Отваря главното меню

Андре́й Андре́евич Громи́ко (на руски: Громыко) е беларусин, виден съветски дипломат и политик, най-дълго време заемал поста министър на външните работи на СССР.

Андрей Громико
Андрэй Андрэевіч Грамыка
съветски дипломат и политик
Андрей Громико през 1967 г.
Андрей Громико през 1967 г.

Роден
Починал
2 юли 1989 г. (79 г.)
Погребан Новодевическо гробище

Религия атеизъм
Научна дейност
Област Икономика
Образование Мински селскостопански институт
Работил в Институт по икономика на АН на СССР
Политика
Партия КПСС
Убеждения комунист
Върховен съвет на СССР
Депутат (1946 – 1950 и 1958 – 1989)
Министерски съвет на СССР
Министър на външните работи, 1957 – 1985
Върховен съвет на СССР
Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985 – 1988)

Уебсайт
Андрей Громико в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Роден е в Гомелски уезд, Могильовска губерния (днес Гомелска област) на тогавашната Руска империя. Произхожда от семейство на заводски работник, наследник на местен род на шляхтата.

Образование и научна кариераРедактиране

Учи в професионално училище и техникум в Гомел. Завършва Минския селскостопански институт (1932) и аспирантура във Всесъюзния научноизследователски институт по икономика на селското стопанство (1936) в Москва.

Старши научен сътрудник от 1936 г. в Института по икономика на АН на СССР, после става негов научен секретар. Доктор на икономическите науки (1956).

Дипломатическа кариераРедактиране

От 1939 г. е на дипломатическа работа в Нарком-а по външните работи на СССР, преобразуван в Министерство на външните работи.

През 1944 г. възглавява съветската делегация на конференцията в Дъмбартън Оукс, гр. Вашингтон, САЩ за създаване на ООН, както и през 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, когато подписва Устава на ООН от името на СССР. Оказва голямо влияние на развитието на съветската дипломация. Наричан е г-н Не заради твърдата си политика спрямо Запада по време на Студената война.

 
Громико на среща с президента Джими Картър през 1978 г.

Заема редица отговорни постове в дипломацията и държавното управление на страната:

  • посланик във Вашингтон, САЩ, 1943 – 1946
  • постоянен представител в ООН, Ню Йорк, 1946 – 1948
  • заместник-министър на външните работи, 1946 – 1949
  • първи заместник-министър на външните работи, 1949 – 1952
  • посланик в Лондон, Обединеното кралство, 1952 – 1953
  • първи заместник-министър на външните работи, 1953 – 1957
  • министър на външните работи, 1957 – 1985
  • първи заместник министър-председател, 1983 – 1985

Политическа кариераРедактиране

Избран е за кандидат-член (1952) и член (1956 – 1989) на ЦК на КПСС, член на Политбюро на ЦК на КПСС (1973 – 1988).

Депутат във Върховния съвет на СССР (1946 – 1950 и 1958 – 1989). Заема най-високия държавен пост в страната (формално държавен глава) - председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985 – 1988).

НаградиРедактиране

Герой на социалистическия труд (1969, 1979), носител на ордените „Ленин“ (7 пъти), „Червено знаме на труда“ и „Знак на почит“, а също и на Ленинска премия (1982), Държавна награда на СССР (1984), медали, орден „Слънцето на Перу“.

Пенсионира се през октомври 1988 г. Погребан е в Новодевичето гробище в Москва.