Сребрено

селище в Гърция

Срѐбрено или Срѐбрени, понякога Стрѐбрено или Стрѐбрени (на гръцки: Ασπρόγεια, Аспр̀огия, до 1926 година Στρέμπενο, Стрембено, катаревуса Στρέμπενον, Стрембенон[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.

Сребрено
Ασπρόγεια
— село —
Сребрено в подножието на Вич планина
Сребрено в подножието на Вич планина
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Вич
Надм. височина 860 m
Население 209 души (2011 г.)
Демоним Стребрѐнци
Сребрено в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 55 километра южно от град Лерин (Флорина) в подножето на планината Вич на 1 километър от главния път между Суровичево (Аминдео) и Костур (Кастория).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Паметник на Вангел Георгиев на входа на селото.

В началото на XX век Сребрено е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сребрени е посочено две пъти - веднъж като село в Леринска каза (Srébréni) с 60 домакинства и 125 жители българи и втори път като село в Костурска каза (Srebréni) с 60 домакинства и 200 жители албанци.[2]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Сребрено:

Село Стрепин, разположено в гориста местност с 40 български къщи. Данъкът им е 5100 пиастри, а инание-аскерие - 2980 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие. Тук е границата на Костурска кааза.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сребрени има 560 жители българи.[4] В началото на века всички жители на Сребрено са под върховенството на Цариградската патриаршия и селото е една от крепостите на елинизма в Леринско. В Сребрено е роден един от най-активните дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Вангел Георгиев (Вангел Георгиу или Вангел Стрембениотис), организирал една от първите гръцки чети, съставена предимно от негови съселяни гъркомани.[5]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сребрено има 960 българи патриаршисти и в селото функционира гръцко училище.[6] След 1908 година и прекратяването на въоръжената дейност на гръцката пропаганда 25 български семейства от Сребрено се отказват от Патриаршията и минават под върховенството на Българската екзархия. Три години български учител и свещеник в Сребрено е пътелеецът Атанас Шишков, който поправя църквата и училищната сграда.[7]

По време на Балканската война 7 души от Сребрено се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сребрено има 170 къщи славяни християни.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Аспрогия.[10] В 1932 година в Сребрено има 139 българогласни семейства, от които 79 са с „изявено българско съзнание“.

През Втората световна война в Сребрено е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана с четири чети. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[11] В 1945 година в селото има 909 българофони, 359 от които с „негръцко национално съзнание“, 450 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“.

След Гражданската война голяма част от жителите на Сребрено емигрират отвъд океана - в Канада, САЩ и Австралия и днес Сребрени е малко селце, чиито жители се занимават предимно със земеделие. На входа на селото има голяма статуя на Вангел Георгиев.

Съборът на селото е на 6 август - Преображение Господне.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 693 души
  • 1920 – 586 души
  • 1928 – 643 души
  • 2001 – 375 души
  • 2011 – 209 души

ЛичностиРедактиране

 
Димитър Толев и Тасе Сребренски, дейци на ВМОК от Сребрено
 
Надгробен камък на Стерио Василиев (1889 - 1948) от Стребрено, в Торонто, Канада
 
Сребренската гръцка чета. Горе: Емануил Димитриос, Аргирис Колкас, Евтимиос Каудис (капитан от Крит) Среда: Димос Евангелу, Василиос Николаидис, Пасхалис Милиопулос, турчин Долу: Янис Гробанопулос (убит от турците във Владово), Михалис Типу, Григор Войнов, Христо Панайотов Малечкио
Родени в Сребрено
  •   Анастас Динков (1870 - след 1943), български революционер от ВМОРО и ВМОК
  •   Аргир Сетов, български революционер от ВМОРО
  •   Вангел Барков (? – 1949), гръцки комунист, брат му Козма и сестра му Атина са също партизани[12]
  •   Вангел Георгиев Начев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан
  •   Васил Николов Начев (Βασίλειος Νικολάϊδης Νάτσης), гръцки андартски деец от първи клас, подпомага четата на Николаос Думбиотис[13]
  •   Василка Николова Джоварова (1930 - ?), членка на ЕПОН от 1944 г., войник на ДАГ от 1947 до 1949 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година със семейството си се установява във Варна, оставя спомени[14]
  •   Георги Икономов, гръцки андарт
  •   Георгиос Пападакис (Εεώργιος Παπαδάκης), гръцки андартски деец, четник[15]
  •   Григор Войнов (Григориос Вайнас, ? – 1970), гръцки андартски капитан
  •   Григор Николов (Γρηγόριος Νικολάϊδης), син на свещеника Никола Николов (Νικόλαος Νικολάϊδης), самият той монах в Сливенския манастир, наследява игумена Данаил след убийството му[13]
  •   Димитър Икономов (? – 1901, Δημήτριος Οικονομίδης), гръцки андартски деец от първи ред клас, свещеник в селото[13]
  •     Димитър Николов Киричев (1927 - ?), участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 - 1949), обучава се на Грамос, участва в акции в Преспа, ранен е, включва се в 103 дивизия под командването на Ахилеас Папайоану, в 1949 година заминава за СССР, в 1956 г. се установява във Варна, България, автор на спомени[16]
  •   Димитър Толев, деец на ВМОК, четник на полковник Анастас Янков
  •   Димо Вангелов (Δήμος Ευαγγέλου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас[13]
  •     Илия Николов Киричев (1914 – ?), член на Гръцката комунистическа партия от 1944 г., арестуван в 1947 г., участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 – 1949), участва в сражението на Алевица в 1948 г., автор на спомени[16]
  •   Константинос Емануил (Κωνσταντίνος Εμμανουήλ), гръцки андартски деец от четвърти клас[13]
  •     Пандо Войнов (Панделис Вайнас, 1924 – 2008), гръцки комунистически деец, гръцки и български военен
  •   Петрос Вольотис (Πέτρος Βολιώτης), гръцки андартски деец от четвърти клас[17]
  •   Стефан Начев, гръцки андарт
  •   Теодор Шишков (Θεόδωρος Σίσκος), гръцки андартски деец от четвърти ред клас[15]
  •   Тръпко Карапалев, български революционер от ВМОРО и свещеник
  •   Христо Георгиев (Χρήστος Γεωργίου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас[13]
  •   Христо Панайотов Малечкио (Христос Панайотидис Малецкос), гръцки андартски деец
Македоно-одрински опълченци
  •   Ване Д. Къцов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[18]
  •   Васил Николов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 2 рота на 14 воденска дружина[19]
  •   Гели Х. Типов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[20]
  •   Илия Стефанов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Продоволствен транспорт на МОО[21]
  •   Никола Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[22]
  •   Петър Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[22]
Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83 и 110-111.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  5. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 44-45.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  12. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  13. а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 165. (на гръцки)
  14. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 135. Посетен на 31 август 2015.
  15. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  16. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 206. Посетен на 25 август 2015.
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 397.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 498.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 644.
  22. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.