Англо-египетска война

Англо-египетската война (на арабски: al-iḥtilāl al-Brīṭānī li-Miṣr‎), известна също като Британско завладяване на Египет, протича през 1882 г. между египетски и судански сили под командването на Ахмед Араби и Великобритания. Тя слага край на националноосвободителното въстание срещу хедива Тауфик паша. В резултат се установява силно британско влияние върху Египет за сметка на египтяните, французите и Османската империя, които запазват само номинална власт.

През 1881 г. офицерът от египетската армия Ахмед Араби паша организира преврат срещу хедива (управителя) на автономния еялет Египет и Судан, поради оплаквания относно неравенството в заплащането между египтяни и европейци, както и други несправедливости. През януари 1882 г. британското и френското правителства изпращат „Съвместна нота“ до египетското правителство, декларирайки, че подкрепят властта на хедива. На 20 май британски и френски военни кораби пристигат край бреговете на Александрия. На 11 юни в Александрия избухва антихристиянски бунт, при който загиват 50 европейци. Полковник Араби заповяда на войските си да потушат бунта, но европейците напускат града, а армията започна да го укрепва в случай на нападение. Френският флот е отзован във Франция. Британският ултиматум обаче е отхвърлен и английските кораби започват 10-часова бомбардировка на Александрия на 11 юли. Бомбардировката приключва на 13 юли с превземането на града.

Бомбардирането на Александрия

Британците не загубват нито един кораб, но голяма част от града е унищожена от пожари, причинени от взривни снаряди и от защитниците му, които се стремят да съсипят града, преди британците да го превземат. [1] Тауфик паша, който е преместил двора си в Александрия по време на размириците, обявява Араби за бунтовник и го уволнява от длъжностите му в правителството.

В отговор Араби издейства фатва от шейховете на джамията Ал-Азхар, с която Тауфик е осъден като предател както на своята страна, така и на исляма, същевременно опрощавайки онези, които са се борили срещу него. Араби обявява война на Великобритания и инициира наборна военна служба. Следват няколко сражения, сред които битката при Тел ел-Кебир през септември, в които египтяните търпят поражение.

ПоследициРедактиране

Първоначално министър-председателят Уилям Гладстон възнамерява да предаде Араби на съд и да го екзекутира, представяйки го като „самовлюбен тиранин, чието потисничество на египетския народ все пак му оставя достатъчно време за клане на християни, в качеството му на съвременен Саладин". След като обаче преглежда заловените му дневници и различни други доказателства, се оказва, че няма достатъчно доказателства, които да „демонизират“ Араби в публичен процес. Обвиненията срещу него са смекчени, той се признава за виновен за бунта и е изпратен в изгнание. [2]:с. 384

Британските войски окупират Египет в продължения на десетилетия след 1882 г., макар че държавата формално остава васал на Османската империя до Първата световна война. След нейния край Великобритания прокламира едностранно независимостта на Египет и страната става кралство според англо-египетския договор от 1922 г. По-късно с англо-египетския договор от 1936 г., Великобритания започва да връща постепенно контрола на местното правителство, но си запазва правото да държи военни части в Египет с цел защита на Суецкия канал,.

ИзточнициРедактиране

  1. The Bombardment of Alexandria (1882). // Old Mersey Times. Посетен на 2007-10-13. (на английски)
  2. Hopkins, A. G.. The Victorians and Africa: A Reconsideration of the Occupation of Egypt, 1882. // The Journal of African History 27 (2). July 1986. DOI:10.1017/S0021853700036719. p. 363 – 391. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anglo-Egyptian War“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​