Андреас Ембирикос

гръцки поет

Андреас Ембирикос (на гръцки: Ανδρέας Εμπειρίκος) е гръцки поет сюреалист и първият гръцки психоаналитик.

Андреас Ембирикос
Ανδρέας Εμπειρίκος
гръцки поет
Ембирикос в Лозана, 1920 г.
Ембирикос в Лозана, 1920 г.

Роден
Починал

Етнос гърци
Националност Флаг на Гърция Гърция
Образование Атински университет
Женевски университет
Научна дейност
Област Психология
Образование Атински университет
Кингс Колидж (Лондон)
Семейство
Баща Леонидас Ембирикос
Съпруга Маци Хаджилазару
Вивика Ембирику
Подпис Andreas-embirikos-signature.svg
Андреас Ембирикос в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 2 септември 1901 година в Браила, Румъния. Ембирикос произлиза от богато семейство – баща му е известен собственик на кораби. След раждането му семейството се мести в Ермуполи на остров Сирос. Когато е на 7 г., те се местят в Атина. Родителите му се развеждат, когато е юноша. Започва да учи във Факултета по философия на Националния университет на Атина „Каподистриани“, но решава да се премести в Лозана, за да бъде при майка си. На следващата година Ембирикос изучава редица предмети във Франция и Англия, където учи в Кингс Колидж (Лондон). В Париж решава да учи психоанализа заедно с Рене Лафорг.

По-важни датиРедактиране

  • 1929 – запознанство със сюрреалистите и начало на интереса му към автоматичното писане.
  • 1931 – завръщане в Гърция и работа за известно време като докер на пристанище.
  • 1934 – начало на приятелството с Маргьорит Юрсенар.
  • 1935 – изнася прочутата лекция „За сюрреализма“ (Περί σουρρεαλισμού) в Атина и публикува „Висока пещ“, изцяло сюрреалистичен текст.
  • 1940 – жени се за поетесата Маци Хаджилазару; развеждат се след четири години. В годината, в която се развежда с жена си, е арестуван от комунистическата организация OPLA и подложен на унижение.
  • 1947 – жени се за втори път – за Вивика Дзиси.
  • 1962 – заедно с Йоргос Теотокас и Одисеас Елитис е поканен да посети СССР от Съюза за гръцко-съветско приятелство; пътуването го вдъхновява да напише поемата „Ес Ес Ес Ер Русия“.

Умира на 18 март 1975 г. в Атина на 73-годишна възраст.

Избрана библиографияРедактиране

  • 1935 – Висока пещ (Ὑψικάμινος)
  • 1945 – Вътрешна земя (Ἐνδοχώρα)
  • 1960 – Писания или Лична митология (Γραπτά ἤ Προσωπική Μυθολογία)
  • 1962 – Ес Ес Ес Ер Русия (ΕΣ ΕΣ ΕΣ ΕΡ Ρωσσία)
  • 1964 – Арго или Издигане с аеростат (Ἄργώ ἤ Πλούς Αεροστάτου)
  • 1980 – Октана (Ὀκτάνα)
  • 1985 – Всяко поколение или Днес като утре и като вчера (Αἱ Γενεαί Πᾶσαι ἤ Ἡ Σήμερον ὡς Αὔριον καί ὡς Χθές)
  • 1985 – Армала или Въведене в града (Ἄρμαλα ἤ Εἰσαγωγή σέ μία πόλι)
  • 1990 – Великият левантинец (Ό Μέγας Ἀνατολικός)
  • 1997 – Земфира или Тайната на Пасифая (Ζεμφύρα ή Το Μυστικόν της Πασιφάης)
  • 2000 – Никос Енгонопулос или Чудото на Елбасан и Босфора
  • 2000 – Лекция 1963
  • 2000 – предговор към книгата на Мари Бонапарт Скритата некрофилия в творчеството на Едгар Алан По (Η λανθάνουσα νεκροφιλία στο έργο του Έδγαρ Πόε)
  • 2005 – Един случай на обсесивно-компулсивна невроза с преждевременни еякулации и други психоаналитични текстове (Μια Περίπτωσις Ιδεοψυχαναγκαστικής Νευρώσεως με Πρόωρες Εκσπερματώσεις και Άλλα Ψυχαναλυτικά Κείμενα, 2005)
  • 1980 – превод на Четирите малки момиченца на Пабло Пикасо

Външни препраткиРедактиране