Маргьорит Юрсенар
Маргьорит дьо Крайенкур (на френски: Marguerite Cleenewerck de Crayencour) с литературен псевдоним Маргьорит Юрсенар (на френски: Marguerite Yourcenar) (7 юни 1903 г. – 17 декември 1987 г.) е френска писателка.[1] Тя е първата жена член на Френската академия, където е приета през 1980 г.
Маргьорит Юрсенар Marguerite Cleenewerck de Crayencour | |
Маргьорит Юрсенар, 1982 г. | |
Родена | 8 юни 1903 г. |
---|---|
Починала | 17 декември 1987 г. |
Професия | писател |
Националност | Франция, САЩ |
Активен период | 1921 - 1987 |
Жанр | роман, есе |
Известни творби | „Мемоарите на Адриан“ (1951) |
Награди | „Еразъм“ (1983) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Маргьорит Юрсенар в Общомедия |
Биография
редактиранеМаргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 г. в Брюксел, Белгия, в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в Северна Франция, където сам се заема с обучението ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без формално да е посещавала училище.
В годините преди Втората световна война Юрсенар пътува почти непрестанно – обикаля Европа, Азия и Африка, трупайки опит и впечатления, които по-късно ще намерят отражение в творчеството ѝ. В навечерието на войната (1939) Юрсенар заминава за САЩ при приятелката си Грейс Фрик – преводач на произведенията на Юрсенар на английски. Двете се запознават през 1937 и живеят заедно до смъртта на Фрик през 1979 г. [1] Архив на оригинала от 2006-06-19 в Wayback Machine.. До края на живота си Юрсенар ще живее в САЩ, а през 1947 година придобива американско гражданство.
Умира на 17 декември 1987 г. в Бар Харбър, Мейн, на 84-годишна възраст.
Творчество
редактиранеДьо Крайенур публикува първата си диалогична поема „Le Jardin des chimères“ („Градината на химерите“) през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – анаграма на фамилното ѝ име.
През 1951 публикува на френски език своя magnum opus „Мемоарите на Адриан“. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, Адриан. В дълго писмо, което императорът пише до своя наследник и осиновен син Марк Аврелий, Адриан разказва своето минало – описвайки своите успехи, любовта си към Антиной и философията си.
През 1968 публикува „Творение в черно“, роман, чието действие вече е пренесено в края на Средновековието и още смътното зараждане на Ренесанса. Негов герой е ученият, лекар и алхимик Зенон, въплътил в сложния си образ много от будните свободни духове на тази епоха – Леонардо, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Парацелз. Романът проследява неспирното търсене на принципите на естеството, които исторически ще доведат до зараждането на съвременната наука; вечната борба с предразсъдъците, които в онази епоха често са на живот и смърт. Скитанията на героя от един в друг град или държава онагледяват този път, като често в тях се вплитат реални исторически факти и се обрисува трескавото състояние на духа на цяла цивилизована Европа по това време.
Маргьорит Юрсенар пише множество новели, есета, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на историята, литературата, и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие, като същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Това може да се каже дори за мемоарите ѝ, преизпълнени с факти, където всеки разказ е придружен с вживяване или повторното си изживяване, заедно с цялата емоционалност, минало и предстоящо в този момент.
Библиография
редактиране- „Le Jardin des chimères“ (1921, поема)
- „Alexis ou le Traité du vain combat“ (1929, роман, бълг.превод „Алексий или трактат за напразната борба“, 2006)
- „La Nouvelle Eurydice“ (1931, роман)
- „Le Denier du rêve“ (1934, роман)
- „La Mort conduit l'Attelage“ (1934)
- „Feux“ (1936, „Пламъци“, поема в проза, бълг. превод в сборника „Записки от градината“, 2004)
- „Nouvelles orientales“ (1939, бълг. превод „Източни новели“, 2004)
- „Les Songes et les Sorts“ (1939)
- „Le Coup de grâce“ (1939, роман, бълг. превод „Пощадата“, 2007)
- „Mémoires d'Hadrien“ (1951, роман, бълг. превод „Мемоарите на Адриан“, 1983)
- „Électre ou la Chute des masques“ (1954)
- Sous bénéfice d'inventaire (1962, „С право на преразглеждане“, есета, частичен бълг. превод в „Записки от градината“, 2004)
- „Qui n'a pas son Minotaure?“ (1963)
- „L'Œuvre au noir“ (1968, бълг. превод „Творение в черно“, 1984)
- „Chenonceaux“
- „Le labyrinthe du monde I: Souvenirs pieux“ (1974, бълг. превод „Мемоари I: Благочестиви спомени“, 2006)
- „Le labyrinthe du monde II: Archives du Nord“ (1977, бълг. превод „Мемоари II: Архиви от Нор“, 2007)[2]
- „Mishima ou la vision du vide“, (1981, есе)
- „Comme l'eau qui coule“ (1982, „Като изтичаща вода“, бълг. превод в „Маргьорит Юрсенар. Избрано“, 1998)
- „Le temps, ce grand sculpteur“ (1983, „Великият ваятел – времето“, есета, частичен бълг. превод в „Записки от градината“, 2004)
- „Les charités d'Alcippe, poème“ (1984)
- „Le labyrinthe du monde III: Quoi ? L'éternité“ (1988, бълг. превод „Мемоари III: Какво? Вечността“, 2008)
- „D'Hadrien à Zénon: correspondance, 1951 – 1956“ (2004)
Бележки
редактиране- ↑ ((fr)) Marguerite Yourcenar Centre International de Documentation Архив на оригинала от 2007-02-05 в Wayback Machine. международен архив за Маргьорит Юрсенар
- ↑ За английския превод на тази книга М. Юрсенар избира заглавието „How Many Years“, вдъхновено от песента на Боб Дилън „Blowin' In The Wind“.
Външни препратки
редактиране- „Изваянията на времето през погледа на Маргьорит Юрсенар“
- „Томас Ман през погледа на Маргьорит Юрсенар“
- В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)