Анастас Каневчев

български учител и революционер

Анастас (Атанас) Евтимов Каневчев, наричан Бегов или Бегот,[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Анастас Каневчев
български учител и революционер
Роден

Биография

редактиране
 
Писмо до Анастас Каневчев по време на учителстването му в Баница.

Анастас Каневчев е роден в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония и принадлежи към големия български род Каневчеви. Присъединява се към ВМОРО и е член на Охридския околийски революционен комитет преди 1900 година,[2] като е приближен на Христо Узунов.[3] През 1902 година заедно с леля си Софка Тримчева посреща войводата Никола Петров Русински в Охридско.[4] Минава в нелегалност и става секретар в четата на Тасе Христов в Малесията.[5] Участва в Илинденското въстание от лятото на 1903 година.[6] Учителства във Вевчани,[7] а след това учителства в леринското село Баница.

След като Охрид остава в Сърбия след Междусъюзническата война, на 17 септември 1913 година 20 видни българи напускат града за Албания: учителите Никола Киров Майски, Иван Делов, Коста Лещаров, Иван Василев, Димитър Силянов, Александър Автов, Коста Климов, Евтим Янкулов, Анастас Каневчев, Климент Каневчев, Паско Пармаков, секретарят на българската митрополия Лев Огненов, адвокатът Лев Кацков, търговците Иван Групчев, Петър Филев и Ахил Банджов.[8]

Вижте също

редактиране
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 71.
  3. Македонски преглед, Том 17, бр.4, МНИ, 1994, стр.138.
  4. Константинов, Георги. Илинден Преображение 1903, Български писател, 1968, стр.292.
  5. Панайотов, Любомир. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година: военна подготовка и провеждане, Институт за военна история, Военно издателство, София, 1992, стр.231
  6. С кръвта си нощите тревожим: Писатели, паднали в бой с фашизма, Том 2, Български писател, 1969, стр.19.
  7. Русински, Никола Петров. Од моите спомени за Охридско-струшкиот револуционерен реон (1901-1902), НИО „Студентски збор“, 1988, стр.89
  8. Стоичовски, Благој. Никола Киров - Мајски. Скопје, Крсте Мисирков, 1990. с. 69.