Йордан Венедиков
Йордан Тимотеев Венедиков е български офицер (генерал-майор), историк и публицист.[1] Ползва псевдоними като Презвитер Козма, Тит Ливий, а заедно с Петър Дървингов ползват псевдонима П. Ю. Вендаров.[2]
| Йордан Венедиков | |
|---|---|
| български военен и революционер | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Военна служба | |
| Звание | генерал-майор |
| Години | 1892 – 1919 г. |
| Служил на | България (1878 – 1919) |
| Род войски | Българска войска |
| Командвания | 4-ти конен полк |
| Войни | Балканска, Междусъюзническа, Първа световна |
| Отличия | Вижте по-долу |
| Въоръжена борба | |
| Кауза | Автономия за Македония и Одринско |
| Подкрепял | Върховен македоно-одрински комитет |
| Противник на | Османската империя |
| Участник в | Четническата акция (1895), Горноджумайско въстание (1902), Илинденско-Преображенско въстание (1903) |
| Активна дейност | 1895 – 1905 г. |
| Деца | Петко Венедиков |
| Подпис | .svg) |
| Йордан Венедиков в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Йордан Венедиков е роден на 15 януари (27 януари нов стил) 1871 г. в село Баня в големия български род Венедикови.[1] Брат е на военния деец Димитър Венедиков и баща на археолога Иван Венедиков и на видния юрист Петко Венедиков. След 1878 година, когато съгласно Берлинския договор Баня остава в границите на Османската империя, семейството му се преселва в столицата на новосъздаденото княжество България София, където баща му притежава работилница за сапун и свещи още от 1865 г. До 5-и клас Венедиков учи в Първа софийска мъжка гимназия.
На 25 август 1889 г. Венедиков постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и го завършва през 1892 г.[1] с отличие – на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк в София.
През 1895 г. Йордан Венедиков става член на Македонския комитет.[3] След арменското въстание през 1895 г., по инициатива на Трайко Китанчев се подготвя Четническата акция за освобождаване на българите в Македония. Венедиков изоставя военната служба и взема участие в акцията, като оглавява чета в Струмишката дружина.[4][1]
През 1908 година завършва военната академия в Торино, Италия[5] и същата година служи като адютант в Кавалерийската инспекция, а от 1911 г. е командир на ескадрон в 1–ви конен полк. Участва в двете Балкански войни като командир на ескадрон. Служи и в 3-ти конен полк. През 1914 г. е назначен за временен помощник-началник на Военноисторическата комисия в Щаба на армията.
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 4-ти конен полк. В началото на 1917 година полковник Венедиков е назначен за началник на щаба на 4-та Преславска дивизия. На 16 март 1917 г. е назначен за командир на 1-ва бригада от Беломорската отбрана, а през 1918 г. е офицер за поръчки при Щаба на действащата армия. В запас излиза през 1919 година и се отдава на журналистическа и военно-научна работа. През 1936 година за големите му заслуги му е присвоено звание генерал-майор.[6]
Българска военна историяРедактиране
| “ | Зографовъ, Испращамъ двадесет лева навѣрно те ще бѫдатъ последнитѣ, компанията ни тука се разтуря. Бузука се увонява, мене ме мѣстатъ въ Добричъ (утрѣ заминавамъ). Не остава никой който да върти машината та да пълни другитѣ съ патриотизъмъ. Пакъ и ние съ Бузука паднахме духомъ, нѣма нищо което би могло да ни насърдчи и подбодри та нѣмаме куражъ да говоримъ и на хората. Получи ли вноса отъ миналия месецъ и 175-тѣхъ франка, които сѫщо ви испратихме? Адреса ми: поручикъ Венедиковъ Добричъ Шуменъ 15ий Май 1892. г. Венедиковъ | ” |
Още по време на военната си служба Венедиков усилено се занимава с изследователска работа по теми от българската военна история. От 1914 до 1916 година е заместник-председател на Военноисторическата комисия при военното министерство. През 1901 година е издадена негова статия за войните на българите по времето на цар Калоян, а през 1903 година – брошурата му „Бележки по военния бит на старите българи (Първо българско царство)“. През 1910 година публикува труда си, посветен на Сръбско-българската война (1885). Следващите му проучвания му спечелват името на едно от светилата на българската военна историография. Публикациите на Венедиков засягат проблеми на военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война. С неговото име са свързани капиталните издания на Военноисторическата комисия за Сръбско-българската война. Някои от научните му изследвания са свързани с бойния път на 4-та Преславска дивизия и полковете, влизащи в нея.
Генерал-майор Йордан Венедиков умира в дома си на 7 ноември 1957 г. в София.[7]
СемействоРедактиране
Йордан Венедиков е женен и има 4 деца.
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (2 август 1892)
- Поручик (2 август 1896)
- Капитан (1903)
- Майор (31 декември 1908)
- Подполковник (14 юли 1913)
- Полковник (16 март 1917)
- Генерал-майор (31 декември 1935)
НаградиРедактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
- Царски орден „Св. Александър“ III степен и IV степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен, IV степен и V степен с военна лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Медал „За наука и изкуство“
БиблиографияРедактиране
- Венедиков, Й, Петър Дървингов, Буквар от 1895 г. за възрастни хора, 1899
- Венедиков, Й, Петър Дървингов, Читанка от 1895 г. за възрастни хора, 1899
- Венедиков, Й, Петър Дървингов, Нравоучения – 1895 г. за възрастни хора, 1899
- Венедиков, Й, История на Сръбско-българската война (1885 г.) По най-нови източници и неиздавани документи, София, 1910 г., 413 с.
- Венедиков, Й, Войните за обединението на българите в XII в., София, 1918, с. 118
- Венедиков, Й, История на въстанието в Батак 1876 г., София, 1929
- Венедиков, Й, История на доброволците от Сръбско-българската война, София, 1935, с. 215
- „Спомени от София при Освобождението“, публикувано в сп. „Сердика“, бр. 3, София, 1938 година
- Венедиков, Й, История на 24-ти пехотен черноморски на Нейно Величество царица Елеонора полк в Балканската, Междусъюзническата и Европейската война 1912 – 1913 и 1915 – 1918, София, 1939, с. 493
- „Легендата за Св. Димитър Солунски“, публикувано в списание „Отечество“, книжка 37, София, 1917 година
ИзточнициРедактиране
- Зафиров, Д., Златарева, А., Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
РодословиеРедактиране
| Раде Бояджията (1750 - 1800) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойко Бояджиев (1770 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йован Венедиков (1815 - 1871) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Венедиков (1834 - 1916) | Тимотей Венедиков (1836 - 1919) | Георги Венедиков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Венедиков (1871 - 1943) | Константин Венедиков (1866 - 1933) | Йордан Венедиков (1871 - 1957) | Димитър Венедиков (1866 - 1939) | Никола Венедиков (1859 - 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Венедиков (1905 - 1973) | Петко Венедиков (1905 - 1995) | Вера Венедикова (1916 - 1994) | Иван Венедиков (1916 - 1997) | Георги Венедиков (1892 - 1968) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йордан Венедиков (1933 - 2012) | Ангел Венедиков (1936 - 2007) | Катерина Венедикова (р. 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 143.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 75, 80, 96.
- ↑ Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
- ↑ Зафиров, Д., Златарева, А. Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство, стр. 6.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 75-76.