Минск
Минск (на беларуски: Мінск; на руски: Минск; на полски: Mińsk) е град, столица и най-големия град на Беларус, седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав) – има статут на отделна административна област. Населението на града през 2014 г. е 1 921 861 души.[2]
Минск Мінск | |
Страна | Беларус |
---|---|
Площ | 409,5 km² |
Надм. височина | 280 m |
Население | 1 992 862 души (1 януари 2024 г.) |
Агломерация | 2 645 500 души |
Председател | Владимир Кухарев |
Първо споменаване | 1067 г.[1] |
Пощенски код | 220001–220141 |
Телефонен код | 817 |
МПС код | 7 |
Часова зона | UTC+3 |
Официален сайт | minsk.gov.by |
Минск в Общомедия |
Наименование
редактиранеНай-вероятно името на града идва от река Менка (Меня), която е приток на река Немига. Хидронимът от своя страна може да се обясни като произход от праиндоевропейския корен „men“ – „малък“, както и на литовски – „menkas“ (малък). В летописите на общоизточнославянски селището е записано като „Мѣньскъ“, „Мѣнескъ“, „Мѣнскъ“.[3] По-късно в наименованието на селището е премахната буквата „Ѣ“ – „Меньск“, „Менеск“, „Менск“.[4]
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение
редактиранеГрадът е разположен по югоизточния склон на Минските възвишения, на около 220 метра надморска височина. Той е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 km² от двата бряга на река Свислоч. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.
Климат
редактиранеКлиматът в града е умереноконтинентален. Средните годишни валежи са около 700 mm. През лятото е топло, но не горещо. Средната дневна температура през юли е +18,5 °C. Зимата е мека, с чести затопляния, средната температура през януари е -4.5 °C. През последните години е налице ясна тенденция към повишаване на температурата през зимата.
- Средногодишна температура: +6,7 °C
- Средногодишна скорост на вятъра: 2,4 m/s
- Средногодишна влажност на въздуха: 77 %
Климатични данни за Минск, Беларус | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 10,3 | 13,6 | 18,9 | 28,8 | 30,9 | 32,5 | 33,9 | 34,6 | 30,3 | 24,7 | 16,0 | 10,3 | 34,6 |
Средни максимални температури (°C) | −2,1 | −1,4 | 3,8 | 12,2 | 18,7 | 21,5 | 23,6 | 22,8 | 16,7 | 10,2 | 2,9 | −1,2 | 10,6 |
Средни температури (°C) | −4,5 | −4,4 | 0,0 | 7,2 | 13,3 | 16,4 | 18,5 | 17,5 | 12,1 | 6,6 | 0,6 | −3,4 | 6,7 |
Средни минимални температури (°C) | −6,7 | −7 | −3,3 | 2,6 | 8,1 | 11,7 | 13,8 | 12,8 | 8,2 | 3,6 | −1,3 | −5,5 | 3,1 |
Абсолютни минимални температури (°C) | −39,1 | −35,1 | −30,5 | −18,4 | −5 | 0 | 3,8 | 1,7 | −4,7 | −12,9 | −20,4 | −30,6 | −39,1 |
Средни месечни валежи (mm) | 45 | 38 | 44 | 42 | 65 | 89 | 89 | 68 | 60 | 53 | 48 | 49 | 690 |
Източник: Време и климат ((ru)) |
История
редактиранеМинск е древен град, чието първо споменаване датира през 1067 г. Много пъти през неговата история е опожаряван напълно и разрушаван от завоеватели, но отново и отново се възстановява от руините и всеки път с подновена външност. За това често е сравняван с митичната птица феникс, която се възражда от пепелта. В Жечпосполита е център на Минско войводство, а в Руската империя на Минска губерния.
Население
редактиранеГодина | Население |
---|---|
1750 | 8000 |
1800 | 11 000 |
1850 | 24 000 |
1880 | 41 700 |
1897 | 90 900 |
1900 | 91 500 |
1910 | 110 900 |
1921 | 117 600 |
1939 | 238 800 |
1959 | 509 500 |
1970 | 907 100 |
1979 | 1 262 000 |
1985 | 1 472 000 |
1990 | 1 613 000 |
2000 | 1 688 000 |
2007 | 1 814 000 |
- Етнически състав
Етнос | 1970 | 1979 | 1989 | 1999 | 2009 |
---|---|---|---|---|---|
Беларуси | 601 890 | 871 210 | 1 153 991 | 1 333 222 | 1 455 825 |
Руснаци | 214 260 | 282 977 | 325 125 | 264 020 | 184 070 |
Украинци | 35 214 | 46 226 | 53 244 | 39 948 | 27 362 |
Поляци | 9419 | 14 647 | 18 479 | 17 581 | 13 420 |
Евреи | 47 058 | 46 332 | 39 154 | 10 141 | 5187 |
Арменци | 687 | 1096 | 1746 | 2039 | 1955 |
Татари | 2182 | 2875 | 2925 | 2102 | 1239 |
Азербайджанци | 217 | 591 | 1102 | 1559 | 1517 |
Китайци | … | … | … | … | 1349 |
Туркмени | 1016 | ||||
Литовци | 757 | 695 | 892 | 724 | 935 |
Араби | 787 | ||||
Грузинци | 324 | 518 | 897 | 828 | 687 |
Цигани | 953 | 1056 | 1369 | 1239 | 573 |
Молдовани | 360 | 496 | 839 | 511 | 392 |
Казахи | 223 | 297 | 526 | 189 | 386 |
Афганци | 326 | ||||
Турци | … | … | … | … | 314 |
Общо | 917 428 | 1 273 496 | 1 607 077 | 1 680 567 | 1 697 340 |
Управление
редактиранеВ Минск се намират парламентът и правителството на републиката.
