Дългопол

град в община Дългопол, обл. Варна

Дългопол е град в Североизточна България. Той се намира в Област Варна и е в близост до язовир Георги Трайков. Градът е административен център на Община Дългопол. Старото му име е Ново село (на турски: Eni köy).

Дългопол
ЖП Гара Дългопол
ЖП Гара Дългопол
България
43.0498° с. ш. 27.3463° и. д.
Дългопол
Област Варна
43.0498° с. ш. 27.3463° и. д.
Дългопол
Дългопол
43.0498° с. ш. 27.3463° и. д.
Дългопол
Общи данни
Население4571 души[1] (15 март 2024 г.)
79 души/km²
Землище57,881 km²
Надм. височина19 m
Пощ. код9250
Тел. код0517
МПС кодВ
ЕКАТТЕ24565
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Дългопол
Георги Георгиев
(ГЕРБ; 2015)
Дългопол в Общомедия
Строежът на църквата в Дългопол, 1933 г. Ръководител на строежа е майсторът Коста Миланов Петров (1904 – 1989).
Новопостроената църква в Дългопол, 1933 г.
Младежи и девойки в народни носии около кладенец в с. Ново село (Дългопол), неизвестна дата.
Универсалният магазин на Дългопол към 1969 г.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4575 души по настоящ адрес и 4844 души по постоянен адрес.[2]

География

редактиране

Община Дългопол е разположена в източната част на Стара планина. Релефът е полупланински и планински. Над 50 процента от територията е заета от горски масиви. Общинският център Дългопол се намира на 70 km от Варна. Съседни на Дългопол са общините Долни чифлик, Провадия, Руен и Смядово.

На територията на общината се намира язовир „Георги Трайков“ с дължина 28 km и с пълен обем 330 милиона m3. Общината е пресечена от реките Луда и Голяма Камчия. Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен.

Ценни за цялата археологическа култура са оръдията на труда, съдовете, оръжията, култовата пластика от неолита, халколита и бронзовата епоха, открити при проучването на еднослойните селища Усое-1 и Усое-2 при село Аспарухово, селищните могили при село Сава, село Цонево и заличеното Голямо Делчево. Неолитното селище Усое, съществувало от V хилядолетие преди Христа, е от така наречения „открит тип“. От него са разкопани 80 землянки с неправилна форма. Савенската селищна могила дава името на т.нар. енеолитна „Култура Сава“, проучена през 1950-те години. Там са открити уникални керамични съдове с многоцветна украса, каменни, кремъчни и костени оръдия на труда.

Интересна находка е неолитен некропол, от който са проучени 30 гроба. Мъртвите са погребани в поза хокер – свити и полегнали на една страна, със свити ръце към гърдите, като положението на дете в майчина утроба.[3]

Югозападно от днешното селище е разкрита късноантична еднокорабна църква със запазени фрагменти от стенописи.[4]

Ново село, Провадийска околия е преименувано в Дългопол с МЗ 2820 (обн. 14.VІІІ.1934).[5] През 1964 г. село Дългопол е признато за селище от градски тип, а през 1969 г. получава статут на град.[6]

В града са създадени шест детски фолклорни групи и осем състава за автентичен фолклор. Фолклорните тържества в общината се провеждат по специален календар. Детско-юношеският духов оркестър участва в смесени концерти с български оркестри. В него са обучени повече от 450 деца.

От общината са поетите Андрей Германов и Иван Вълчев, енциклопедистът Димитър Златарски, академик Атанас Атанасов и професорите Страшимир Димитров и Георги Германов.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост
19343695
19464503
19565204
19655013
19755390
19855314
19925304
20015394
20114888
20214254

Етнически състав

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 4888 100.00
Българи 3308 67.67
Турци 120 2.45
Цигани 129 2.63
Други 7 0.14
Не се самоопределят 23 0.47
Неотговорили 1301 26.61

Забележителности

редактиране
 
Стадион „Камчиец“ в Дългопол.

Исторически музей

редактиране

Историческият музей в Дългопол е създаден през 1948 г. като училищна сбирка от учителя-енциклопедист Димитър Златарски. От 1953 г. музеят има собствена сграда и държавна издръжка. През 1985 година в центъра на Дългопол с правителствено решение е построена нова, съвременна и функционална сграда. През 1975 г. Дългополският музей е обявен за държавен – като база за това са събираните в предходните десетилетия експонати и материали. В резултат от събирателната дейност на неговия създател Димитър Златарски в хранилищата на музея постъпват големи количества материали от територията на Дългополската и съседни общини, които правят колекцията на музея една от най-богатите в страната. В археологическия отдел са обхванати всички епохи от палеолита до Късното средновековие. Интерес на територията на общината представлява археологическият комплекс „Арковна“, състоящ се от предримски, римски и късноантични могили – некрополи.

Проучено е трако-римско светилище от 3 – 4 век с мраморни и други релефи на тракийския бог – конник. Римската епоха е представена от колективни находки на железни сечива и оръжия, бронзови и сребърни монети, бронзова пластика. Извършени са спасителни разкопки на славянско селище с 15 землянки, в които са открити глазирани керамични съдове и голяма находка от славянски земеделски сечива.

Чудните скали

редактиране

На територията на общината, на брега на язовир „Георги Трайков“, се намират скалните образувания, наречени „Чудните скали“.

Редовни събития

редактиране

От 2013 г. всяка година на 14 октомври се организира меден събор в село Аспарухово

Личности

редактиране
Родени

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. сайт Археологически музей – град Варна // Архивиран от оригинала на 2017-03-16. Посетен на 2017-04-03.
  4. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 97.
  5. Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
  6. Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт – Каталог, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 12 септември 2018 
  7. „Справка за населението на град Дългопол, община Дългопол, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-20. Посетен на 6 януари 2017.
  8. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 6 януари 2017. (на английски)

Външни препратки

редактиране