Чурѝчени или Чуричене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Чуричени
Общи данни
Население108 души[1] (15 март 2024 г.)
4,64 души/km²
Землище23 297 km²
Надм. височина399 m
Пощ. код2891
Тел. код07427
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ81791
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Чуричени в Общомедия

География редактиране

Село Чуричени се намира в планински район. Разположено е в южните склонове на планината Огражден, в подножието на връх Куковски чукар.

История редактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година с днешното си име Чуричени. През същата година в него живеят 31 християнски домакинства.[2]

През XIX век е чисто българско село, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чоришене (Tchorichené) е посочено като село с 85 домакинства с 334 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година село Чоричене е населявано от 720 жители, всички българи-християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 944 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 9 ученици.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година десет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост
Общо 167
Българи 163
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 4

Известни личности редактиране

 
Стойко Бакалов
Родени в Чуричени
Починали в Чуричени

Литература редактиране

  • Германов, Стоян. „Чуричене и Огражден“, София, 2013, 132 стр.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.570-571.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  8. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.