Маргьорит дьо Крайенкур (на френски: Marguerite Cleenewerck de Crayencour) с литературен псевдоним Маргьорит Юрсенар (на френски: Marguerite Yourcenar) (7 юни 1903 г. – 17 декември 1987 г.) е френска писателка.[1] Тя е първата жена член на Френската академия, където е приета през 1980 г.

Маргьорит Юрсенар
Marguerite Cleenewerck de Crayencour
Маргьорит Юрсенар, 1982 г.
Маргьорит Юрсенар, 1982 г.
Родена8 юни 1903 г.
Починала17 декември 1987 г. (84 г.)
Професияписател
Националност Франция,  САЩ
Активен период1921 - 1987
Жанрроман, есе
Известни творби„Мемоарите на Адриан“ (1951)
Награди„Еразъм“ (1983)
Подпис
Уебсайт
Маргьорит Юрсенар в Общомедия

Биография

редактиране

Маргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 г. в Брюксел, Белгия, в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в Северна Франция, където сам се заема с обучението ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без формално да е посещавала училище.

В годините преди Втората световна война Юрсенар пътува почти непрестанно – обикаля Европа, Азия и Африка, трупайки опит и впечатления, които по-късно ще намерят отражение в творчеството ѝ. В навечерието на войната (1939) Юрсенар заминава за САЩ при приятелката си Грейс Фрик – преводач на произведенията на Юрсенар на английски. Двете се запознават през 1937 и живеят заедно до смъртта на Фрик през 1979 г. [1] Архив на оригинала от 2006-06-19 в Wayback Machine.. До края на живота си Юрсенар ще живее в САЩ, а през 1947 година придобива американско гражданство.

Умира на 17 декември 1987 г. в Бар Харбър, Мейн, на 84-годишна възраст.

Творчество

редактиране

Дьо Крайенур публикува първата си диалогична поема „Le Jardin des chimères“ („Градината на химерите“) през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – анаграма на фамилното ѝ име.

През 1951 публикува на френски език своя magnum opus „Мемоарите на Адриан“. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, Адриан. В дълго писмо, което императорът пише до своя наследник и осиновен син Марк Аврелий, Адриан разказва своето минало – описвайки своите успехи, любовта си към Антиной и философията си.

През 1968 публикува Творение в черно, роман, чието действие вече е пренесено в края на Средновековието и още смътното зараждане на Ренесанса. Негов герой е ученият, лекар и алхимик Зенон, въплътил в сложния си образ много от будните свободни духове на тази епоха – Леонардо, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Парацелз. Романът проследява неспирното търсене на принципите на естеството, които исторически ще доведат до зараждането на съвременната наука; вечната борба с предразсъдъците, които в онази епоха често са на живот и смърт. Скитанията на героя от един в друг град или държава онагледяват този път, като често в тях се вплитат реални исторически факти и се обрисува трескавото състояние на духа на цяла цивилизована Европа по това време.

Маргьорит Юрсенар пише множество новели, есета, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на историята, литературата, и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие, като същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Това може да се каже дори за мемоарите ѝ, преизпълнени с факти, където всеки разказ е придружен с вживяване или повторното си изживяване, заедно с цялата емоционалност, минало и предстоящо в този момент.

Библиография

редактиране
  • „Le Jardin des chimères“ (1921, поема)
  • „Alexis ou le Traité du vain combat“ (1929, роман, бълг.превод „Алексий или трактат за напразната борба“, 2006)
  • „La Nouvelle Eurydice“ (1931, роман)
  • „Le Denier du rêve“ (1934, роман)
  • „La Mort conduit l'Attelage“ (1934)
  • „Feux“ (1936, „Пламъци“, поема в проза, бълг. превод в сборника „Записки от градината“, 2004)
  • „Nouvelles orientales“ (1939, бълг. превод „Източни новели“, 2004)
  • „Les Songes et les Sorts“ (1939)
  • „Le Coup de grâce“ (1939, роман, бълг. превод „Пощадата“, 2007)
  • „Mémoires d'Hadrien“ (1951, роман, бълг. превод „Мемоарите на Адриан“, 1983)
  • „Électre ou la Chute des masques“ (1954)
  • Sous bénéfice d'inventaire (1962, „С право на преразглеждане“, есета, частичен бълг. превод в „Записки от градината“, 2004)
  • „Qui n'a pas son Minotaure?“ (1963)
  • „L'Œuvre au noir“ (1968, бълг. превод „Творение в черно“, 1984)
  • „Chenonceaux“
  • „Le labyrinthe du monde I: Souvenirs pieux“ (1974, бълг. превод „Мемоари I: Благочестиви спомени“, 2006)
  • „Le labyrinthe du monde II: Archives du Nord“ (1977, бълг. превод „Мемоари II: Архиви от Нор“, 2007)[2]
  • „Mishima ou la vision du vide“, (1981, есе)
  • „Comme l'eau qui coule“ (1982, „Като изтичаща вода“, бълг. превод в „Маргьорит Юрсенар. Избрано“, 1998)
  • „Le temps, ce grand sculpteur“ (1983, „Великият ваятел – времето“, есета, частичен бълг. превод в „Записки от градината“, 2004)
  • „Les charités d'Alcippe, poème“ (1984)
  • „Le labyrinthe du monde III: Quoi ? L'éternité“ (1988, бълг. превод „Мемоари III: Какво? Вечността“, 2008)
  • „D'Hadrien à Zénon: correspondance, 1951 – 1956“ (2004)
  1. ((fr)) Marguerite Yourcenar Centre International de Documentation Архив на оригинала от 2007-02-05 в Wayback Machine. международен архив за Маргьорит Юрсенар
  2. За английския превод на тази книга М. Юрсенар избира заглавието „How Many Years“, вдъхновено от песента на Боб Дилън „Blowin' In The Wind“.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)