Андраш III
Андраш III (на унгарски: III. (Velencei) András/Endre; на хърватски: Andrija III.; на словашки: Ondrej III.) (около 1265 – 14 януари 1301, Буда) е крал на Унгария (1290 – 1301) и последен представител на Арпадите на трона.
| Андраш III | |
|---|---|
| Крал на Унгария | |
 |
|
| Управление | 1290 – 1301 |
| Коронация | 23 юли 1290, Естергом |
| Наследил | Ласло IV |
| Наследник | Венцел Пжемисл |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Други титли | Крал на Хърватия |
| Семейство | |
| Династия |
 Арпади, последен представител |
| Баща | Ищван Посмъртни |
| Майка | Томасина Моросини |
| Бракове |
Фенена Куявска Агнеса Унгарска |
| Потомци | Елисавета |
| Герб |
.svg) |
| Андраш III в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Андраш III е роден във Венеция. Внук е на Андраш II от третата му съпруга Беатриче д'Есте. Бащата на Андраш III и син на Андраш II – Ищван, e херцог на Славония, а майка му е венецианката Томасина Моросини, потомка на стар патрициански венециански род.
След смъртта на баща си през 1272 г. Андраш III е отгледан и възпитан от венецианските си роднини.[1]
Претенции за властРедактиране
През 1278 година Иван Кьосеги, аристократ, завладял в условията ня феодална анархия няколко крепости в западната част на Унгария, кани Андраш при себе си. Пристигайки в кралството, Андраш предявява своите претенции към херцогство Славония, но крал Ласло IV Куманин му отказва. След този неуспех Андраш се връща във Венеция.
В началото на 1290 година Иван Кьосеги и архиепископ Лодомер Естергом, отлъчил крал Ласло IV Куманин от църквата, отново канят Андраш в Унгария, но този път му предлагат короната. Андраш приема предложението, но е арестуван от унгарския дворянин Арнолд Хагот и предаден на херцог Албрехт I Австрийски.[2]
На 10 юли 1290 година бездетният крал Ласло IV е убит от своите кумански съюзници. Така, основният клон на династията на Арпадите прекъсва.
КралРедактиране
Архиепископ Лодомер изпраща двама монаси до Виена, за да информират Андраш за смъртта на краля. [3] С помощта на монасите Андрей напуска преоблечен затвора си и бърза към Унгария. [4] След като пристига в Естергом, архиепископ Лодомер го увенчава с короната на Свети Стефан на 23 юли 1290 година.
На 31 август 1290 година император Рудолф I, смятайки Унгария за част от Свещената Римска империя, поставя на унгарския престол своя син, херцог Албрехт I Австрийски. През април 1291 година кралица Мария Неаполска, сестра на убития крал, обявява своите претенции към короната. Впоследствие тя прехвърля тези права на сина си, Карл Мартел Анжуйски, а след неговата смърт (1295 година) - на внука си Карл Роберт.
БракРедактиране
първи брак: с Фенена Куявска (полски- Fenenna Kujawska; ок. 1276 — 1295, Буда)сключва брак през есента на 1290 г. Имат дъщеря:
- Елисавета - род.1292 г
Втори брак: с Агнеса Унгарска на 13 февруари 1296 г. във Виена. След неговата смърт Агнеса поема възпитанието на заварената му дъщеря Елизабета (* 1292 или 1293, † 31 октомври 1336).
СмъртРедактиране
През август 1300 година Карл Роберт получава покана от хърватския магнат Павел I Шубич за крал на Унгария. Карл пристига в Сплит и завзема Загреб.
Андраш III не успява да нанесе ответен удар заради внезапната смърт на майка си, а след това внезапно умира и той. Погребан е в Буда. Има слухове, че е отровен.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.87
- ↑ История Венгрии,ред Исламов Т.М,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г., стр.163
- ↑ Zsoldos, Attila (2003). "III. András". In Szovák, Kornél; Szentpéteri, József; Szakács, Margit (eds.). Szent István és III. András [Saint Stephen and Andrew III] (in Hungarian). Kossuth Kiadó. pp. 119–227. ISBN 963-09-4461-8.
- ↑ Zsoldos, Attila (2003). "III. András". In Szovák, Kornél; Szentpéteri, József; Szakács, Margit (eds.). Szent István és III. András [Saint Stephen and Andrew III] (in Hungarian). Kossuth Kiadó. pp. 119–227. ISBN 963-09-4461-8.
| Ласло IV | → |  |
→ | Венцел Пжемисл |