Лозарство
Примерите и информацията в тази статия или секция се ограничават само до България, а не представят общовалидното световно понятие. |  |
Лоза̀рството е: [1]
1) занятие по отглеждане на лозата, производствен подотрасъл [2] на растениевъдството за отглеждане на лозата, с основни направления производство на грозде за вино, производство на десертно грозде за консумация в прясно състояние, за приготвяне на стафиди и за консервната промишленост (компоти, сокове и други безалкохолни напитки).
2) Наука, която изучава биологията, систематиката и агротехниката на лозята с цел да се получава постоянен висок добив на доброкачествено грозде.
Лозарството като занятие по отглеждане на лозата редактиране
Възникване редактиране
Лозарството се заражда в древността. Сведения за възникването и развитието му – в древния Египет, Сирия и Вавилония, има от около 7000 години пр.н.е.
Писмени сведения има в поемата „Илиада" от древногръцкия поет Омир, в книгите на древногръцкия писател и историк Ксенофонт (около 430 – 355 или 354 г. пр.н.е.). Римският писател, учен и държавен деятел Плиний (61 или 62 г. – около 114 г.) пише, че най-напред лозата се отглежда от тракиеца Евмолпа [3]. Някои паметници свидетелстват за това (Панагюрското съкровище от началото на III век пр.н.е.).
В българските земи редактиране
В българските земи лозарството е съществувало още преди 3000 година пр.н.е. Развивано е най-напред по поречието на Марица. Разширява се по време на Първата българска държава (681 – 1018 г.).
По време на османското господство (1396 – 1878 г.) от Мала Азия се пренасят някои десертни сортове – Афуз-али (Болгар), Чауш, Кадън пармак, Ал зейнел и други. До появата на филоксерата (1884 – 1896 г.) създаването на лозя в България става с лози на собствен корен. Насажденията са гъсти, борба с маната, брашнянката (брашнестата мана) и други болести не се води.
В Третата българска държава редактиране
След филоксерната криза и особено след Първата световна война 1914 – 1918 г. започва бързо възстановяване на лозята с присадени на филоксероустойчиви подложки [4] лози.
От 43413 ха през 1919 г., през 1944 г. площта на лозята достига 152700 ха. След 1927 г. започва производството на десертно грозде. В края на 30-те години България е един от главните износители на десертно грозде в Европа (50000 тона годишно), въпреки че лозарството по онова време е предимно маломерно, разпокъсано и технически изостанало.
Подем в развитието на лозарството настъпва от 50-те години на 20 век със създаването на блокови лозя с правилна организация на територията и извършването на първата концентрация на лозарството. Основната част от насажденията се съсредоточава в 917 кооперативни и държавни земеделски стопанства, групирани в около 4000 блока със среден размер 25 до 35 ха. Към 1968 г. лозята достигат 203000 ха, от тях десертни – 53500 ха, и винени – 149500 ха. Общо са произведени 1336000 т грозде.
На основата на екологичните фактори през 1962 г. се извършва първото научно райониране на лозарството в България. Въвеждат се нови висококачествени десертни (Кардинал, Царица на лозята и други) и винени (Каберне Совиньон, Мерло, Ркацители, Ризлинг, Юни блан и други) сортове лози. Увеличава се и производството на подложкови резници – около 200 милиона броя, и на присадени вкоренени лози – около 100 милиона броя.
От началото на 70-те години на 20 век лозарството навлиза в качествено нов етап. Извършва се реконструкция на съществуващите лозя от приземно към стъблено отглеждане (височина на стъблата от 1,2 до 1,5 м). През 1978 г. площта на лозята в България възлиза на 181200 ха, от тях винени – 152800 ха, и десертни – 28400 ха. В сравнение с 1968 г. чувствително намаляват десертните сортове, тъй като се изисква повече ръчен труд при отглеждането им. Лозята в обществения сектор са групирани в 437 масива. Внедряването на механизация в производствените процеси позволява един работник да отглежда 8 – 9 ха лозя. Изискванията за по-висока студоустойчивост на стъбленото отглеждане довеждат до масово разпространяване на сортовете Каберне Совиньон, Ркацители, Мискет Отонел. Извършва се преоценка на районирането, определят се подходящи микрорайони и се увеличават площите на местните сортове Памид, Мавруд, Гъмза, Димят и Мискет червен. Обособяват се 3 лозарски зони: източна – преобладават сортовете за бели вина и за конячни виноматериали, северна и южна – преобладават сортовете за червени вина и десертно грозде.
През 1978 г. лозята заемат 4,1% от обработваемата площ на страната и 50% от площта на трайните насаждения. Дават около 5% от общата продукция на растениевъдството и 57% от общата продукция на трайните насаждения. По производство на грозде на човек от населението България е на IV място в Европа. На основата на лозарството е изградена винарска промишленост, която произвежда 3% от обема на промишлената продукция и 11% от обема на хранително-вкусовата промишленост.
