Мария Арпад

Мария Арпад
	кралица на Неапол
Родена	1257 г.
Починала	25 март 1323 г. (66 г.) Неапол, Неаполитанско кралство
Погребана	Неапол, Италия
Управление
Период	1285 – 5 май 1309
Предшественик	Маргарита Бургундска
Наследник	Санча Майоркска
Семейство
Род	Арпади
Баща	Ищван V
Майка	Елизабет Куманката
Братя/сестри	Ласло IV; Анна Арпад; Елизабет Арпад; Каталина Унгарска
Съпруг	Карл II Анжуйски (1270)
Деца	Карл Мартел Анжуйски; Луи Тулузки; Робер; Жан (Дурацо); Бланка Анжуйска; Елеонора Анжуйска
	Мария Арпад в Общомедия

Мария Арпад (1257 – 25 март 1323) е унгарска принцеса и кралица на Неапол.

ПроизходРедактиране

Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на Хан Котян. Сестра е на унгарския крал Ласло IV (1272 – 1290), на сръбските кралици Елизабет и Катерина и на византийската императрица Анна. Нейна племенничка по майчина линия е българската царица Анна Неда.

Кралица на НеаполРедактиране

Гробница в църквата „Санта Мария Дона Реджина“, Неапол

През 1270 г. 12-годишната Мария е омъжена за неаполитанския крал Карл II Анжуйски, най-голям син на Карл I Анжуйски и Беатрис от Прованс.

След смъртта на Ласло IV, който не оставя наследници, Мария се оказва на челно място в линията на унаследяване на унгарския престол, поради което през 1291 г. е коронована от папата за кралица на Унгария. Мария обаче се отказва от титлата в полза на сина си Карл Мартел Анжуйски. Въпреки това Карл Мартел така и не успява да се наложи в самата Унгария, където унгарските аристократи избрали за крал братовчед му Андраш III. Карл Мартел успява единствено да затвърди властта си над някои райони в Хърватия, която по това време се намира в персонална уния с Унгария.

През 1290 г. Мария дава убежище в Неапол на сестра си Елизабет, която бяга от Бохемия заедно със сина си, след като съпругът ѝ Завиш Фалкенщайн – бивш регент на Вацлав II, е екзекутиран по заповед на краля. Елизабет остава в Неапол и известно време пребивава в неаполитанския кралски двор преди да се замонаши, а по-късно напуска страната и се омъжва за сръбския крал Стефан II Милутин.

Карл II Анжуйски умира през 1309 г. След смъртта му Мария продължава да живее в Неапол, където умира на 25 март 1323 година. Погребана е в църквата „Санта Мария Дона Реджина“ в Неапол.

ДецаРедактиране

Мария ражда на Карл II 14 деца:

Карл Мартел Анжуйски (8 септември 1271 – 12 август 1295)
Св. Луи Тулузки (1275 – 1298), архиепископ на Тулуза
Робер I Анжуйски (1277 – 1343), крал на Неапол
Филип I Тарантски (1278 – 1331), принц на Таранто; по втора съпруга княз на Ахая и титулярен император на Латинската Константинополска империя; един от неговите синове Луи Тарантски (1308 – 25 май 1362) е втори съпруг и съуправител на Джована I Анжуйска.
Раймон Беренгер (Андрия) (1279 – 1307), граф на Андрия
Жан (1283 – 1308)
Тристан (1284 – 1288)
Пиетро Анжу (Темпеста) (1291 – 1315), граф на Гравина
Жан (Дурацо) (1294 – 1336), херцог на Дурацо, основаната от него линия на Анжуйската династия (линия Дурацо) управлява Неапол в периода 1382 – 1435 години в лицето на кралете Карл III Малкия, Ладислав Анжуйски и Джована II.
Маргьорит Анжуйска (1277 – 1293), графиня на Анжу
Бланка Анжуйска (1280 – 1310), кралица на Арагон, съпруга на Хайме II
Елеонора Анжуйска (1289 – 1314), кралица на Сицилия
Мария Анжуйска (1290 – 1346), кралица на Майорка
Беатрис Анжуйска (1295 – 1321)

Изображения на децата на Мария в изкуството
Карл Мартел Анжуйски,
худ. Антони Бойс
Св. Луи Тулузски,
худ. Пиеро дела Франческа
Луи Тулузки коронова брат си Робер за крал на Неапол,
худ. Симоне Мартини
крал Робер Анжуйски
/детайл/
детайл от миниатюра с Филип Тарантски
надгробие на Бланка Анжуйска,
кралица на Арагон
Елеонора Анжуйска

ИзточнициРедактиране

Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 70 (2007)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria of Hungary (1257 – 1323)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.