Кочо Муструка
Кочо Георгиев Муструков,[1] известен като Муструка[2], е български революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
| Кочо Муструка | |
|---|---|
| български хайдутин и революционер | |
 Четата на Кочо Лютата, Дончо Златков и Кочо Муструка (4-6 отзад) в 1895 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Етнос | българи |
БиографияРедактиране
Кочо Муструка е роден в 1873 година в зъхненското село Тръстеница,[5][6] тогава в Османската империя. Дългогодишен хайдушки войвода, Муструка участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година и поради недисциплинираност влиза в конфликт с войводата на отряда Борис Сарафов.[7]
След акцията отново става хайдутин. В 1899 година е делегат на Рилското дружество на Шестия македонски конгрес.[8] Привлечен е към ВМОРО и действа с Гоце Делчев, но отново се откъсва от четата му и на своя глава пленява за откуп калугер от Серския манастир „Свети Йоан“ и го освобождава срещу 300-400 лири.[9] Наказан е със смърт за своеволия от Неврокопската районна чета на Атанас Тешовски.[10]
Баща е на комуниста Георги Муструков, избран за кмет на Дупница през 1920 година, но убит преди назначението си.
БележкиРедактиране
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 462
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 56.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 85.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 131.
- ↑ Динев, Ангел. Кресненското въстание през 1878 год., Издава Гевгелийското благотворително братство, София, 1926, стр. 18.
- ↑ Или през 1836 година в Лакос, Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 313.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 56 - 59.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 98 - 100.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929.