Лозарството е тясно свързано с международния пазар. По площ на лозя България е на XIV място в света, по производство на десертно грозде – на V място, по износ – на II място. По абсолютно производство на вино е на XIII място в света, а по износ – на VI. Над 70% от продукцията на винарската промишленост и около 50% от производството на десертното грозде са предназначени за износ.
Лозарството като наука редактиране
Лозарството като наука се състои от общо лозарство – изучава биологията, екологията, размножаването и агротехниката на лозовата култура, и ампелография – наука за сортовете и видовете лози и селекцията на лозата. Лозарството има тесни връзки с физиологията на растенията, ботаниката, генетиката, биохимията, почвознанието, агрохимията и други.
Начало редактиране
В България научни изследвания по лозарството се правят от 1902 г. с откриването на Лозаро-винарската опитна станция по лозарство в Плевен (първо научно учреждение в областта на растениевъдството в страната). От 1944 г. станцията прераства в Институт по лозарство и винарство.
През 1923 г. се създава катедра по лозарство при Агрономическия факултет на Софийския университет, през 1946 г. – и към Агрономо-лесовъдния факултет при Пловдивския университет. През 1953 – 1957 г. се създават Опитната станция по лозарство във Варна и Опитните полета по лозарство в село Ново село, Видински окръг, в Павликени и в Поморие. От 1976 г. се изграждат 3 научно-производствени лозаро-винарски комплекса със седалища в Плевен, Варна и Септември. Опитните полета методически са подчинени на АПК. Координиращо звено е Институтът по лозарство и винарство в Плевен.
Изследва се произхода и разпространението на лозата, биология на лозата (морфологичен строеж), екология на лозата (климат и микроклимат, географска ширина, надморска височина, близост до водни басейни, релеф, изложение и почва), размножаване на лозата, създаване на лозя, резитба и формиране на лозата, отглеждане на плододаващи лозя, беритба и съхраняване на гроздето и ампелография (сортове грозде).
Учени в областта на лозарството редактиране
Изтъкнати учени в областта на лозарството са Ив. Добрев (ампелография), Н. Неделчев (агротехника и ампелография), К. Д. Стоев (физиология на лозата), М. Кондарев (селекция и агротехника).
Научни достижения редактиране
Българските учени създават около 36 оригинални сорта лози, по-известни от които са Супер-ран Болгар, Плевен, Букет, Рубин, Мискет варненски, Ризлинг български и други. Създават се промишлени технологии за производство на лозов посадъчен материал, за създаване и отглеждане на лозови насаждения, за разстояния на засаждане, формировка, система на резитба, поддържане на почвената повърхност, торене и напояване. В областта на биологията на лозата са проучени формирането на съцветията, родовитостта на пъпките и студоустойчивостта им. Световна известност имат изследванията в областта на физиологията на лозата. Проучват се най-новите методи и средства за борба с вредителите по лозата. Разработват се методически въпроси в областта на половата хибридизация, клоновата и фитосанитарната селекция.
Динамика на площите, средни добиви и производство на грозде от лозята в България редактиране
Данните за динамиката на площите, средните добиви и производството на грозде от лозята в България по периоди до 1978 г. включително са показани в таблицата.
| Периоди | Лозя всичко (хил. дка) | Лозя винени (хил. дка) | Лозя десертни (хил. дка) | Добив (кг/дка) | Производство (хиляди тонове) |
|---|---|---|---|---|---|
| 1897 – 1899 | 1134 | 182 | 207 | ||
| 1916 – 1920 | 445 | – | 251 | 112 | |
| 1936 – 1939 | 1166 | – | – | 434 | 505 |
| 1948 – 1952 | 1469 | 1287 | 182 | 378 | 504 |
| 1956 – 1960 | 1648 | 1333 | 315 | 442 | 617 |
| 1961 – 1969 | 1873 | 1394 | 479 | 595 | 1006 |
| 1966 – 1970 | 1987 | 1464 | 523 | 581 | 1133 |
| 1971 – 1975 | 1947 | 1531 | 416 | 549 | 1047 |
| 1975 | 1964 | 1599 | 365 | 451 | 885 |
| 1976 | 1934 | 1596 | 338 | 662 | 1207 |
| 1977 | 1861 | 1555 | 306 | 466 | 868 |
| 1978 | 1812 | 1528 | 284 | 607 | 1100 |
Вижте също редактиране
Източници и бележки редактиране
- ↑ а б Енциклопедия „България“, том 3, стр. 824, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ ОТРА̀СЪЛ, мн. -сли, след числ. -съла, м. Отделна, относително самостоятелна област от производството, науката или друга човешка дейност. ПО̀ДОТРА̀СЪЛ, мн. -сли, м. Който е съставна част от отрасъл. Речник на българския език
- ↑ Евмолп – тракийски рапсод (странстващ певец рецитатор в Древна Гърция), син на Посейдон, основател на Елевсинските мистерии и пръв жрец на Церера (Деметра) и на Бакхус. Неговите потомци, Евмолпидите, били винаги жреци на Церера (Деметра) в Елевсина. Българска енциклопедия (Братя Данчови), София, 1936 г.
- ↑ Подложка Агрон. Растение, обикновено овошка или лоза, върху което се присажда калем, присадка.