Дългопол

град в България

Дългопол е град в Североизточна България. Той се намира в Област Варна и е в близост до язовир Цонево. Градът е административен център на Община Дългопол. Старото му име е Ново село (на турски: Eni köy).

Дългопол
ЖП Гара Дългопол
ЖП Гара Дългопол
Общи данни
Население 4700 души[1] (15 юни 2020 г.)
85,7 души/km²
Землище 57,881 km²
Надм. височина 19±1 m
Пощ. код 9250
Тел. код 0517
МПС код В
ЕКАТТЕ 24565
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Дългопол
Георги Георгиев
(ГЕРБ)
Дългопол в Общомедия
Строежът на църквата в Дългопол, 1933 г. Ръководител на строежа е майсторът Коста Миланов Петров (1904 – 1989).
Новопостроената църква в Дългопол, 1933 г.
Младежи и девойки в народни носии около кладенец в с. Ново село (Дългопол), неизвестна дата.
Универсалният магазин на Дългопол към 1969 г.

ГеографияРедактиране

Община Дългопол е разположена в източната част на Стара планина. Релефът е полупланински и планински. Над 50 процента от територията е заета от горски масиви. Общинският център Дългопол се намира на 70 km от Варна. Съседни на Дългопол са общините Долни чифлик, Провадия, Руен и Смядово.

На територията на общината се намира язовир „Цонево“ с дължина 28 km и с пълен обем 330 милиона m3. Общината е пресечена от реките Луда и Голяма Камчия. Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен.

ИсторияРедактиране

Ценни за цялата археологическа култура са оръдията на труда, съдовете, оръжията, култовата пластика от неолита, халколита и бронзовата епоха, открити при проучването на еднослойните селища Усое-1 и Усое-2 при село Аспарухово, селищните могили при село Сава, село Цонево и заличеното Голямо Делчево. Неолитното селище Усое, съществувало от V хилядолетие преди Христа, е от така наречения „открит тип“. От него са разкопани 80 землянки с неправилна форма. Савенската селищна могила дава името на т.нар. енеолитна „Култура Сава“, проучена през 1950-те години. Там са открити уникални керамични съдове с многоцветна украса, каменни, кремъчни и костени оръдия на труда.

Интересна находка е неолитен некропол, от който са проучени 30 гроба. Мъртвите са погребани в поза хокер – свити и полегнали на една страна, със свити ръце към гърдите, като положението на дете в майчина утроба.[2]

Югозападно от днешното селище е разкрита късноантична еднокорабна църква със запазени фрагменти от стенописи.[3]

Ново село, Провадийска околия е преименувано в Дългопол с МЗ 2820 (обн. 14.VІІІ.1934).[4] През 1964 г. село Дългопол е признато за селище от градски тип, а през 1969 г. получава статут на град.[5]

КултураРедактиране

В града са създадени шест детски фолклорни групи и осем състава за автентичен фолклор. Фолклорните тържества в общината се провеждат по специален календар. Детско-юношеският духов оркестър участва в смесени концерти с български оркестри. В него са обучени повече от 450 деца.

От общината са поетите Андрей Германов и Иван Вълчев, енциклопедистът Димитър Златарски, академик Атанас Атанасов и професорите Страшимир Димитров и Георги Германов.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19343695
19464503
19565204
19655013
19755390
19855314
19925304
20015394
20114888

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 4888 100.00
Българи 3308 67.67
Турци 120 2.45
Цигани 129 2.63
Други 7 0.14
Не се самоопределят 23 0.47
Не отговорили 1301 26.61

ЗабележителностиРедактиране

 
Стадион „Камчиец“ в Дългопол.

Исторически музейРедактиране

Историческият музей в Дългопол е създаден през 1948 г. като училищна сбирка от учителя-енциклопедист Димитър Златарски. От 1953 г. музеят има собствена сграда и държавна издръжка. През 1985 година в центъра на Дългопол с правителствено решение е построена нова, съвременна и функционална сграда. През 1975 г. Дългополският музей е обявен за държавен – като база за това са събираните в предходните десетилетия експонати и материали. В резултат от събирателната дейност на неговия създател Димитър Златарски в хранилищата на музея постъпват големи количества материали от територията на Дългополската и съседни общини, които правят колекцията на музея една от най-богатите в страната. В археологическия отдел са обхванати всички епохи от палеолита до Късното средновековие. Интерес на територията на общината представлява археологическият комплекс „Арковна“, състоящ се от предримски, римски и късноантични могили – некрополи.

Проучено е трако-римско светилище от 3 – 4 век с мраморни и други релефи на тракийския бог – конник. Римската епоха е представена от колективни находки на железни сечива и оръжия, бронзови и сребърни монети, бронзова пластика. Извършени са спасителни разкопки на славянско селище с 15 землянки, в които са открити глазирани керамични съдове и голяма находка от славянски земеделски сечива.

Чудните скалиРедактиране

На територията на общината, на брега на язовир „Цонево“, се намират скалните образувания, наречени „Чудните скали“.

Редовни събитияРедактиране

От 2013 г. всяка година на 14 октомври се организира меден събор в село Аспарухово

ЛичностиРедактиране

Родени

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране