Анго Костадинов

Анго Костадинов или Константинов, известен като Дядо Анго или Дългия[1] или Петрички, е български хайдутин и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Анго Костадинов
български революционер
Филип Чакъров, Христо Македонски и Анго Петрички

Роден
1831 г.
Починал
не по-рано от 1902 г.

Етнос българи

БиографияРедактиране

Дядо Анго е роден в 1831 година в петричкото село Чуричени, тогава в Османската империя, днес в България. Става хайдутин. В 1895 година е привлечен от Македонския комитет в Четническата акция и участва в отряда на Борис Сарафов, превзел Мелник. След акцията е войвода на Върховния комитет.[2]

Според дееца на ВМОРО Христо Силянов:

За сѫщия Дончо Златковъ зап. полковникъ Венедиковъ ми разправи следното: „Бѣше въ 1899 г. края или въ началото на 1900 г. Дѣдо Анго и Дончо съ четата си нападнаха и обраха вѫтре куриера на Върховния комитетъ и му задигнаха около 200 наполеона комитетски пари, изпратени въ вѫтрешностьта. Сарафовъ искаше да бѫдатъ застреляни и двамата, но азъ не искахъ да се пролива кръвь и замънихме наказанието съ бой. На дѣдо Анго се удариха 25 тояги, но Дончо предугади и успѣ съ време да избѣга”.[3]

Участва в Горноджумайското въстание.[4]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 9, 39.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 155.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 160.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 54.