Янка Каневчева
Юстиниана (Янка) Апостолова Герджикова, по баща Каневчева, е българска революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Янка Каневчева | |
| българска революционерка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Съпруг | Михаил Герджиков |
| Деца | Магда Герджикова |
Биография редактиране
Родена е в Струга[1][2] (тогава в Османската империя), а според друг източник, в Охрид в 1878 година.[3][4] Дъщеря е на Елисавета Балева и Апостол Каневчев, рибар в Струга, първи братовчед по майчина линия на Кузман Шапкарев.[1]
По-късно родителите ѝ се преместват в София, където тя завършва гимназия в 1896 година и продължава да следва философия в Софийския университет. Братовчед ѝ Климент Шапкарев я запознава с Гоце Делчев, под чието влияние попада и влиза във ВМОРО.[4]
В 1900 година участва в заговор заедно с Делчев, Гьорче Петров и Борис Сарафов за отвличането на Никола Гешов, сина на Иван Евстратиев Гешов, който обаче се проваля, тъй като семейство Гешови заминава за Париж.[5] По време на аферата „Мис Стоун“, тя пренася парите от откупа от София в Солун.[4][6]
Учителства последователно в село Просечен, Скопие и Самоков.[1] Според някои сведения от 1900 до 1904 година Каневчева преподава в Скопското българско девическо училище,[4] но в запазените списъци на това училище от периода 1901 и 1902 името ѝ не фигурира.[7][8] В Скопие Каневчева участва в революционната женска група „Света Троица“ на учителката Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, заедно с Люба Кюпева от Велес и Амалия Примджанова, по-късно съпруга на Климент Шапкарев.[9][4] Тъй като възпитателки учителките квартируват в пансиона, революционерите използват квартирата им за главна квартира по време на Илинденското въстание. Каневчева отговаря за вкарването на храна, дрехи и оръжие. Учителките поддържат връзка с консулите на великите сили, и особено с руския Андрей Манделщам, които информират за хода на въстанието.[4]
В 1904 година Екзархията я мести в Одрин. Каневчева първоначално отказва, но по-късно по нареждане на ВМОРО напуска Скопие и преподава в Самоков, Битоля, Одрин, Просечен, Плевня, Тиквеш, като навсякъде се включва в революционното движение.[4]
Според някои сведения Каневчева е любима на Гоце Делчев. След смъртта на Гоце Делчев, в 1907 година Каневчева свързва живота си с Михаил Герджиков.[10][11][4] Имат една дъщеря – Магдалина. Женят се в 1915 година, преди заминаването му за фронта, кумове са им Туше Делииванов и жена му Божия. По-късно се преместват да живеят в Пловдив.[1]
Умира в 1920 година от туберкулоза в Пловдив[12][4] или София.[13]
Външни препратки редактиране
- "За Юстиниана (Янка) Каневчева (машинопис); За Гоце Делчев и Михаил Герджиков (ръкопис)" - ръкопис на Крум Нелчинов за Янка Каневчева и отношенията ѝ с Гоце Делчев и Михаил Герджиков, София, 1963 година
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Попов (Попянчев), Димитър. Спомени. София, Струмски, машинопис, 1977. Посетен на 14 септември 2022.
- ↑ Спомени на Туше Делииванов, записани от Иван Орманджиев. НБКМ-БИА, ф. 641, а.е. 15, л. 221 – 231.
- ↑ Недкова, Надежда. Михаил Герджиков. Живот и дело. София, Захарий Стоянов, 2019. ISBN 978-954-09-1273-8. с. 211.
- ↑ а б в г д е ж з и Нелчинов, Крум. За Юстиниана (Янка) Каневчева; За Гоце Делчев и Михаил Герджиков // Струмски. Посетен на 7 март 2022 г.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 67.
- ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 174.
- ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 23 – 24. Писмо на управителя на Българското девическо училище Иван Благоев до българския екзарх във връзка с учебните дела.
- ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 10 гръб. Писмо на Стоян Каблешков до българския екзарх за разпределението на преподавателите в трите главни български училища.
- ↑ 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 398.
- ↑ Макдермот, Мерсия. Свобода или смърт: Биография на Гоце Делчев, Издателство „Наука и изкуство“, България, 1978.
- ↑ Военно-исторически сборник, Том 56; Броеве 4–6, Институт по военна история, 1987, стр. 195.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 202-203.