Отваря главното меню

Трайко Браянов, известен от български източници само като Браян (на гръцки: Τραϊανός (Τράικος) Μπραγιάννης, Трайкос (Траянос) Браянис), е ренегат от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, станал гъркомански андартски капитан в Мариово.

Трайко Браянов
Τράικος Μπραγιάννης
български ренегат и гръцки андарт
Стоян Цицов, Стефос Григориу и Трайко Браянов

Роден
1870-те години

БиографияРедактиране

Трайко Браянов е роден в мариовското село Живово, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО като подвойвода на четата на Стоян Цицов (Цицо) в Мариово. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а през 1904 година е амнистиран от турските власти[1] В 1907 година при настъплението на гръцките чети (на Павле Илиев, Симо Стоянов, Петър Христов, Георгиос Воланис, Василиос Папас, Георгиос Кондилис) към Мариово Цицо и Браян минават на гръцка страна.[2] През март заедно със Стефос Григориу Цицо и Браян заминават за Атина, където получават инструкции от Стефанос Драгумис. През август през Олимп, Негуш, Каракамен и Нидже тримата се връщат в Мариово.[3]

Под техен контрол остават селата Върбско, Живово, Витолище, Полчище, Бешище и Манастир, като противопоставилите им се местни ръководители на ВМОРО са избити.[4][5] Браян действа в Северно Мариово - района на Бещище-Полчище.[6][7] През 1907 година Стоян Цицов и Браян искат среща с четата на Иван Смичков, но сами не се отзовават на нея.

На 8 февруари съединените гръцки чети на Браян, Цицо, Григориу, Андонис Зоис и Петър Сугарев са обградени от силни османски военни части. На помощ им идват четите на Павлос Нерандзис (Пердикас), Емануил Кацигарис, Евангелос Николудис и Панайотис Героянис, както и милиция от Градешница. В сражението загиват 6 четници и много турци.[8]

Марко Христов от Витолище и Трайко Зойката убиват четниците на Цицов Васил и Мерко, а Стале Чашулков от Полчище освобождават. В Полчище и Бешище Мариовската чета на ВМОРО убива брата на Браян и Петър Севдикьов, в отговор андартите нападат селяните от Витолище, но четата им приготвя засада, в която убива още няколко андарти[9].

В района на Стоян Цицов идва на помощ Константинос Гутас (капитан Гуда) с четата си, но е елиминиран от мариовската чета между Живово и Връбско. В сражението участват и четници на Стоян Цицов. По-късно андартска чета е разбита от Васил Балевски в Полчище.

Към 1912 година Стоян Цицов и Браян ръководят две андартски чети в Мариово.[10]

БележкиРедактиране

  1. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 229
  2. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 - 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 291
  3. Κωνσταντίνος Δούφλιας, Μακεδονία – Μακεδονικός Αγώνας, Εκδόσεις: Αιγαίο – Σ. Βάρφης και Σία Ο.Ε, Θεσσαλονίκη, 1992, σσ. 256, 257
  4. Балевски, Васил.Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.34.
  5. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 - 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 292
  6. Κωνσταντίνος Δούφλιας, Μακεδονία – Μακεδονικός Αγώνας, Εκδόσεις: Αιγαίο – Σ. Βάρφης και Σία Ο.Ε, Θεσσαλονίκη, 1992, σελ. 257
  7. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 - 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 308, 349
  8. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 – 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 360
  9. Балевски, Васил.Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.54-56.
  10. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276- 277.