Иван Каранджулов

български юрист и общественик

Иван Конев Каранджулов е български юрист и общественик от Македония, главен прокурор на Върховния касационен съд, дългогодишен председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства,[1] президент на Алианс Франсез в България.

Иван Каранджулов
български юрист и общественик
Роден
1856 г.
Починал
3 май 1930 г. (74 г.)
Учил вРобърт колеж
Политика
ПартияДемократически сговор
Депутат
XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Иван Каранджулов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Иван Каранджулов в Цариград, 30 септември 1881 г., Фото Паскал Себах

Каранджулов е роден в 1856 година в град Прилеп,[2] тогава в Османската империя, в семейството на просветния деец Коне Чонин Каранджулов, който отваря първата българска печатница в Западна Македония, участва в църковните борби за независимост. Иван Каранджулов завършва образование в родния си град и след като баща му се изселва в Битоля, започва работа там като български учител между 1872 – 1874 година. Заминава за Цариград и завършва Робърт колеж през 1879 година,[3] след което се връща в Битоля и продължава да работи като учител. В Цариград редактира вестник „Новини“, а по-късно е редовен кореспондет е на вестник „Зорница“. Превежда Шекспир на български.

 
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Заминава за Екс ан Прованс, Франция да учи и в 1884 година завършва право.[4] Установява се в Свободна България и заема различни длъжности в съдебната система – съдия в окръжни съдилища, председател на апелативния съд, главен прокурор на Върховния касационен съд от 20 април 1907 до 8 януари 1920 година.[5] Делегат е на Втората Хагска конференция за мир в 1907 година, на която заедно с другите български представители генерал Върбан Винаров, Иван Кожухаров и капитан С. Димитров поддържа идеята за създаване на постоянен международен арбитражен комитет.

Участва активно и в легалното освободително движение като подкрепя Върховния македоно-одрински комитет, а след Първата световна война е виден деец на Вътрешната македонска революционна организация. На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Прилепското братство[6] и е избран за председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[7] Остава на поста до 1922 година.[8][9] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференцияМемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[10]

В 1923 година Каранджулов е избран за народен представител в ХХІ ОНС от Петричкия окръг. Избран е и на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 – 1931) с листата на Демократическия сговор от Неврокопска избирателна околия.[11][12][13] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[14]

Каранджулов е член-учредител е на Македонския научен институт.[15] При разкола във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година е на страната на Иван Михайлов. Иван Михайлов пише за него:

 
Донка и Иван Каранджулови. Фото Димитър Карастоянов
 
Изпълнителният комитет на Македонските братства в България. Втори прав Никола Стоянов, втори седнал Иван Каранджулов, трети седнал Любомир Милетич, 30 септември 1919 г.
 
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Каранджулов е първи прав
Няколко години подред за председател [на Националния комитет] бе избиран старият д-р Иван Каранджулов от Прилеп, блестящ, отдавнашен прокурор при Върповния касационен съд на България. Той правеше впечатление на почти изнемощял човек; и гласът му доста слаб. Но бе с висока култура, крайно проницателен, когато трябва умееше да си послужи и със съкрушителна ирония срещу противника. Неговата обществена фигура и интелект наистина внушаваха почит. Свършил бе висшето си образование в Англия.[16]

Женен е за Донка Тонева Крайчева, която е председателка на Македонското женско благотворително дружество в София.[17]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Чоне Каранджулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Каранджулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тале Каранджулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Диме Каранджулов
(1832 – 1897)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пере Каранджулов
(? – около 1897)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коне Каранджулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Каранджулов
(? – 1897)
 
Даме Хаджийовков
 
Заха Хаджийовкова
(1853 – 1903)
 
Георги Каранджулов
(1868 – 1951)
 
Никола Каранджулов
(1876 – 1904)
 
Милан Каранджулов
(1864 – 1925)
 
Иван Каранджулов
(1856 – 1930)
 
Донка Крайчова
(1869 – 1934)
 
Йордан Каранджулов
 
Анастасия Совичанова
 
Христо Совичанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан (Орде) Хаджийовков
(? – 1903)
 
 
 
Ради Каранджулов
 
Христо Каранджулов
 
 
 
 
 
 
 
Антон Каранджулов
 
 
 
Тома Каранджулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рангел Каранджулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Каранджулов
(р. 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 305 – 306.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 209.
  3. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 377.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  5. Върховен касационен съд
  6. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  7. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
  8. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 318.
  9. Баждаров, Георги. „Моите спомени“, София, 1929 г.
  10. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
  11. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 – 1934 г.) // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  12. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  13. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 341.
  14. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  15. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  16. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 43.
  17. Балканистичен форум. Благоевград, Югозападен университет „Неофит Рилски“, 1998. с. 237.
Петър Данчов главен прокурор на Върховния касационен съд
(20 април 1907 – 8 януари 1920)
Светослав Велчев
пръв Председател на Националния комитет на македонските братства
(1918 – 1922)
Владимир Кусев