Административното деление на град Минск е организирано през 1938 година във връзка със значителния ръст на населението на града (до 218 хил. души). С постановление на ЦИК БССР от 17 март 1938 година е създаден Сталински (от 2 ноември 1961 година – Заводски), Ворошиловски (от 2 ноември 1961 година – Съветски) и Кагановичски (от 20 юли 1957 година – Октомврийски) райони.
В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:
- Централен район
- Съветски район
- Първомайски район
- Партизански район
- Заводски район
- Ленински район
- Октомврийски район
- Московски район
- Фрунзенски район
Микрорайони:
- Вяснянка
- Дражня
- Захад
- Зяльони Луг (Зялёны Луг)
- Каменная Горка
- Кунцаушчина (Кунцаўшчына)
- Курасоушчина (Курасоўшчына)
- Лошица (Лошыца)
- Малинаука (Малінаўка)
- Масюкоушчина (Масюкоўшчына)
- Паудньови Захад (Паўднёвы Захад)
- Пауночни пасьолак (Паўночны пасёлак)
- Серабранка
- Сокал
- Сосни (Сосны)
- Сухарава
- Уручча
- Усход
- Чижоука (Чыжоўка)
- Чирвони Бор (Чырвоны Бор)
- Шабани (Шабаны)
Икономика
редактиранеИндустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др.
Инфраструктура
редактиранеМинск е най-големият транспортен възел на Беларус – разположен е на главната железопътна и шосейна магистрала между Берлин и Варшава на запад и Москва на изток, както и между Прибалтика на север и Украйна – на юг. От Минск започват или преминават почти всички главни магистрали на Беларус – М1(Брест-Орша-Москва), М3(Минск-Витебск), М4(Минск-Могильов), М5(Минск-Гомел), М6(Минск-Гродно), Р23(Минск-Слуцк-Солигорск) и др. Минск разполага с много добре развита мрежа на градския обществен транспорт – освен метрото (2 линии с 28 станции), има и много автобусни и тролейбусни линии, трамваи и крайградска железница. Градът се обслужва от две летища – Минск-1 и Национален аеропорт Минск-2. На Минск-1 не се извършват редовни полети, а всички вътрешни и международни полети се изпълняват от и до Минск-2.
Има 34 висши образователни учреждения, 28 специализирани професионални училища.
Култура
редактиранеМинск е известен със своите културни забележителности:
- 16 музея, които включват Националния музей на изкуствата, Музея на изкуствата и културата на Беларус;
- 11 театъра, някои от тях са Националният театър за опера и балет, Беларуският академичен театър;
- 20 кина и
- 139 библиотеки.
- Спорт
- ФК Динамо Минск
- ФК МТЗ-РИПО
- ФК „Минск“
- ФК „Локомотив“ (Минск)
- клуб СКА (хандбал)
Известни личности
редактиране- Родени в Минск
- Анжелика Агурбаш (р. 1970), певица
- Виктория Азаренка (р. 1989), тенисистка
- Оскар Андерсон (1887 – 1960), математик
- Борис Гелфанд (р. 1968), шахматист
- Дария Домрачева (р. 1986), биатлонистка
- Наташа Зверева (р. 1983), тенисистка
- Макс Мирни (р. 1977), тенисист
- Бронислава Нижинска (1891 – 1972), хореографка
- Александър Рибак (р. 1986), музикант
- Виктор Смолски (р. 1969), музикант
- Александър Хлеб (р. 1981), футболист
- Юрий Шулман (р. 1975), шахматист
- Станислав Шушкевич (1934 – 2022), политик
- Анастасия Якимова (р. 1986), тенисистка
- Починали в Минск
- Давид Бронщайн (1924 – 2006), шахматист
- Иван Копец (1908 – 1941), офицер
Източници
редактиране- ↑ Начална руска летопис.
- ↑ minsk-city.belstat.gov.by, архив на оригинала от 6 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140906175716/http://minsk-city.belstat.gov.by/bgd/public_bulletin/index_29/, посетен на 7 септември 2014
- ↑ Повѣсть временныхъ лѣтъ
- ↑ Крамко I.I. Штыхаў Г. В. Калі Менск стаў Мінскам // Памяць: Гіст.-дакум. хроніка Мінска. У 4 кн. Кн. 1-я. – Мн.: БЕЛТА, П15 2001. С. 35
Външни препратки
редактиране- Photos of Minsk, Belarus on GOMINSK.ORG Архив на оригинала от 2008-06-22 в Wayback Machine.
- стария и новия Минск – сайт за настоящето и миналото на Минск
- Карти на Минск през различните години
- Блог Минск
- Weather Minsk – minsk.the.by
- Вузове в Минск Архив на оригинала от 2008-05-07 в Wayback Machine.
- Уебкамера Архив на оригинала от 2008-05-15 в Wayback Machine.