Уикипедия

Дългопол (община)

община в област Варна
(пренасочване от Община Дългопол)

Община Дългопол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Община Дългопол
Общи данни
ОбластВарна
Площ440,95 km²
Население13 972 души
Адм. центърДългопол
Брой селища16
Сайтdalgopol.org
Управление
КметГеорги Георгиев
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет17 съветници
Топографска карта на община Дългопол.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в югозападната част на област Варна. С площта си от 440,945 km2 заема 5-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 11,52% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности

редактиране

Релеф

редактиране

Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Източна Стара планина, Източния Предбалкан и Източната Дунавска равнина.

Към Източна Стара планина се отнасят най-източните части на Върбишка планина и най-западните части на Камчийска планина. Върбишка планина обхваща южните части на общината и се простира между реките Голяма Камчия и десният ѝ приток Лопушка река на север и Луда Камчия на юг. Тук югозападно от село Поляците се издига най-високата точка на общината от 563 m н.в. Югоизточната част е заета от западните разклонения на Камчийска планина с максимална височина – връх Чешмебаир (547 m). Тази част на планината е разделена от дълбоко всечената каньоновидна долина на река Елешница, десен приток на Камчия.

Най-западната част на общината между река Голяма Камчия на север и десния ѝ приток Лопушка река се заема от най-източните разклонения на Драгоевска планина (част от Източния Предбалкан) с максимална височина – връх Калфата (518 m), разположен северно от село Медовец.

В северната част от общината, на север от река Голяма Камчия, се простират южните склонове на Роякското плато, което спрямо физикогеографската подялба на страната се отнася към Източната Дунавска равнина. Максималната височина е 408 m, разположена северно от село Сладка вода.

Между Роякското плато на север и Върбишка и Камчийска планина на юг се простира широката долина на река Голяма Камчия и най-горното течение на същинската река Камчия. Тук в нейното корито, източно от село Величково, се намира най-ниската точка на общината – 21 m н.в.

Води

редактиране

От запад на изток, през средата на общината на протежение от около 28 km, протича най-долното течение на река Голяма Камчия, а в южната част, между Върбишка и Камчийска планина – най-долното течение на река Луда Камчия. Двете реки се сливат южно от село Величково, като образуват същинската река Камчия, която след около 4 – 5 km напуска пределите на общината и навлиза в община Долни чифлик. На река Луда Камчия, нагоре от село Цонево е изграден големият язовир „Георги Трайков“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на множество населени места в Североизточна България. В югоизточната част, от юг на север, в дълбока каньоновидна долина протича средното и долно течение на река Елешница, която източно от село Величково се влива отдясно в река Камчия.

Природни забележителности

редактиране

На десния бряг на язовира, югозападно от село Аспарухово се намира природният феномен „Чудните скали“, което е най-големият туристически обект на община Дългопол. Обявен е с постановление № 1869 от 17.02.1949 г., с площ 12,5 ха. Местността има специфичен ландшафт – скален венец с уникални скални образувания и местообитание на редки представители на орнитофауната. Скалите са образувани от въздействието на водата и вятъра върху варовика, като скалата не е монолитна, а на блокове. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Георги Трайков“, където са най-стръмни и отвесни. Те са около десетина невероятно красиви скални игли с височина 40 – 50 m, наподобяващи кули на замък.

Населени места

редактиране
 
Изглед от село Партизани през 2008 г.

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Арковна 72 17,316 Реджеб махалле Лопушна 711 27,221
Аспарухово 540 90,717 Ченге Медовец 1482 33,898 Саръкованлък
Боряна 191 27,694 Чамурна, Къзлар Пънаръ, Йокюз Муса Партизани 970 33,178 Пиредже, Предже
Величково 454 13,484 Коте Поляците 772 41,280 Бекчи
Дебелец 6 - Кара Ахмед махалле, в з-щето на с. Цонево Рояк 315 18,472 Куштепе
Дългопол 4254 57,881 Ново село, Йеникьой Сава 176 16,444
Камен дял 244 8,435 Кая ардъ, Кая Йозю Сладка вода 12 14,521 Айджъ дере
Комунари 84 15,060 Мурна, Хабибче махалле Цонево 1860 15,835 Сандъкчъ, Ракла
Красимир 65 9,509 Казаллък ОБЩО 12208 440,945 1 населено място без землище

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Реджеб махле на с. Арковна;
– преименува с. Кая ардъ на с. Камен дял;
– преименува с. Айджи дере на с. Сладка вода;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Ново село на с. Дългопол;
– преименува с. Сандъкчии на с. Ракла;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Дели Хюсеин (Дели Хюсеин махле) на с. Голямо Делчево;
– преименува с. Кара Ахмед махле на с. Дебелец;
– преименува с. Саръ кованлък на с. Медовец;
– преименува с. Бекчии на с. Поляците;
– преименува с. Куш тепе на с. Рояк;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Петрушан на с. Яворово;
– преименува с. Ченге на с. Аспарухово;
– преименува с. Чамурна на с. Боряна;
– преименува с. Коте на с. Величково;
– преименува с. Казаллък на с. Красимир;
  • Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Ракла на с. Цонево;
  • Указ № 490/обн. 19.09.1950 г. – заличава селата Горна Мурна и Долна Мурна и ги обединява в едно населено място с. Комунари;
– заличава селата Ганчево и Преджа и ги обединява в едно населено място с. Партизани;
  • указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Дългопол за с.гр.т. Дългопол;
  • указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Дългопол за гр. Дългопол;
  • Указ № 689/обн. 22.04.1975 г. – заличава с. Яворово и го присъединява като квартал на с. Цонево;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Голямо Делчево поради изселване и присъединява землището му към с. Цонево;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Дебелец поради изселване;
  • Указ № 343/обн. 16.11.2007 г. – възстановява заличеното през 1976 г. с. Дебелец;

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 14389 5755 5918 685 22 193 1816 100,00 39,99 41,12 4,76 0,15 1,34 12,62
Дългопол 4888 3308 120 129 7 23 1301 Дългопол 67,67 2,45 2,63 0,14 0,47 26,61
Арковна 75 73 0 0 1 Арковна 97,33 0,00 0,00 1,33
Аспарухово 634 604 23 0 0 0 7 Аспарухово 95,26 3,62 0,00 0,00 0,00 1,10
Боряна 294 226 3 0 64 Боряна 76,87 1,02 0,00 21,76
Величково 560 124 35 372 13 Величково 22,14 6,25 66,42 2,32
Дебелец 0 0 0 0 0 0 0 Дебелец 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Камен дял 241 36 202 Камен дял 14,93 83,81
Комунари 107 106 0 0 Комунари 99,06 0,00 0,00
Красимир 87 87 0 0 0 0 0 Красимир 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Лопушна 911 21 731 143 15 Лопушна 2,30 80,24 15,69 1,64
Медовец 1717 11 1697 0 8 Медовец 0,64 98,83 0,00 0,46
Партизани 1084 203 834 0 44 Партизани 18,72 76,93 0,00 4,05
Поляците 856 17 838 0 0 Поляците 1,98 97,89 0,00 0,00
Рояк 272 268 0 0 0 Рояк 98,52 0,00 0,00 0,00
Сава 236 202 9 14 9 Сава 85,59 3,81 5,93 3,81
Сладка вода 44 44 0 0 0 0 0 Сладка вода 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Цонево 2383 690 1359 168 5 9 152 Цонево 28,95 57,02 7,04 0,20 0,37 6,37

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 14 389 100,00
Православие 4 296 29,85
Католицизъм
Протестантство 45 0,31
Ислям 5 094 35,40
Друго
Нямат 71 0,49
Не се самоопределят 751 5,21
Непоказано 4 092 28,43

Транспорт

редактиране

През територията на общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:

  • последният участък от 21,2 km от трасето на жп линията Синдел – Комунари;
  • началният участък от 6,8 km от трасето на жп линията Комунари – Дъскотна – Карнобат;
  • последният участък от 11,3 km от трасето на жп линията Шумен – Комунари.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,9 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
община Дългопол.
  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
  3. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дългопол_(община)&oldid=12357620“.