Иван Каранджулов
Иван Конев Каранджулов е български юрист и общественик от Македония, главен прокурор на Върховния касационен съд, дългогодишен председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства,[1] президент на Алианс Франсез в България.
| Иван Каранджулов | |
| български юрист и общественик | |
 | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Робърт колеж |
| Политика | |
| Партия | Демократически сговор |
| Депутат | |
| XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС | |
| Иван Каранджулов в Общомедия | |
Биография редактиране
Каранджулов е роден в 1856 година в град Прилеп,[2] тогава в Османската империя, в семейството на просветния деец Коне Чонин Каранджулов, който отваря първата българска печатница в Западна Македония, участва в църковните борби за независимост. Иван Каранджулов завършва образование в родния си град и след като баща му се изселва в Битоля, започва работа там като български учител между 1872 – 1874 година. Заминава за Цариград и завършва Робърт колеж през 1879 година,[3] след което се връща в Битоля и продължава да работи като учител. В Цариград редактира вестник „Новини“, а по-късно е редовен кореспондет е на вестник „Зорница“. Превежда Шекспир на български.
Заминава за Екс ан Прованс, Франция да учи и в 1884 година завършва право.[4] Установява се в Свободна България и заема различни длъжности в съдебната система – съдия в окръжни съдилища, председател на апелативния съд, главен прокурор на Върховния касационен съд от 20 април 1907 до 8 януари 1920 година.[5] Делегат е на Втората Хагска конференция за мир в 1907 година, на която заедно с другите български представители генерал Върбан Винаров, Иван Кожухаров и капитан С. Димитров поддържа идеята за създаване на постоянен международен арбитражен комитет.
Участва активно и в легалното освободително движение като подкрепя Върховния македоно-одрински комитет, а след Първата световна война е виден деец на Вътрешната македонска революционна организация. На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Прилепското братство[6] и е избран за председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[7] Остава на поста до 1922 година.[8][9] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[10]
В 1923 година Каранджулов е избран за народен представител в ХХІ ОНС от Петричкия окръг. Избран е и на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 – 1931) с листата на Демократическия сговор от Неврокопска избирателна околия.[11][12][13] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[14]
Каранджулов е член-учредител е на Македонския научен институт.[15] При разкола във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година е на страната на Иван Михайлов. Иван Михайлов пише за него:
| „ | Няколко години подред за председател [на Националния комитет] бе избиран старият д-р Иван Каранджулов от Прилеп, блестящ, отдавнашен прокурор при Върповния касационен съд на България. Той правеше впечатление на почти изнемощял човек; и гласът му доста слаб. Но бе с висока култура, крайно проницателен, когато трябва умееше да си послужи и със съкрушителна ирония срещу противника. Неговата обществена фигура и интелект наистина внушаваха почит. Свършил бе висшето си образование в Англия.[16] | “ |
Женен е за Донка Тонева Крайчева, която е председателка на Македонското женско благотворително дружество в София.[17]
Родословие редактиране
| Чоне Каранджулов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Каранджулов | Тале Каранджулов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Диме Каранджулов (1832 – 1897) | Пере Каранджулов (? – около 1897) | Коне Каранджулов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Каранджулов (? – 1897) | Даме Хаджийовков | Заха Хаджийовкова (1853 – 1903) | Георги Каранджулов (1868 – 1951) | Никола Каранджулов (1876 – 1904) | Милан Каранджулов (1864 – 1925) | Иван Каранджулов (1856 – 1930) | Донка Крайчова (1869 – 1934) | Йордан Каранджулов | Анастасия Совичанова | Христо Совичанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йордан (Орде) Хаджийовков (? – 1903) | Ради Каранджулов | Христо Каранджулов | Антон Каранджулов | Тома Каранджулов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рангел Каранджулов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Каранджулов (р. 1946) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 305 – 306.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 209.
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 377.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Върховен касационен съд
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 318.
- ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“, София, 1929 г.
- ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 – 1934 г.) // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 341.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 43.
- ↑ Балканистичен форум. Благоевград, Югозападен университет „Неофит Рилски“, 1998. с. 237.
| Петър Данчов | → | главен прокурор на Върховния касационен съд (20 април 1907 – 8 януари 1920) |
→ | Светослав Велчев |
| пръв | → | Председател на Националния комитет на македонските братства (1918 – 1922) |
→ | Владимир Кусев |