Анатолий Кашпировски

съветски психотерапевт и руски политик

Анатолий Кашпировски (на руски: Анатолий Михайлович Кашпировский) е съветски (украински и руски) хипнотист[1][2] и руски политик (депутат).

Анатолий Кашпировски
Анатолій Кашпіровський
съветски психотерапевт
Роден
11 август 1939 г. (85 г.)
Учил въвВиницки национален медицински университет
ПартияЛиберално-демократическа партия на Русия
Семейство
Деца2
Уебсайтwww.kashpirovskiy.com
Анатолий Кашпировски в Общомедия

Получава широка известност чрез телевизионни сеанси по психотерапия през 1989 г.

Биография

редактиране

Роден на 11 август 1939 г. в Проскурив, Украйна. Баща му, Михаил Яковлевич Кашпировски (1912-1985), е военен[3], украинец по националност. Майка му, Ядвига Николаевна Хмелницкая (1918-2002), е полякиня[4].

През 1962 г. завършва Винницкия медицински институт, а после 25 години работи като психотерапевт във Винницката психиатрическа болница. През 1962-1963 г. работи като лекар в медицинския и спортен комплекс на железопътната болница във Виница.

Кандидат на медицинските науки. Бил е лекар-психотерапеват на руския национален отбор по вдигане на тежести. Майстор на спорта на СССР по тежка атлетика.

Избран (1993) за депутат в Държавната дума на Русия. Преселва се в САЩ през 1995 г.

Лечебна дейност

редактиране

Провежда няколко сеанса по централната съветска телевизия (първият сеанс е на 9 октомври 1989). По време на тези телемостове демонстрира дистанционно обезболяване на 2 операции на коремната кухина, както и други сензационни демонстрации върху доброволци.

В продължение на три години, от 1990 до 1993 г., в Полша той е водещ на предаването „Телевизионната клиника на д-р Кашпировски“ и е удостоен с полската телевизионна награда „Виктор“ (1990) в категория „Телевизионен водещ на годината“[5][6][7][8][9].

През 2005 г. в телевизионното предаване „Нека говорят“ той удря в ухото сексолога Игор Князкин[10].

През декември 2006 г. провежда „оздравителни“ сеанси в Челябинск. Милицията иззема от него 160 пакета със „заредена“ сол, след като е установено отсъствие на маркировка на пакетите. Прокуратурата го привлича към административна отговорност за незаконна дейност и мошеничество.

По становище на специалисти от Челябинската държавна медицинска академия, методите на хипнотизиране, използвани от Кашпировски, могат да увредят здравето, тъй като не отчитат индивидуалните особености на пациента и противопоказанията [11]. Така например съветва онкологично болни 100 пъти да прослушат касета със запис на неговия глас[12][13].

В отговор Кашпировски заплашва, че за необоснованата проверка може дистанционно да предизвика различни изменения в организма на служителите на милицията и на прокуратурата, но няма източници да е осъществил това свое намерение.

Политическа дейност

редактиране

През 1993 г. е избран в Държавната дума от Либерално-демократическата партия на Русия в 189-ти Ярославски избирателен район. На 13 януари в Държавната дума е създадена фракция на партията, но Кашпировски по технически причини не влезе в нея, тъй като е в САЩ и не може да предаде заявлението си за участие. На 5 март той обявява оттеглянето си от фракцията (с факс от Америка), като обвинява Жириновски в расизъм и военна пропаганда. Въпреки това, след завръщането си в Русия през април 1994 г. Кашпировски остава във фракцията. Напусна я едва на 1 юли 1995 г.

През 1995 г. по време на терористичния акт в Будьоновск той участва в преговорите между федералните сили и терористите, водени от Шамил Басаев[14]. В интервю за проекта „Мемориал“ Юлий Рибаков казва, че Кашпировски се е опитал да хипнотизира Басаев, но безуспешно[15]. След обаждане до Кашпировски от Сергей Степашин, той напуска сградата на окупираната от терористите болница малко преди да бъде щурмувана от специалните части[16].

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Хипнозата на Кашпировски, vbox7
  2. КГБ праща Кашпировски при Ванга Архив на оригинала от 2014-10-23 в Wayback Machine., Vsekiden.com, 23 октомври 2013 г
  3. Дмитрий Гордон, Анатолий Кашпировский: «Самая опасная пробоина на корабле — это дыра в голове капитана» Архив на оригинала от 2016-08-25 в Wayback Machine., Телеканал «Киев», 6 марта 2009.
  4. Анатолий Кашпировский: заманчиво пожить в Израиле. Интервью Архив на оригинала от 2018-03-10 в Wayback Machine., NEWSru.co.il.
  5. Włodzimierz Piątkowski, Listy do Kaszpirowskiego: spojrzenie socjologiczne, Łoś: 1993, p. 140 ISBN 8385225080
  6. Чем сегодня занимается Анатолий Кашпировский? Ему 82 года, и у него есть собственный канал на YouTube // medonet-pl. 23.09.2021. Архивиран от оригинала на 2022-02-05. Посетен на 2022-06-20. (на полски)
  7. Почётные имена- элита Державы // logos--ukraine-com-ua. Логос- Украина. Архивиран от оригинала на 2022-02-08. Посетен на 2022-06-20. (на украински)
  8. Ольга Васьков. Анатолий Кашпировский по телевизору лечил энурез // gazeta.ua. 09.10.2017. Архивиран от оригинала на 2022-06-20. Посетен на 2022-06-20. (на украински)
  9. Анатолий Кашпировский // Вокруг ТВ. Архивиран от оригинала на 2022-02-08. Посетен на 2022-06-20. (на руски)
  10. Волошина Н., Кашпировский свалил сексолога ударом в ухо Архив на оригинала от 2013-08-25 в Wayback Machine. // Комсомольская правда, 16.12.2005.
  11. Илья Изотов (Челябинск), Прокуратура Челябинской области привлекла к административной ответственности экстрасенса Анатолия Кашпировского: его оштрафуют за незаконный гипноз. // Российская газета, 19 декабря 2006.
  12. Эксперты: Методы гипноза Кашпировского вредны для психики. // ИА REGNUM, 20 декабря 2006.
  13. Коросташевская, Александра. Кашпировский занимался псевдоцелительством // 2006-12-19. Архивиран от оригинала на 2011-03-19. Посетен на 2022-07-10. (на руски)
  14. «В Будённовске вспоминали жертв теракта», НТВ, 14.06.2005.
  15. 25 лет освобождению заложников в Будённовске / Редакция // Архивиран от оригинала на 2022-02-02. Посетен на 2022-02-02. (на руски)
  16. «Не было иного бескровного выхода» // 2020-06-22. Архивиран от оригинала на 2022-02-01. Посетен на 2022-02-01. (на руски)

Външни препратки

редактиране