Жан Андре Масена (на френски: Jean-André Masséna; на италиански: Andrea Massena), Първи херцог на Риволи, Първи принц на Еслинг (6 май 17584 април 1817 г.) е френски военачалник от епохата на Революционните и Наполеоновите войни. Считан от военните историци за един от най-добрите полеви командири в историята и често, сред всички пълководци от неговото време, е поставян на второ място, след самия Бонапарт.

Андре Масена
Роден
Починал
4 април 1817 г. (58 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
НаградиОрден за вярност
Подпис
Андре Масена в Общомедия

Наполеон казва за Масена: „Той бе най-великото име на моята военна империя“. Според историка Доналд Хоруърд: „Малко военачалници в историята на Европа могат да се сравнят с военната кариера на Масена. В допълнение към забележителните си успехи на бойното поле, той осени кариерите на мнозина, служили под негово командване. В действителност, по едно или друго време, мнозинството от френските маршали са служили при него и са видели работата на великия Масена“.

Той е един от първите осемнадесет маршали на Франция, произведени от Наполеон. Прякорът на Масена е „Любимото дете на победата“.[1]

Ранни години редактиране

Роден е в Ница, тогава част от Сардинското кралство, в семейството на дребния търговец Жул Масена (Джулио Масена) и жена му, Маргерит Фабр, женени на 1 август 1754 г. Фамилията на баща му е християнска, а първоначалното му фамилно име е Менасе.[2] Бащата на Андре умира през 1764 г., и след като майка му се жени отново, той е изпратен да живее при роднини.

На тринадесетгодишна възраст, Масена става прислужник на търговски кораб и пътува с него по Средиземноморието и на две продължителни плавания до Френска Гвиана. През 1775 г., след четири години в морето, се завръща в Ница и се записва във френската армия, като редник в кралския Италиански полк. При напускането си през 1789 г., се е издигнал се до ранг административен офицер (най-високата възможна степен за хора, които не са от благородно потекло). Жени се на 10 август същата година за Ан Мари Розали Ламар (4 септември 1765 г., Антиб – 3 януари 1829 г., Париж) и остава да живее в родното ѝ място. След кратък период като контрабандист, Масена се присъединява отново към армията през 1791 г. и е произведен в офицер, издигайки се на следващата година до ранг на полковник.

По време на Революционните войни редактиране

С избухването на Революционните войни през април 1792 г., батальонът на Масена е разположен по границата с Пиемонт. Андре продължава да обучава батальона си и да го подготвя за сражение, надявайки се да бъде включен в редовната армия. Месец след окупацията на Ница през октомври 1792 г., доброволческият батальон е един от четирите, които стават част от френската Италианска армия.

Масена се отличава във войната и бързо е повишен, достигайки до ранг на бригаден генерал през август 1793 г. и дивизионен генерал – през декември същата година. През следващите две години изпъква във всички кампании на италианската Ривиера, участвайки в атаката на Саорджио (1794 г.) и битката при Лоано (1795 г.); и през март 1796 г., когато Наполеон поема командването на армията, Масена вече командва двете дивизии от ариегарда ѝ.

Генералът остава един от най-значимите подчинени на Бонапарт през цялата изключителна Италианска кампания от 1796 – 7 г. През пролетта има знаменателно участие в битките при Монтеноте и Дего. Поема водещата роля в битките при Лонато, Кастильоне, Басано, Калдиеро и Арколе през лятото и есента, и в битката при Риволи и падането на Мантуа през зимата. През 1799 г. на Масена официално е възложено важното командване в Швейцария, на мястото на Чарлз Едуард Дженингс. Въпреки че е победен от ерцхерцог Карл в първата битка при Цюрих, през септември триумфира над руските войски на Римски-Корсаков във втората. Това, както и други събития, води до оттеглянето на Русия от Втората коалиция.

През това време, жена му остава в Антиб, където отглежда децата им, първото от които умира рано: Мари Ан Елизабет (8 юли 1790 – 18 март 1794 г.); Жак, Втори принц на Еслинг (25 юни 1793 – 13 май 1821 г.) – неженен и без потомство; Виктоар Thècle (28 септември 1794 – 28 март 1857 г.) и Франсоа, Втори херцог на Риволи, Трети принц на Еслинг (2 април 1799 – 16 април 1863 г.).

През 1800 г. Масена се завръща в Италия и води войските си при обсадата на Генуа, едно от най-значимите му военни постижения. Продължава да води енергична отбрана, дълго време след като повечето генерали биха капитулирали. Най-накрая се предава на 4 юни, при условието австрийците да осигурят на него и хората му безопасно преминаване до френска земя. Заедно с оцелелите 7000 души от армията си се оттегля към Франция с пълни почести. Въпреки факта, че губи града, Масена дава на Наполеон ценно време за подготовката за битката при Маренго на 14 юни. Генералът е назначен за командващ на войските в Италия, но по-късно е освободен от Бонапарт.

По време на Наполеоновите войни редактиране

Масена си възвръща доверието на Наполеон не по-рано от 1804 г. Тогава, през май, е повишен в маршал на Франция. Води отделна армия, която превзема Верона и на 30 октомври 1805 г. се сражава с австрийците в битката при Калдиеро. На Масена е даден контрола на операциите срещу Неаполитанското кралство. През 1807 г. командва дясното крило на Великата армия в Полша. На 24 август официално му е дадена победната титла (неговата първа) херцог на Риволи.

Масена служи отново през 1809 г., срещу силите на Петата коалиция. В началото на кампанията, води IV корпус в битките при Екмюл и Еберсберг. По-късно през войната, когато Наполеон се опитва да премине на северния бряг на Дунав в битката при Асперн-Еслинг, войските на Масена удържат селцето Асперн в жестоки двудневни сражения. На 31 януари 1810 г. е награден с втора титла – принц на Еслинг, за успехите си там и в битката при Ваграм.

По време на Полуостровната война, Наполеон назначава Масена за командир на армия при нахлуването в Португалия през 1810 г. Маршалът започва с превземането на Сиудад Родриго и Алмейда след успешни обсади. На 27 септември претърпява временен неуспех в битката при Бусако от англо-португалската армия на херцог Уелингтън. Без да се отказва, Масена принуждава съюзниците да се оттеглят зад укрепените линии на Торес Ведрас, където за няколко месеца настъпва патова ситуация. Най-накрая, принуден да отстъпи поради липса на храна и провизии, Масена се оттегля към испанската граница. След пораженията в битките при Сабугал и Фуентес де Оноро, е заменен от маршал Мармон и назначен за местен командир в Марсилия.

Оттегляне редактиране

Масена запазва поста си след реставрацията на Луи XVIII. Когато Наполеон на следващата година се завръща от изгнание, маршалът отказва да се въвлече с която и да е страна в конфликта и запазва района си спокоен. След загубата на Бонапарт, не е склонен да доказва роялистка лоялност. Например, Масена е член на военния съд, който отказва да осъди маршал Ней.

Умира в Париж през 1817 г. и е погребан в гробищата Пер Лашез, в една гробница със зет си Оноре Шарл Рейе.[3]

Признание редактиране

Селището Масена в щата Ню Йорк, САЩ, е наречено в чест на маршала. Основано е от френски дървари в началото на 19 век. Масена, Айова, също в САЩ, наречено на това в Ню Йорк, удостоява маршала с негов портрет в своя Сентениъл парк. В чест на Масена също така е наречен площад в родния му град Ница.

Бележки редактиране

  1. General Michel Franceschi (Ret.). Austerlitz (Montreal: International Napoleonic Society, 2005 г.). стр. 20.
  2. Dagobert D. Runes. The Hebrew Impact on Western Civilization. Philosophical Library. 1941 г. New York. стр.737
  3. ((fr)) Гробницата на Оноре Шарл Рейе в Пер Лашез Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.

Литература редактиране

  • ((en)) Chandler, David (editor). Napoleon's Marshals. London. Macmillan Publishing Company, 1987 г. ISBN 0-297-79124-9
  • ((en)) Chandler, David. The Campaigns of Napoleon. New York. Macmillan. 1966 г.
  • ((en)) Smith, Digby. The Napoleonic Wars Data Book. London. Greenhill. 1998 г. ISBN 1-85367-276-9

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата André Masséna в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​