Кочо Муструка
Кочо Муструков,[1] известен като Муструка[2], е български революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
| Кочо Муструка | |
|---|---|
| български хайдутин и революционер | |
 Четата на Кочо Лютата, Дончо Златков и Кочо Муструка (4-6 отзад) в 1895 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
БиографияРедактиране
Кочо Муструка е роден в 1873 година в зъхненското село Тръстеница,[5] тогава в Османската империя. Дългогодишен хайдушки войвода, Муструка участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година и поради недисциплинираност влиза в конфликт с войводата на отряда Борис Сарафов.[6]
След акцията отново става хайдутин. В 1899 година е делегат на Рилското дружество на Шестия македонски конгрес.[7] Привлечен е към ВМОРО и действа с Гоце Делчев, но отново се откъсва от четата му и на своя глава пленява за откуп калугер от Серския манастир „Свети Йоан“ и го освобождава срещу 300-400 лири.[8] Наказан е със смърт за своеволия от Неврокопската районна чета на Атанас Тешовски.[9]
БележкиРедактиране
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 462
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.56
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 85.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 131.
- ↑ Динев, Ангел. Кресненското въстание през 1878 год., Издава Гевгелийското благотворително братство, София, 1926, стр. 18.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1933, стр. 56 - 59.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1933, стр. 98 - 100.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929.