството. Добивали са се мед, сребро, цинк, желязо и манган, като медта се е използвала само от местните казанджии. Производството замира покрай Балканските войни.[5]

През 1957 г. е открито международното летище на града.

ЛичностиРедактиране

Побратимени градовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Trabzon (tr) Архив на оригинала от 2011-11-03 в Wayback Machine.
  2. William Miller. The Latin Orient. Bibliobazaar LLC, 2009. ISBN 978-1-110-86390-7. с. 51 – 54.
  3. а б в г Trabzon. // Encyclopedia Britannica, 27 April 2020.
  4. а б Prothero, W.G.. Armenia and Kurdistan. London, H.M. Stationery Office, 1920. с. 61.
  5. Prothero, W.G.. Armenia and Kurdistan. London, H.M. Stationery Office, 1920. с. 73.