Трайко Браянов
Трайко Браянов, известен от български източници само като Браян (на гръцки: Τραϊανός (Τράικος) Μπραγιάννης, Трайкос (Траянос) Браянис), е ренегат от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, станал гъркомански андартски капитан в Мариово.
| Трайко Браянов Τράικος Μπραγιάννης | |
| български ренегат и гръцки андарт | |
 Стоян Цицов, Стефос Григориу и Трайко Браянов | |
| Роден | |
|---|---|
Биография
редактиране
Трайко Браянов е роден в мариовското село Живово, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО като подвойвода на четата на Стоян Цицов (Цицо) в Мариово. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а през 1904 година е амнистиран от турските власти.[1] В 1907 година при настъплението на гръцките чети (на Павле Илиев, Симо Стоянов, Петър Христов, Георгиос Воланис, Василиос Папас, Георгиос Кондилис) към Мариово Цицо и Браян минават на гръцка страна.[2] През март заедно със Стефос Григориу Цицо и Браян заминават за Атина, където получават инструкции от Стефанос Драгумис. През август през Олимп, Негуш, Каракамен и Нидже тримата се връщат в Мариово.[3]
Под техен контрол остават селата Върбско, Живово, Витолище, Полчище, Бешище и Манастир, като противопоставилите им се местни ръководители на ВМОРО са избити.[4][5] Браян действа в Северно Мариово - района на Бещище-Полчище.[6][7] През 1907 година Стоян Цицов и Браян искат среща с четата на Иван Смичков, но сами не се отзовават на нея.
На 8 февруари съединените гръцки чети на Браян, Цицо, Григориу, Андонис Зоис и Петър Сугарев са обградени от силни османски военни части. На помощ им идват четите на Павлос Нерандзис (Пердикас), Емануил Кацигарис, Евангелос Николудис и Панайотис Героянис, както и милиция от Градешница. В сражението загиват 6 четници и много турци.[8]
Втори ред: Константинос Папаставрос (Мавроматис), Исидор Сидеров, Андонис Зоис, Трайко Браянов, Лакис Пирзас и Димитриос Станкас
Трети ред: Александър Мицаров, Александрос Георгиадис, неизвестен (може би Стерьо Сапунджиев), Стефос Григориу, Христо Панайотов Малечкио, Георгиос Модис
Марко Христов от Витолище и Трайко Зойката убиват четниците на Цицов Васил и Мерко, а Стале Чашулков от Полчище освобождават. В Полчище и Бешище Мариовската чета на ВМОРО убива брата на Браян и Петър Севдикьов, в отговор андартите нападат селяните от Витолище, но четата им приготвя засада, в която убива още няколко андарти[9].
В района на Стоян Цицов идва на помощ Константинос Гутас (капитан Гуда) с четата си, но е елиминиран от мариовската чета между Живово и Връбско. В сражението участват и четници на Стоян Цицов. По-късно андартска чета е разбита от Васил Балевски в Полчище.
Към 1912 година Стоян Цицов и Браян ръководят две андартски чети в Мариово.[10]
Бележки
редактиране- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 229. (на гръцки)
- ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 - 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 291
- ↑ Κωνσταντίνος Δούφλιας, Μακεδονία – Μακεδονικός Αγώνας, Εκδόσεις: Αιγαίο – Σ. Βάρφης και Σία Ο.Ε, Θεσσαλονίκη, 1992, σσ. 256, 257
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.34.
- ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 - 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 292
- ↑ Κωνσταντίνος Δούφλιας, Μακεδονία – Μακεδονικός Αγώνας, Εκδόσεις: Αιγαίο – Σ. Βάρφης και Σία Ο.Ε, Θεσσαλονίκη, 1992, σελ. 257
- ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 - 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 308, 349
- ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 – 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 360
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.54-56.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.