Мария Арпад
Мария Арпад (1257 – 25 март 1323) е унгарска принцеса и кралица на Неапол.
Мария Арпад | |
---|---|
кралица на Неапол | |
![]() | |
Родена |
1257 г.
|
Починала | |
Погребана | Неапол, Италия |
Управление | |
Период | 1285 – 5 май 1309 |
Предшественик | Маргарита Бургундска |
Наследник | Санча Майоркска |
![]() | |
Семейство | |
Род | Арпади |
Баща | Ищван V |
Майка | Елизабет Куманката |
Братя/сестри | Ласло IV Анна Арпад Елизабет Арпад Каталина Унгарска |
Съпруг | Карл II Анжуйски (1270) |
Деца | Карл Мартел Анжуйски Луи Тулузки Робер Анжуйски Филип I Анжуйски Жан (Дурацо) Бланка Анжуйска Елеонора Анжуйска |
Мария Арпад в Общомедия |
ПроизходРедактиране
Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на Хан Котян. Сестра е на унгарския крал Ласло IV (1272 – 1290), на сръбските кралици Елизабет и Катерина и на византийската императрица Анна. Нейна племенничка по майчина линия е българската царица Анна Неда.
Кралица на НеаполРедактиране
През 1270 г. 12-годишната Мария е омъжена за неаполитанския крал Карл II Анжуйски, най-голям син на Карл I Анжуйски и Беатрис от Прованс.
След смъртта на Ласло IV, който не оставя наследници, Мария се оказва на челно място в линията на унаследяване на унгарския престол, поради което през 1291 г. е коронована от папата за кралица на Унгария. Мария обаче се отказва от титлата в полза на сина си Карл Мартел Анжуйски. Въпреки това Карл Мартел така и не успява да се наложи в самата Унгария, където унгарските аристократи избрали за крал братовчед му Андраш III. Карл Мартел успява единствено да затвърди властта си над някои райони в Хърватия, която по това време се намира в персонална уния с Унгария.
През 1290 г. Мария дава убежище в Неапол на сестра си Елизабет, която бяга от Бохемия заедно със сина си, след като съпругът ѝ Завиш Фалкенщайн – бивш регент на Вацлав II, е екзекутиран по заповед на краля. Елизабет остава в Неапол и известно време пребивава в неаполитанския кралски двор преди да се замонаши, а по-късно напуска страната и се омъжва за сръбския крал Стефан II Милутин.
Карл II Анжуйски умира през 1309 г. След смъртта му Мария продължава да живее в Неапол, където умира на 25 март 1323 година. Погребана е в църквата „Санта Мария Дона Реджина“ в Неапол.
ДецаРедактиране
Мария ражда на Карл II 14 деца:
- Карл Мартел Анжуйски (8 септември 1271 – 12 август 1295)
- Св. Луи Тулузки (1275 – 1298), архиепископ на Тулуза
- Робер I Анжуйски (1277 – 1343), крал на Неапол
- Филип I Тарантски (1278 – 1331), принц на Таранто; по втора съпруга княз на Ахая и титулярен император на Латинската Константинополска империя; един от неговите синове Луи Тарантски (1308 – 25 май 1362) е втори съпруг и съуправител на Джована I Анжуйска.
- Раймон Беренгер (Андрия) (1279 – 1307), граф на Андрия
- Жан (1283 – 1308)
- Тристан (1284 – 1288)
- Пиетро Анжу (Темпеста) (1291 – 1315), граф на Гравина
- Жан (Дурацо) (1294 – 1336), херцог на Дурацо, основаната от него линия на Анжуйската династия (линия Дурацо) управлява Неапол в периода 1382 – 1435 години в лицето на кралете Карл III Малкия, Ладислав Анжуйски и Джована II.
- Маргьорит Анжуйска (1277 – 1293), графиня на Анжу
- Бланка Анжуйска (1280 – 1310), кралица на Арагон, съпруга на Хайме II
- Елеонора Анжуйска (1289 – 1314), кралица на Сицилия
- Мария Анжуйска (1290 – 1346), кралица на Майорка
- Беатрис Анжуйска (1295 – 1321)
- Изображения на децата на Мария в изкуството
Св. Луи Тулузски,
худ. Пиеро дела ФранческаЛуи Тулузки коронова брат си Робер за крал на Неапол,
худ. Симоне Мартини
ИзточнициРедактиране
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria of Hungary (1257 – 1323)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |