Анексията на Крим от Руската федерация (на руски: Аннексия Крыма Российской Федерацией), в Русия наричана Присъединяване на Крим към Руската федерация (на руски: Присоедине́ние Кры́ма к Росси́йской Федера́ции), е осъществена на 18 март 2014 година. Оттогава полуостровът е администриран като два де факто руски федерални субекта — Република Крим и град Севастопол, които до 2016 година са групирани в Кримския федерален окръг. Анексирането е предшествано от военна намеса на Руската федерация в Крим, която се извършва след края на Украинската революция през 2014 г. и е част от по-широките вълнения в Южна и Източна Украйна.
| Анексия на Крим от Русия |
|
 Руският президент Владимир Путин подписва договора за присъединяване (анексиране) с лидерите на Крим в Москва, 18 март 2014 г. |
|
| Период | 20 февруари 2014 – 19 март 2014 |
|---|
| Място | Крим |
|---|
| Резултат |
- Анексирането на Крим от Русия на 18 март е незаконно според международното право.
- Русия бива отстранена от Г8.[1]
- Международни санкции, наложени на Русия.
|
|---|
|
|
|
|
|
25 000 протестиращи
10 000 – 12 000 военни | 10 000 протестиращи
16 хил., 18 хил. или 22 хил. военни |
|
|
2 загинали активисти
1 загинал и 1 ранен военен | 1 загинал военен
2 загинали и 1 ранен военен |
|
|
| Двама загинали и 35 ранени по време на митинг в Симферопол на 26 февруари 2014 г.; 2 убити и 2 ранени на 18 март в Симферопол; 10 хиляди вътрешно разселени лица
|
|
| Анексиране на Крим от Русия в Общомедия |
На 22-23 февруари руският президент Владимир Путин свиква целодневна среща с началниците на службите за сигурност, за да обсъди освобождаването на украински президент Виктор Янукович. На 23 февруари 2014 г. се провеждат проруски демонстрации в кримския град Севастопол. На 27 февруари маскирани руски войски без отличителни знаци превземат Върховния съвет (парламента) на Крим.[2]
Следва завладяване на стратегически обекти в Крим, което довежда до избирането на проруското правителство Аксьонов в Крим и обявяването на независимостта на Крим.
Украйна смята анексирането за нарушение на международния закон и споразуменията с Русия, включително и Споразумението за създаване на общност от независими държави през 1991, Хелзинкския заключителен акт, Будапещенски меморандум. Събитието е осъдено от много световни лидери като незаконно анексиране на украинска територия, в нарушение на Меморандума за суверенитета и териториалната цялост на Украйна от 1994 г., подписан от Русия. Това довежда до останалите членове на тогавашната Г8, които премахват Русия от групата, след което представят първия кръг от санкции срещу страната. Общото събрание на ООН също така отхвърли гласуването и анексирането, като прие незадължителна резолюция, потвърждаваща териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници.
