Отваря главното меню

Андреас Панайотопулос (на гръцки: Ανδρέας Παναγιωτόπουλος) или капитан Дзикас (καπετάν Τζήκας) е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, капитан от ІІ ред.

Андреас Панайотопулос
Ανδρέας Παναγιωτόπουλος
гръцки революционер

Роден

БиографияРедактиране

Андреас Панайотополос е роден в костурското влашко село Клисура, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Включва се в гръцката въоръжена съпротива срещу ВМОРО и оглавява собствена чета, действаща в района на Костурско и Кайлярско.[1][2] Член е на Клисурския революционен комитет.[3]

През лятото на 1912 година оглавява чета от критяни, с която действа в Мариово. Тодор Недков, български консул в Битоля, пише в доклад от 24 юли 1912:

Освен двете гръцки чети, действующи в Мориховско под войводството на гръцките андарти Цицо и Браян, напоследък се появила една друга гръцка чета от десетина души, всички родом от остров Крит. Главатар на тая чета бил някой си Андрея от Влахо-Клисура. Още с пристигането си на мястото тая чета наченала със заплашвания и насилия да събира пари от местното селско население за в полза „на делото“. На 19 того тоя чета е отвлякла в плен едно младо каракачанче от колибите при с. Градешница и за освобождението му било поискано една крупна сума.

Вместо да броят исканата сума каракачаните устроили засада на четата и сполучили не само да освободят плененото момче, но и да убият трима четници.[4]

 
По-малкия брат на капитан Андреас - Димитриос (Такис) Панайотопулос

По време на Втората световна война е отговорник за Клисура в колаборационистката организация на Георгиос Пулос, целяща унищожаването на комунистите от ЕАМ - ЕЛАС и българите от Охрана в Западна Македония.[5][мъртъв линк] В 1943 година ходатайства пред германците и предотвратява планираното от тях унищожение на село Сребрено.[6]

БележкиРедактиране

  1. Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903-1909, αύξων αριθμός 844
  2. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σσ. 81 - 82
  3. Κλεισούρα Καστοριάς, 20ος αιώνας
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276.
  5. Θανάσης Καλλιανιώτης, άρθρο: Εορδαίοι εθελοντές στο Σώμα του Γεωργίου Πούλου, κείμενο βασισμένο σε ανακοίνωση που εκφωνήθηκε στο Πνευματικό Κέντρο Γιαννιτσών στις 17 Οκτωβρίου 2004, στην ημερίδα με τίτλο "Μνήμες Κατοχής και Αντίστασης: συμβολή στην ιστορία της περιοχής των Γιαννιτσών την περίοδο της γερμανικής κατοχής (1941 -1944)", οργανωμένη από τη Δημοτική Κίνηση "Γιαννιτσά –Ανθρώπινη πόλη"
  6. Σταυρούλα Βαϊνά Αρβανιτάκη. Ο καπετάν Γρηγόριος Βαϊνάς, Μακεδονικός Αγώνας, Ήθη και έθιμα της Μακεδονίας. Αθήνα, Μέδουσα – Σέλας Εκδοτική, 2004. ISBN 960-8338-14-X. σ. 139).