Андрей Громико
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Андре́й Андре́евич Громи́ко (на руски: Громыко) е беларусин, виден съветски дипломат и политик, най-дълго време заемал поста министър на външните работи на СССР.
| Андрей Громико Андрэй Андрэевіч Грамыка | |
|---|---|
| съветски дипломат и политик | |
 Андрей Громико през 1967 г. | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Москва, Русия |
| Религия | атеизъм |
| Награди | Държавна награда на СССР (1984) Орден „Ленин“ (3 ноември 1944) Червено знаме на труда (СССР) (9 ноември 1948) Ленинска премия (1982) Георги Димитров (орден) Орден „Ленин“ (5 ноември 1945) Орден „Ленин“ (17 юли 1959) Орден „Ленин“ (31 декември 1966) Орден „Ленин“ (17 юли 1969) Орден „Ленин“ (17 юли 1979) Орден „Ленин“ (17 юли 1984) |
| Научна дейност | |
| Област | Икономика |
| Работил в | Институт по икономика на АН на СССР |
| Политика | |
| Партия | КПСС |
| Убеждения | комунист |
| Върховен съвет на СССР | |
| Депутат (1946 – 1950 и 1958 – 1989) | |
| Министерски съвет на СССР | |
| Министър на външните работи, 1957 – 1985 | |
| Върховен съвет на СССР | |
| Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985 – 1988) | |
| Уебсайт | |
| Андрей Громико в Общомедия | |
БиографияРедактиране
ПроизходРедактиране
Роден е в Гомелски уезд, Могильовска губерния (днес Гомелска област) на тогавашната Руска империя. Произхожда от семейство на заводски работник, наследник на местен род на шляхтата.
Образование и научна кариераРедактиране
Учи в професионално училище и техникум в Гомел. Завършва Минския селскостопански институт (1932) и аспирантура във Всесъюзния научноизследователски институт по икономика на селското стопанство (1936) в Москва.
Старши научен сътрудник от 1936 г. в Института по икономика на АН на СССР, после става негов научен секретар. Доктор на икономическите науки (1956).
Дипломатическа кариераРедактиране
От 1939 г. е на дипломатическа работа в Нарком-а по външните работи на СССР, преобразуван в Министерство на външните работи.
През 1944 г. възглавява съветската делегация на конференцията в Дъмбартън Оукс, гр. Вашингтон, САЩ за създаване на ООН, както и през 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, когато подписва Устава на ООН от името на СССР. Оказва голямо влияние на развитието на съветската дипломация. Наричан е г-н Не заради твърдата си политика спрямо Запада по време на Студената война.
Заема редица отговорни постове в дипломацията и държавното управление на страната:
- посланик във Вашингтон, САЩ, 1943 – 1946
- постоянен представител в ООН, Ню Йорк, 1946 – 1948
- заместник-министър на външните работи, 1946 – 1949
- първи заместник-министър на външните работи, 1949 – 1952
- посланик в Лондон, Обединеното кралство, 1952 – 1953
- първи заместник-министър на външните работи, 1953 – 1957
- министър на външните работи, 1957 – 1985
- първи заместник министър-председател, 1983 – 1985
Политическа кариераРедактиране
Избран е за кандидат-член (1952) и член (1956 – 1989) на ЦК на КПСС, член на Политбюро на ЦК на КПСС (1973 – 1988).
Депутат във Върховния съвет на СССР (1946 – 1950 и 1958 – 1989). Заема най-високия държавен пост в страната (формално държавен глава) - председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985 – 1988).
НаградиРедактиране
Герой на социалистическия труд (1969, 1979), носител на ордените „Ленин“ (7 пъти), Орден на Трудовото червено знаме и „Знак на почит“, а също и на Ленинска премия (1982), Държавна награда на СССР (1984), медали, орден „Слънцето на Перу“.
Пенсионира се през октомври 1988 г. Погребан е в Новодевичето гробище в Москва.